Есен Устренска: Ирак не е това, което ни разказват

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Един разказ от първо лице за Ирак

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Винаги са ме привличали дестинациите, които са опасни и забранени, мечтала съм да видя люлката на цивилизацията – Месопотамия, в съвремието тази географска ширина е много демонизирана, а на мен това не ми харесва. Това са част от аргументите, с които адвокат Есен Устренска, един пътешественик не само по душа, но и в реалността, е тръгнала към поредното предизвикателство – пътуване до Ирак. Над 30 са вече държавите, много от които в или непосредствено след военен конфликт, които младата кърджалийка е посетила. Тя гостува в предаването „На чаршията, в чата“ и разказа за поредното си необикновено пътуване.

С точно толкова смелия й спътник, колкото е тя, самата, защото „не всеки се връзва на това предизвикателство“, кацнали на неработещото летище в град Басра, Южен Ирак, където ги очаквала първата изненада – млад македонец. Мъжът се оказал бивш военен от специалните части на съседите, който вече изкарвал прехраната си в арабската държава. „Много оправен млад човек, който търси прехраната си някъде далеч, извън родината си. В момента там заплатите са изключително добри за чужденци с определени професионални умения, които работят в Близкия Изток“, започна разказа си Есен.

Сред точките, които са успели да посетят със спътника й били най-големия стадион на Близкия Изток, където се игра Арабската лига, мястото, където се сливат реките Тигър и Ефрат и където, според преданието, се намира Райската градина, разбира се и митичния, библейски град Вавилон. „Вавилон изключително много ме впечатли. Хората са чели, но не се замислят, че това е може би най-великият град“, каза Есен. Освен древните останки, са имали възможност да видят и дворец на Садам Хюсеин.

„Казват, че Кайро пише, Берут печата, Багдат чете. Там, в продължение на векове се е намирало най-голямото книжно тържище. Там имат една улица, кръстена на много древен поет и философ Мутанаби, на която търговците продават книги и вечерта ги оставят, не ги прибират, защото казват, че крадецът не чете книги, а този, който чете книги, не краде“, обясни пътешественичката.

В Ирак никой не би бил оставен гладен, жаден, без подслон, без да се появи някой местен, който да му помогне. Това е един от митовете, които е бил развенчан в това пътешествие, сподели младата кърджалийка. „И въпреки, че не говорят английски, не четат латиница, не сме изпитали никаква трудност да се придвижим от юг до север в продължение на десет дни и над десет точки, които искаме да видим, да посетим. Не сме оставали в нито един момент на произвола на съдбата. Напротив, програмата ни се преизпълни, благодарение на всички местни, които улесниха нашия престой там“, подчерта Есен.

Един от екзотичните вкусове, с които се е запознала в източната страна е млякото, млечните продукти, месото на по думите й „плуващи кравички, биволи“. Разбира се, че не е пропуснала да опита и местната алкохолна напитка – арак, която била подобна на българската мастика, на турското, на гръцкото анасоново питие. Тютюнът е част от тяхната култура, не може да се приключи хранене без да бъде поднесено наргиле с ароматен тютюн и черен чай, разкри Устренска.

Иракчаните не знаят нищо нито за България, нито за нас, българите, защото нямат туристи, констатирала е Есен. „За да знаеш и да опознаваш географията не е достатъчно да четеш за нея една-две години в училище. Трябва да си се сблъсквал с чужди народи, за да оставят те следа у теб“, категорична беше тя.

Въпреки че са много гостоприемни и посрещат радушно чужденците, посещаващи страната им, не бива да се забравя, че все пак рискът съществува в Ирак и опасностите въобще не са изключени, предупреди Есен Устренска.

Целият разговор е в прикачения звуков файл.