Само за три месеца от откриването над 2000 туристи посетиха новата атракция в Мадан – неработещият рудник "Сполука", който бе превърнат в подземен минен музей.
Галериите на рудник „Сполука“ позволяват на посетителите достъп до подробна история на рудодобива в региона. Част от експонатите в подземния музей са машини, с които се е добивала руда, други за нейното извличане, показани са съоръжения за вкарване на въздух, вода и ток. В бъдеще в музея ще се влиза с вагонетка – миньорски влак, теглен от електрически локомотив. Вагоните ще изминават разстояние от 140 метра, което ще разкрива минните галериите и работници-манекени. В момента се събират дарения, вместо билети, за да може това да стане по-бързо. А повече за музея под земята и неговите посетители, ни разказва екскурзоводът Неджми Еминев.
"Това е различна от другите обекти атракция. Различно е за хората. Отделно доста хора в миналото имат свои дядовци и прадядовци и други близки, които са работили по старите мини, които вече не функционират при нас. Това също е един вид носталгия", коментира за Радио Кърджали екскурзоводът Неджми Еминев.
За тези три месеци, туристите не са само от България, рудникът е посетен още и от унгарци, турци, гърци.
Идеята за него е отпреди 15 години. Подобни на този музей има и на други места по света, но маданският има своите разлики - тук всичко е запазено в автентичен вид, без промени работата и условията на труд на някогашните миньори. Според Неджми Еминев именно тази автентичност се харесва на посетителите.
40 са били регистрираните рудни находища в района на Мадан през далечната 1948 година. Две години по-късно – през 1950, е основано българо-съветското дружество Горубсо, с което започва историята на рудодобива в по-ново време. Тогава предприятието добива оловно-цинкова руда. Освен олово и цинк, рудата съдържа още различни проценти злато, сребро, мед, пирит, кадмий. Кадмият е токсичен елемент, използва се за батерии, а някога е бил съставна част на боите, разказва уредникът в музея на минното дело в Мадан Желязка Тодорова. Ето и още от нейния разказ:
"Сега работят само три рудника и около 900 човека, но когато е бил разцветът на "Горубсо" през осемдесетте години, са работили над 14 000 души от цяла България, привлечени най-вече от по-високото заплащане и по-ранното пенсиониране. Навремето е било 7 години трудов стаж под земята, а миньорите са се пенсионирали на 45 години. Сега е 10 години трудов стаж, сега се пенсионират на 50. Сега миннодобивното предприятие добива около 300-350 хиляди тона руда. След като се преработи, се получават около 25-26 хиляди тона концентрат, а навремето, когато всичко се е извършвало на ръка, най-големият добив е бил 9000 и то не от един рудник, а от всичките участъци.... 1940 година се въвеждат първите техники в рудниците - пневматичните пистолети. Но в самото начало са работили на принципа на сухото бурене. Имало е случаи за 30-0 работни дни миньорите да развиват силикоза, тъй като те са вдишвали този целия прах. Десет години по-късно въвеждат пак пневматични пистолети, но вече с водна промивка, за да намалят концентрацията на запрашаване и праха, който вдишват миньорите."
"Преди да се основе българо-съветското дружество Горубсо, е имало още две акционерни дружества. Едното, основано през 1927 година, е било изцяло българско. Другото е работило с немски капитали и точно германците през 1942 година построяват въжена линия от рудник "Бориева" до град Кърджали. Трасето е било 42 км. Интересното, че по трасето са издигнати 152 стълба и са опънати 180 км стоманени въжета. Когато вече въжената линия е била готова, немският инженер, проектирал линията, качил цялото си семейство в една от кофите и заедно изминали по линията разстоянието до Кърджали, за да докаже на скептиците, че е надеждна и сигурна."
В Мадан се намира и още един обект, свързан с рудодобива в района – Кристалната зала. В нея са подредени около 600 експонати, извадени от земните недра на планината. Основните минерали, които се добиват в района, и които могат да бъдат видени в залата, са галенитът, сфалеритът и красавецът планински кристал. Той обаче е колкото красив, толкова и вреден, тъй като причинява опасната за миньорите болест силикоза, разказа уредникът в залата Ася Миланова.
Фестивал на родопската кухня ще се проведе на 06.07.2024 г. /събота/ на площад "Шести май" в Баните. С него ще бъде официално открит летния сезон в община Баните. На площада ще бъдат разположени шатри с традиционна трапеза, отрупана с автентични родопска ястия, старателно приготвени от местните хотелиери, ресторантьори, читалища и доброволци. В..
Провалът с гласуването на правителството беше донякъде очакван, но разцеплението, което се случи в парламентарната група на ДПС, е притеснително. Процесите на национално ниво пряко касаят и област Кърджали, където Движението е доминиращата политическа сила. Това мнение изрази в Сутрешния блок на Радио Кърджали областният лидер на БСП Милко..
"Политическата криза в България не започна през 2021 г. Още през 2009-та, когато ГЕРБ се появи, те бяха симптом, че в България нещо в традиционния политически модел скърца. Сега, толкова години по-късно, виждаме, че на практика дъното не съществува и свободното падане продължава." Това мнение изрази в ефира на Радио Кърджали народният представител..
Лек ръст по български език и малко по-сериозен по математика сочат резултатите от националното външно оценяване (НВО) на седмокласниците от област Кърджали. Това съобщи в ефира на Радио Кърджали началникът на Регионалното управление по образованието Ангелина Костова. „Миналата година средният резултат, като точки, на регионално ниво е бил 44,36..
Гимназисти от няколко училища в Кърджали се състезаваха по трудната тема за гражданските права и комуникацията с институциите в рамките на проект „Кърджали за теб – участвай, променяй, бъди активен гражданин!“, съобщи в ефира на Радио Кърджали Росица Средкова, председател на Управителния съвет на Сдружение „Инициатива за развитие „Кърджали..
На 28 юни от 20.30 часа в пространството пред Дома на културата ще се проведе четвъртия заключителен концерт на съставите под надслов "С талант и любов към изкуството". Марияна Ликова, директор на културния интститут: "Ние всяка година сме изправени пред едно такова предизвикателство и с нетърпение даже към нашите изпълнители, възпитаници..
В банското село Малка Арда доброволци възстановиха киносалона в читалище "Христо Ботев -1958". Инициатор на кампанията е Кристина Патева и група млади хора с корени от Малка Арда. Ремонтните дейности продължават почти година. “За репетиции самодейците от читалището са използвали зала в детската градина, но след този ремонт те отново ще се върнат в..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478