Застрашена ли е държавната болница в Кърджали след изграждането на високотехнологично лечебно заведение в града?

Предложение за изграждане на високотехнологична болница и Медицински университет за над 100 милиона лева първо раздели, а после обедини Общинския съвет в Кърджали. В началото беше недоверието на опозицията в сделката и съмненията, че инвестицията прикрива задкулисни интереси на кмета Хасан Азис. Повод за коментарите беше искане, поставено за гласуване на сесия през април, за прехвърляне на 40 декара земя от публична в частна общинска собственост. Условие, за да стартира инвестиционната процедура. Тогава предложението не беше гласувано с мотива за повече информация. Месец по-късно, след проведени две обществени обсъждания, се оказа, че всички - общински съветници, представители на медицинските среди и граждани, искат в Кърджали да има нова болница.

Предложеното за строеж лечебно заведение е част от веригата "Сърце и мозък". Предвижда се то да бъде изградено за по-малко от две години на терен в центъра на областния град, край така нареченото "водно огледало".

Съмненията на опозицията в ОбС за задкулисни сделки с терена бяха опровергани от управителя на веригата проф. Тони Веков, който заяви пред БНР, че намеренията на инвеститора са сериозни. Впоследствие той обясни пред жителите на Кърджали, че преди да се закупи парцелът, ще бъде предоставен сертификат клас А. Той гарантира, че ако строежът не се осъществи, земята няма да се използва за други цели и ще бъде върната на Общината. А кметът Хасан Азис призова да се даде зелена светлина на инвестицията, защото хората в пограничния район имат нужда от нея.

"За пациентите няма да има никаква разлика дали ще е в Кърджали, дали ще е в Хасково, дали ще е примерно в Момчилград или някъде другаде. Но инвестицията няма да е в Кърджали. Общата ни отговорност е тази значителна инвестиция да се случи тук в Кърджали. Този въпрос не трябва да попада в полето на политическите разсъждения и политическия сблъсък. Кърджали има уникалния шанс да създаде още един отрасъл. Затова молбата ми е да се опитаме да загърбим всички политически и идейни, даже да кажем личностни противоречия, които имаме, защото тази инвестиция е за хората."

Тези обяснения явно са разсеяли първоначалните съмнения, защото целият Общински съвет на Кърджали гласува за новата болница. На извънредно заседание в края на май всичките 40 съветници единодушно решиха да се промени статута на терена от 40 декара, където ще бъде лечебното заведение. Така на практика инвестиционната процедура започна.

Откакто открито се заговори за нова болница в Кърджали, коментарите и притесненията не спират. Най-много са те в групите на Кърджали в социалните мрежи. Варират от одобрение на инвестицията до пълното ѝ отхвърляне с мотива, че болницата ще лиши от работа тукашните лекари, а пациентите, за да се лекуват в нея, ще плащат високи суми.

Чии интереси ще обслужва новата болница и ще оцелее ли държавната?

Според проф. Тони Веков навсякъде притесненията са едни и същи – какво ще стане със сега съществуващата.

"Това е лесно обяснимо. Въпросът е, че ние имаме друга гледна точка. Целта на здравеопазването е пациентът, а не болницата или лекарят, така че поставяйки пациента наистина като основна цел, смятаме, че той има право да има избор къде да се лекува, както и лекарите имат право на избор къде да работят."

В новата болница ще има около 350 легла и в нея ще работят над 100 души, като лекарите основно ще са привлечени от други градове – там, където веригата лечебни заведения има свои специализанти.

Не е случаен и изборът на Кърджали за седалище на новата болница. Близостта до съседна Гърция и липсата на друга подобна клиника в Източните Родопи са в основата на инвестиционното предложение.

След като за него беше дадена зелена светлина, остава въпросът за оцеляване на местната многопрофилна болница "Д-р Атанас Дафовски". Въпрос, който още терзае жителите на Кърджали, въпреки заявената подкрепа за инвестицията.

--------------------

Този материал е изготвен по проекта "Пилотни радио-проверки на факти за по-надеждна медийна среда" (#factcheckEI_BNR), изпълняван от Фондация "Европейски институт" и Българското национално радио с финансовата подкрепа на Европейския фонд за медии и информация (European Media and Information fund) – EMIF. Отговорността за съдържанието, подкрепено от Европейския фонд за медии и информация EMIF, е на автора и може да не отразява позициите на EMIF и партньорите на фонда – Фондация "Калуст Гулбенкян" (Calouste Gulbenkian Foundation) и Европейския университетски институт (European University Institute).

Екипът на БНР за проверка на факти поема ангажимент за проверка на твърдения, които могат да подведат слушатели и читатели по важни теми. Сигнали можете да изпращате на имейл reporter@bnr.bg Други материали от Екипа за проверка на факти на БНР може да прочетете на https://bnr.bg/factcheck