Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

„Алеф“ връчи престижното звание „Пазител на паметта" на Емилия Владева от Кърджали

Георги Дичков от Езиковата гимназия получи наградата на публиката в литературния конкурс на организацията

5
Георги Дичков, Емилия Владева и Виктория Пламенова гостуваха в "На чаршията, в чата"
Снимка: Галина Стефанова


Значима кърджалийска следа остана в десетото, юбилейно издание на Международния ученически литературен конкурс „Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена“, чийто организатор е Центърът за еврейско-българско сътрудничество „Алеф“. Остави я деветокласникът от Езиковата гимназия "Христо Ботев" в Кърджали Георги Дичков, който спечели наградата на публиката. 170 млади автори от 9 държави писаха по тазгодишната тема на конкурса „Историята – мрак и светлина“ в контекста на 80-годишнината от спасяването на българските евреи и отдаване на почит към жертвите на Холокоста.


Десетото издание на конкурса беше съпътствано от тридневен литературен фестивал, по време на който се състоя и конференция. В нея участва и вицепрезидентът Илияна Йотова.

Изключителна награда от „Алеф“ получи и преподавателката по български език и литература в Езиковата гимназия в Кърджали Емилия Владева, която работи по проблемите, поставени от организацията от първата година, в която започва да се провежда конкурса. Тази година тя беше удостоена със званието „Пазител на паметта“, присъдено на едва 7 души в цялата страна досега, основно политици и народни представители.

Емилия Владева, Георги Дичков и Виктория Пламенова, носител на поощрителна награда в деветото издание на конкурса, гостуваха в предаването „На чаршията, в чата“, за да разкажат за дейността на Центъра и за своето участие.

Конкурсът на „Алеф“ е основан още през 2014 година. Ние участваме в продължение на 10 години вече. Това е конкурс на Центъра за еврейско-българско сътрудничество в Бургас с ръководител Алберта Алкалай, една изключително енергична жена, която в годините превърна конкурса в международен, успя да приобщи много организации. … Самият конкурс е литературен. Той касае многото човешки жертви, дадени по време на Втората световна война и най вече еврейски жертви в концлагерите. Това всъщност беше началото на конкурса. Вие виждате, че сега и в съвременното общество се надига вълна на антисемитизъм и нетърпимост към различието. И мисля, че конкурсът е много актуален“, каза Емилия Владева.


Емоционална е причината, подтикнала единадесетокласничката Виктория Пламенова да пише по темата. Многобройните жертви и жестокостта, преживяна от тях не трябва никога да бъдат забравяни, посочи носителката на поощрителна награда в миналогодишното издание на конкурса. „Произведението ми беше свързано точно с ужасите, които са изпитали самите евреи – как момиче намира дневника на своята баба еврейка и чете за всичките кошмари, които тя е изпитала и как тя е успяла да се измъкне от концлагерите“, разкри част от своята творба Виктория.

Донякъде лична пък е причината, подтикнала деветокласника Георги Дичков да посегне към перото и да напише своя разказ, който беше оценен най-високо от публиката. „Имам две основни причини да пиша. Едната е интереса към ексклузивността на спасяването на българските евреи. Не се среща другаде освен в Дания, но там евреите са били толкова малко, че те за една вечер са избягали на един кораб и са успели да ги спасят. Но българските евреи са били 48 000 някъде, ако не броим, за съжаление, тези, които не успяхме да спасим в Беломорска Тракия и Македония“, демонстрира завидно познаване на фактологията преди да създаде художествената си творба Георги. Другата му причина е по-лична – „фактът, че майка ми също е била част от такова, не е било геноцид, но е било асимилиране – възродителния процес“, посочи деветокласникът от Езиковата. Той е син от смесен брак, майка му е от турски произход, баща му – етнически българин. „Аз даже включих част от възродителния процес в разказа ми, за да покажа как може във всяко време да се случат такива ужасни неща“, разкри Георги. Неговият разказ със заглавие „Болката и паметта на звездите“, получи 939 гласа от общо гласували 7 500 читатели и взе една от двете награди на публиката тази година. В творбата му се разказва историята на „момиче, еврейче, което по време на Втората световна война, когато се пуска този закон за опазването на държавата, тя не разбира нищо защото е дете. Виждаме през нейната перспектива, през перспективата на дете. Мисли си, че звездичката, която носи е нещо хубаво, защото я прави специална. Но после се пита защо я отбягват съучениците или защо майка й се стъжни. И тя разбира чак когато вече става по-възрастна“, събуди слушателския интерес младият автор.


Един от панелите на проведената конференция се води от госпожа Илияна Йотова, вицепрезидент на републиката. В него участваха писателят Георги Бърдаров, който е председател на комисията, Сашка Журков от международната комисия, журналист от Виена, Мария Касимова-Моасе, Кристофър Бъкстън, Ангел Джонев, Авитал Лейбович, която е експерт в Института по дипломация на Близкия изток, Фелисия Валдман, проф. д-р Румяна Христиди от Софийския университет и не на последно място от нашето министерство представител беше Радост Николова“, подчерта Владева. Тя посочи, че по време на конференцията е проведена дискусия за това как се изучават проблемите за Холокоста в училище. Според нея има чувствителен напредък в това в сравнение с десет години назад, когато е поставено началото на инициативата на „Алеф“. „Прави впечатление, че учениците са заинтересовани. Те виждат в какъв свят живеят, виждат около себе си и репресии, нечовешко поведение, малко или много това нещо се отразява. Не бива да се връща вълната на насилие“, допълни Емилия Владева.

Дискриминацията в момента се вдига в България и не само към цигани, но и към други малцинства. Ако погледнем към миналото, може да си дадем идея какво трябва да направим и какво не трябва да направим. Аз затова бих искал да цитирам Васил Левски – „Народ, който не помни миналото си, няма бъдеще“, подчерта Георги. Според него хората, които не живеят в т.нар. смесени региони имат дискриминационно отношение към малцинствата, защото не ги познават. Кърджали може да е добър пример по отношение на толерантността, беше изводът, който сам се наложи в края на разговора.

Подробности можете да чуете в прикачените звукови файлове.


По публикацията работи: Галина Стефанова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

„С песните на Георги Чилингиров" – паметта и гласът на Родопа

Село Полковник Серафимово отново стана център на родопската песен. В рамките на седмото издание на фолклорния фестивал „С песните на Георги Чилингиров“, десетки изпълнители и състави от региона се събраха, за да почетат делото на един от най-значимите гласове на Родопите. Сред тях бе и фолклорната група към читалище „Кирил Маджаров“ – Смолян, водена от..

публикувано на 05.07.25 в 17:00
Фестивал на родопската кухня, Баните

Фестивал на родопската кухня дава старт на летния сезон в община Баните

Тази събота, 5 юли, в центъра на село Баните ще се проведе Фестивалът на родопската кухня, организиран от община Баните. Началото е в 18:00 часа, а програмата обещава богато меню, фолклорна музика и неподправена родопска атмосфера. „Фестивалът вече пет години е символичното начало на летния туристически сезон при нас. Читалища, хотелиери и общинска..

публикувано на 04.07.25 в 10:58
Кадир Аптикадир

Цените на имотите в Кърджали растат: търсенето изпреварва предлагането

Пазарът на недвижими имоти в Кърджали остава динамичен и през лятото на 2025 година. Цените на жилищата продължават да растат, а търсенето изпреварва предлагането, особено в централната част на града. Това каза за Радио Кърджали Кадир Аптикадир – брокер на недвижими имоти. „Спрямо миналото лято има поскъпване от порядъка на 10%“, посочи Аптикадир...

публикувано на 01.07.25 в 12:06

„Кехлибарен грозд“: Пъстрият портрет на живия фолклор

На Националния фолклорен фестивал „Кехлибарен грозд“ в село Лозен срещаме Петя Маринова, секретар и хореограф на най-новото читалище в Пловдив. То носи името на създателя на ансамбъл „Тракия“ – проф. Кирил Дженев. „Нашето читалище се казва ‘Професор Кирил Дженев’. Той е създател на ансамбъл ‘Тракия’ и един от първите преподаватели в Музикалната..

публикувано на 28.06.25 в 16:00

Надя Щегрова и силата на бродерията

На Националния фолклорен фестивал „Кехлибарен грозд“ в село Лозен, сред звуците на народни песни и многоцветни носии, срещаме Надя Щегрова, секретар на НЧ „Изгрев“ в село Сладун. Днес тя не е тук само като културен деятел, а и като майстор везбар, за да покаже друга своя страст – българската шевица. „Вече над 30 години бродирам, но с шевици се..

публикувано на 28.06.25 в 15:00

12 години след отварянето на прохода „Маказа“: Гръцки собственици все още чакат обезщетения

Дванадесет години след откриването на граничния пункт „Маказа–Нимфея“ собственици на имоти в Гърция, през чиито терени преминава пътят от българската граница до включването му в магистралата „Егнатия Одос“, все още не са получили обещаните обезщетения от отчуждителните процедури. Проблемът беше повдигнат в гръцкия парламент от депутата Йозгюр Ферхат..

публикувано на 27.06.25 в 11:07

Слабо участие в регионалния преглед за Копривщица 2025 в Кърджали

В рамките на Тракийския събор в Кърджали се проведе регионалният преглед на фолклорни състави за участие в Националния събор на народното творчество в Копривщица 2025. Участието тази година беше изключително оскъдно – представиха се само два състава и една индивидуална изпълнителка. В прослушването се включиха Съставът за автентичен тракийски фолклор..

публикувано на 23.06.25 в 14:43