Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Потопеното наследство" разказва историята на изселените села при строителството на язовирите

3
доц. д-р Петър Петров, ИЕФЕМ-БАН
Снимка: Радио Кърджали

Язовирите "Студен кладенец", "Кърджали" и "Боровица" и около 20 селища около тях, жителите на които са изселени по време на строежите на водоемите, бяха част от мащабно проучване на екип учени от Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН. Проектът обхвана над 70 селища, останали в границите на над 20 язовира в цялата страна. Резултат от четиригодишното изследване е фотоизложбата  „Потопеното наследство“, която до края на септември може да се види във фоайето на Етнографския музей в София, а след това ще гостува в градове в страната. 

"Правихме  проучвания за всички язовири в България, над 20, при които е имало изселвания на села - частични или пълни, в зависимост от това дали попадат в чашите или остават на брега или във вододайната зона. От 1945 година е първият язовир "Александър Стамболийски" при Севлиево, до последния тука близо до Кърджали - вододайният "Боровица", който през 1980-82-ра започва строителството и там става  едно изселване на две махали", разказа за Радио Кърджали доц. д-р Петър Петров от екипа изследователи.

В района на Източните Родопи първо започва строителството на "Студен кладенец", последвано след година-две от това на яз. "Кърджали". Учените са установили любопитни разлики и моменти при изселването на хората от селищата по двата водоема. Докато селата, които попадали в чашата на "Студен кладенец" са по-големи и компактни, тези по бреговете на "Кърджали" са били пръснати махали.

"Това беше един от големите проблеми - да разберем кое е махала, кое село. По един начин ги е водила околийската администрация в Кърджали, по друг начин хората на място ги знаят и постоянно се получаваха някакви несъответствия. Даже имената по различен начин ги знаят местните хора", коментира доц. Петров.

Той уточни, че по това време държавата вече има някакъв опит, но той е "лош опит", тъй като първите изселвания около яз. "Искър", направени малко преди това, не са особено сполучливи. "Те са по времето на Вълко Червенков. Тогава се е правил опит да бъдат насочвани хората към конкретни места, за да работят там в държавни земеделски стопанства или в крупните, създаващи се по това време предприятия, което не се е харесвало на хората - да ти кажат къде да отидеш и там да продължи останалата част от живота ти. Тук (в района на Кърджали, б.р.) като че ли се е пипало с по-мека ръка, защото вече е имало този опит с предните два язовира. Опитали са се все пак - по това време започват при Рудозем, Мадан и на други места рудниците да се експлоатират по-мащабно, но хората не са искали да отидат там на работа. И в крайна сметка са им предоставили възможност да се изселят, където има земи, в близост до Кърджали и Хасково", обясни доц. Петров.

Изселването на селищата в чашката на яз. "Кърджали" се проточва, въпреки че постановленията за двата водоема излизат по едно и също време. Освен че са разпръснати, има неточности и в картата, по която са описани населените места и махалите, подлежащи на изселване. Проектантите са работели по нея и в постановлението на Министерския съвет били въведени имена на махали, които, оказало се, никой в района не знаел, че се наричат по този начин. "Така че отначало има една кореспонденция - какво сега ще изселваме? Кого? Ама къде се намира? Има ли го? Няма ли го?", коментира доц. Петър Петров.

Изненадата за него при третия язовир в Източните Родопи - вододайният "Боровица", е липсата на електричество в околните села до началото на 80-те години, когато започва строителството му.

"Хората десет и повече години преди изселването живеят в една несигурност, но и в лоши битови условия. Там, мисля, 1972 година, се прокарва електропровод, за да се електрифицира село Безводно. Селото, което е изселено, то е при язовирната стена, казвало се е Кадънка. Електропроводът минава на около стотина метра от него, за да отиде в Безводно, но не е теглена една жица, за да се вкара електрически ток в Кадънка, защото явно в погледа на управляващите то не си заслужава, след като след десет години ще  бъде изселено. Тези хора, над сто жители, не са имали ток и са били и с газените лампи до 1982 г.", разказва ученият.

Проучването е показало и как са реагирали различните поколения при изселванията от родните им домове. Докато младите се радвали и за тях преместването е било спасение, "при по-старите е точно обратното - има драматични случаи как не искат да тръгнат и са готови да тръгнат, чак когато започне и стигне до коляно завиряването", разказват архивите.

В Кърджали голяма е помощта, която учените получават от трудовете на Мара Михайлова, която е документирала много добре изселванията в района на яз. "Студен кладенец".

Интересът на етнолозите в Източните Родопи е насочен и към един неизяснен казус, свързан със старото село Островица. Някога там е имало параклис, който е построен през 30-те години на ХХ век от преселници от Дедеагач и селата около Дедеагач, които се заселват в Островица. Проблемът е, че никой днес не помни и не знае как се казвал този параклис, който отдавна е разрушен. И въпреки че останките му все още се виждат близо до брега на язовира, на около километър от сегашното село, да се стигне до него е почни невъзможно, заради непристъпната гора, разказа още доц. Петров. Той отправи молба, ако някой знае каквото и да било за този малък храм, да направи връзка с учените, за да се възстанови информацията в пълнота. Още повече, че в Държавния архив в Кърджали се пазят снимки от празничен курбан край параклиса край Островица от 50-те години на миналия век, но те не разкриват всичко за него.

В прикачения звуков файл може да чуете целия разговор на Станислава Георгиева с доц. д-р Петър Петров.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

Гюнер Тахир: Политическата декларация на Ахмед Доган е закъсняла реакция

Като закъсняла реакция определи политическата декларация на Ахмед Доган бившият заместник-председател на ДПС и настоящ лидер на партия Националното движение за права и свободи (НДПС) Гюнер Тахир. В свой коментар по темата Тахир посочи, че според него Доган, както и в предишни ключови моменти, отново „слага каруцата пред коня“ - т.е. реагира не на..

публикувано на 30.07.25 в 10:55

От Момчилград до Измир и обратно

„Момчилград е най-красивият град“, казва с вълнение мъжът срещу мен. Историята на Мюмюн Хасан започва в Момчилград, продължава към Измир, където живее вече 35 години. Той всяка година се връща отново и отново у дома.  Роден и израснал в Момчилград,  напуска България през 1990-та година, но нито за миг не прекъсва връзката с родния си край...

публикувано на 28.07.25 в 15:44

Областният управител да върне решението за нови цени в "Синя зона", искат съветници от "Възраждане"

Общински съветници от партия "Възраждане" входираха при областния управител жалба срещу увеличените двойно цени на Синята зона в Кърджали и 50-процентовия скок на абонамента за платено паркиране. Това съобщи областният лидер на "Възраждане" Анета Георгиева. От политическата сила искат областният управител да върне за ново обсъждане решението на..

публикувано на 24.07.25 в 16:26
Светла Пенева

Имат ли давност детските мечти или как се учи цигулка 37 години след първия урок

Как се сбъдват детските мечти и какво е да се върнеш към цигулката 37 години след първите уроци? Това провери Светла Пенева - преподавател в езикова школа  и хоби музикант, както самата тя се нарича.  Когато е на пет годинки, Светла започва да учи цигулка в Школата към Дома на културата. За съжаление, след година прекратява уроците. По-късно изучава..

публикувано на 24.07.25 в 10:26

Как да постъпим, ако намерим паднало птиче? Експертни съвети от РИОСВ – Хасково

През летните месеци улиците и дворовете в населените места често стават сцена на първите, плахи стъпки на новото поколение птици към самостоятелния живот. Това предизвиква съчувствие у много хора, които, виждайки паднало птиче, веднага искат да го спасят. Но добрите намерения не винаги водят до правилни действия. Какво наистина е..

публикувано на 23.07.25 в 17:16

Тони Димитрова към кърджалийци: Нека да вярваме - в себе си и в доброто

„Когато има химия – става магия“, каза певицата Тони Димитрова след концерта, с който  докосна сърцата на своите почитатели в Кърджали.  Обичаната българска изпълнителка покори сцената на парк „Арпезос Север“  и остави след себе си топлина, емоция и вдъхновение. Макар родена край морето, тя се чувства прекрасно в Родопите – и не крие това...

публикувано на 23.07.25 в 13:55

Експертно мнение: И камъче може да е фатално за водач на тротинетка

Депутатите приеха някои промени в Закона за движение по пътищата , но не и всички след 9 часа дебати. Заседанието се провали заради липсата на кворум. Промените трябваше да позволят на камерите на националната тол-система да отчитат средна скорост на движение и да включат общинските камери в битката с пътния травматизъм. Депутатите..

публикувано на 23.07.25 в 12:51