"Готови сме за празника, чакаме гости, всичко е направено за организацията. Ще свири оркестър ПИМ, който е за втори път вече на нашия празник. Хората го харесват и очакваме да има добър ефект", каза Иван Узунов. Той припомни, че оркестърът е с кърджалийско участие - в него свири гайдарят Васил Анастасов, който е възпитаник на читалището.
"Дай, Боже, както миналата година да съберем 2000 човека", надява се Узунов и със смях казва, че хората трябва да играят хора до 12 часа, защото дотогава е издаденото разрешение за веселбата.
Съборът е време и за родови срещи и се очакват гости не само от града, но и извън него.
"До 1958-59 година, първите, които са били в Гледка, са хора от Беломорска Тракия. тогава селото е било 60 къщи долната махала и горната - 80 къщи. От 58-ма - 59-та идва нова вълна тракийци от Беломорска Тракия", припомня фактите Иван Узунов. Именно тракийци са основното население на Гледка. Освен тях има и преселници от Родопите, както и турци, които живеят там още от 30-те години на ХХ век.
Историята на празника е дълга и води началото си от 1938 г., когато е построена сегашната църква, обяснява Иван Узунов. Затова и празникът, и съборът са свързани с Голяма Богородица. Цял Кърджали се е събирал на 15 август в църквата в "Гледка", както и жителите на Веселчане, Резбарци, Прилепци, Глухар. Всички тези населени места са били в една община - Гледкинска, която е била най-голямата в бившата Момчилградска околия до 1968 г., когато се създават окръзите, спомня си Иван Узунов.
Имало е период, в който съборът се е провеждал на 24 май, но от 12 години той е възстановен на традиционната си дата 15 август.
Целият разговор на Станислава Георгиева с Иван Узунов може да чуете в прикачения звуков файл.
За безопасността на алтентативните на автомобилите средства за придвижване като тротинетки, ролери, скейтборди и велосипеди разговаряхме с Габриела Руменова от платформата "Ние, потребителите". От изключителна важност е да се следи както за изправността на превозното средство, така и спазването на инструкциите за употреба и ползването на..
Голямо пано, изобразяващо красотата на кирилицата "Азбука на живота", представиха творците в Керимовата къща в Кърджали в навечерието на 24 май. Това не е нова идея, но този път се реализира по друг начин, каза галеристът Пенка Атанасова. 30 букви бяха представени върху 30 платна от 13 художника, а гости на откриването бяха ученици от..
Във втората част на предаването си спомняме за един от най-великите рок вокалисти на нашето поколение Крис Корнел, който се присъедини към небесния хор на 17 май преди 8 години. Ще чуем и какво нарисуваха творците на Кърджали за 24 май и какво завещата на децата, които участваха в работилницата за букви в Керимовата къща. Очакват ни изненади,..
На 31 май в смолянското село Виево ще се проведе традиционният празник на селото. Събитието се отбелязва ежегодно в последната събота на месец май и събира жители, гости и потомци на виeвци от близо и далеч. Подготовката вече е в разгара си, а програмата обещава богати емоции и много родопски дух. „ Това е традиционен празник за нас. Винаги го правим в..
На 31 май и 1 юни 2025 г. в родопското село Широка лъка ще се проведе седмото издание на фолклорния конкурс „Широка лъка пее, свири и танцува“. Организатор на събитието е Националното училище за фолклорни изкуства, с подкрепата на Министерството на културата, Община Смолян и Кметство Широка лъка. Ганчо Гавазов – учител по гъдулка и диригент на..
Една нова родопска песен събира в себе си обичта, вдъхновението и дълбокото уважение към една от най-значимите фигури в традиционната ни музика – бай Дафо Трендафилов. Музикалният проект, озаглавен „Песен за бай Дафо“ , е дело на известния гайдар Христо Коритаров и младия народен певец Даниел Караасенов.Песента възниква като дълбоко лична инициатива на..
155 години културна и просветителска дейност отбелязва тази година Народно читалище „Орфееви гори – 1870“ в смолянския квартал Райково. За богатата история на една от най-старите културни институции в Родопите и за инициативите по повод юбилея, разказва председателя на читалището Цветанка Илиева. „Малко са читалищата в страната, които могат да се..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478