Може ли да бъдат конфискувани пуснати на пътя домашни животни?

Често ли се случват катастрофи, причинени от селскостопански животни оставени без надзор на пътя? Отговор на този въпрос дават медийни публикации със заглавия като: “Крава причини тежка катастрофа”, “Кола удари крава на пътя”, “Тираджия блъсна четири крави”. Законът забранява свободно движещи се по пътя крави, но гледката е всекидневие в област Кърджали, където често домашните животни се пускат без пастир на т.нар. свободна паша.

Едно от опасните места в Източните Родопи е главният път за Гърция през Маказа. В края на миналата година няколко институции - Районна прокуратура, Областна дирекция за безопасност на храните, полиция и кметове се събраха и решиха, че е необходимо затягане на мерките срещу стопаните, които нарушават закона и създават предпоставки за катастрофи.

От началото на годината до средата на юли по пътя за Гърция през Маказа катастрофите, предизвикани от оставени без надзор домашни животни са пет, сочи статистиката на прокуратура в Кърджали. Има и още един инцидент, но той е причинен от изскочила на платното сърна, уточни за Радио Кърджали районният прокурор Стоян Моневски.

Според него има спад на катастрофите след мерките набелязани в края на миналата година. Районният прокурор обясни, че е взето решение да бъдат санкционирани собствениците на свободно движещи се животни в пътния участък в посока към ГКПП Маказа и по отсечката за Хасково през кърджалийското село Мост. “Има 40 издадени наказателни постановления на собственици на животни“, обясни за Радио Кърджали прокурор Моневски.

Той уточни, че взетите мерки са дали ефект и изтъкна работата на кмета на Кирково Шинаси Сюлейман, който веднага след срещата е съдействал да се изгради електропастир в рисков участък от пътя и да се назначи общински служител, който да следи ситуацията по шосето.

По думите на кмета на Кирково безхаберието и безотговорността на стопаните в общината през последните години са причинили много катастрофи с животни.

Правомощия по ограничаване на свободната паша имат кметовете на общини. Всяка община трябва да има действаща Наредба за условията и реда за отглеждане на селскостопански животни. Според Наредбата на община Кирково на стопаните е забранено да пускат свободно животните си, но в действителност тази разпоредба се нарушава.

Кметът Шинаси Сюлейман обяснява, че заради проблема са проведени събрания в населените места, които са близо до главния път за Маказа. Те обаче са завършили безуспешно.

“Хората излизат с мотива: Дайте да намалим скоростта чрез поставяне на знаци, и аз, разбира се, риторично и във вид на насмешка казвам - откога вашите животни почнаха да четат и да знаят какво пише“, спомня си кметът Сюлейман.

Той уточни, че след срещата в края на миналата година по инициатива на Прокуратурата има развитие - един от големите животновъди в района на Дюлица е направил ограда от електропастир, след което случаите на излизащи на пътя животни намаляват.

Подобно нещо се е случило и по трасето около село Първица, където са назначени двама общински служители да контролират движението на добитък на шосето. Въпреки това има още рискови места като участъка след разклона за село Брегово, където всеки завой крие опасност от лежащо на пътя животно.

Според Шинаси Сюлейман трябват контрол и по-сериозни санкции. Само те впечатляват нарушителите, макар и за кратко, признава той и разказва, че е имало няколко случая, при които след приключване на дела за нанесени щети на превозни средства са били заплатени големи суми - близо 10 000 лева.

“Разбира се, че се стряскат, но това продължава в много кратък период от време месец-два-три и след това пак продължава. Самият факт, че един стопанин маха безотговорно ушната марка на животно, предполага, че ще продължава да го прави”, коментира Шинаси Сюлейман.

Българската агенция по безопасност на храните е институцията, която има право да налага санкции по Закона за ветеринарномедицинска дейност. Нейните правомощия обаче са в рамките на селскостопанския обект, а не на полето, и се отнасят до идентификацията, маркирането на животните и отглеждането им вътре във фермата.

Що се отнася до кравите, които се разхождат по републиканската пътна мрежа, БАБХ оказва съдействие на Пътна полиция или когато от МВР трябва да установят собственика на дадено животно, което е причинило катастрофа или се движи без надзор. Директорът на Областната дирекция по безопасност на храните в Кърджали д-р Али Дурмушали признава, че казусът с безнадзорен добитък, който причинява катастрофи е от доста време. След срещата в прокуратурата в Кърджали, служители на БАБХ заедно с кметове на населени места са връчили 145 предупредителни протоколи на стопани на селскостопански животни, където са регламентирани задълженията им. Според него като цяло за решаване на проблема са необходими по-строги санкции.

Сред мерките, които Агенцията по храните прилага, е и конфискация на безнадзорни животни в полза на държавата, но тези случаи са строго дефинирани и разписани.

А какво казват разпоредбите на закона по въпроса за предизвикани от селскостопански животни катастрофи на пътя?

„В случаите, когато причина за пътнотранспортно произшествие са домашни животни, оставени без надзор в обхвата на пътя, ако може да бъде установен собственикът, се съставя акт по ЗДвП. Тази хипотеза е регламентира в чл.106, ал.1 от ЗДвП. Предвидената санкция за нарушение от такъв характер е глоба в размер на 20 лв.“, уточниха за Радио Кърджали от регионалния пресцентър на МВР.

------------------

Този материал е изготвен по проекта „Пилотни радио-проверки на факти за по-надеждна медийна среда“ (#factcheckEI_BNR), изпълняван от Фондация "Европейски институт" и Българското национално радио с финансовата подкрепа на Европейския фонд за медии и информация (European Media and Information fund) – EMIF. Отговорността за съдържанието, подкрепено от Европейския фонд за медии и информация EMIF, е на автора и може да не отразява позициите на EMIF и партньорите на фонда – Фондация „Калуст Гулбенкян“ (Calouste Gulbenkian Foundation) и Европейския университетски институт (European University Institute).

Екипът на БНР за проверка на факти поема ангажимент за проверка на твърдения, които могат да подведат слушатели и читатели по важни теми. Сигнали можете да изпращате на имейл reporter@bnr.bg Други материали от Екипа за проверка на факти на БНР може да прочетете на https://bnr.bg/factcheck