Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Георги Кулов: Вярвам, че делото на Иван Балкански ще бъде продължено

3
Иван Балкански. Преди няколко години Регионалната библиотека "Н.Й.Вапцаров" издаде библиография на изследователя
Снимка: РБ "Н.Й. Вапцаров" в Кърджали

Едно от големите имена, останали в историята на Източните Родопи като изследовател, учен и родолюбец, е това на археолога Иван Балкански, уредник в отдел "Археология" на Регионалния исторически музей в Кърджали до смъртта му през 1983 г. "Без неговите усилия, днес музеят нямаше да бъде в този вид", казва Георги Кулов, който го наследява като археолог и уредник преди 40 години.

"Той полага изключителни усилия за теренните проучвания в Източните Родопи, това е неговата сила. Открива стотици археологически паметници. Създава брошури с документална стойност, които са актуални, непреходни и много ценни и днес. Разкрил е около 40 тракийски и средновековни крепости, документирал е над 100 некропола. Има последователност в работата му - той утвърждава българската култура, българската история по тези земи, Източните Родопи", каза в ефира на Радио Кърджали Георги Кулов. 

Иван Цеков Балкански е роден на 21 февруари 1931 г. в София в семейството на военнослужещ. Завършва гимназия в Ботевград, където родителите му се преместват да работят. Под влияние на баща си се насочва към военната кариера – завършва последователно Военно артилерийско училище в Шумен и Военно-политическо училище във Велико Търново. Като офицер служи до 1955 г. От 1956 до 1959 г. е началник на отдел „Просвета и култура” при Градски народен съвет във Велико Търново. През 1960 г. Иван Балкански постъпва на работа като уредник в градския музей на Белоградчик. Завършва задочно Историческия факултет на СУ „Климент Охридски”. 

Пристига в Кърджали през 1967 г. и постъпва като уредник в отдел „Археология” при Окръжния исторически музей. Работи всеотдайно за уреждането на откритата през 1969 г. първа експозиция, за което през 1970 г. е награден с орден „Кирил и Методий” – III степен.

Разностранните му научни търсения, породени от археологическите богатства на Източните Родопи, постепенно се насочват към основно проучване на епохата на българското средновековие. Заедно с археолога проф. Стамен Михайлов започват археологически разкопки на средновековната крепост „Устра” през 1971 г. Паралелно работят на средновековните крепости при селата Вишеград, Гугутка, Широко поле, Воденичарско.

Силата на Балкански е в теренните проучвания, смята Георги Кулов. Още повече, че изследователят се ползва със симпатиите на местните хора, които му предоставят не само сведения, но и много находки от обектите, които той документира.

Ранният период от изследователската дейност на Иван Балкански е свързан и с проучването на средновековното градище при с. Пчеларово (1967-1968 г.), с разкопките на средновековния некропол при с. Широко поле и на манастирския комплекс в местността „Папазлъка” при с. Фотиново. Натрупал необходимия опит, сам провежда археологически разкопки при с. Татул (1975-1978 г.), средновековните крепости „Перперикон” (1978-1982 г.) и край с. Башево и др.

Според Георги Кулов сред големите открития на Иван Балкански е проучването на местността "Папазлъка" край Фотиново. "Голям комплекс по подобие на този на "Св. Йоан Предтеча" във "Веселчане", изключително богат на археологически старини и находки. Там Балкански прави разкопки, търсейки гроба на Патриарх Евтимий, предполагайки, че там е положен след падането на Търново", обясни Георги Кулов. Другият сериозен успех на археолога е проучването на християнския некропол край Татул, който се оказва смесен, в него има гробове, които са свързани с алевитската общност в района.

Наред с редовните археологически разкопки Иван Балкански се заема с твърде трудната задача да документира и популяризира огромното археологическо богатство на окръга. Благодарение на изключителното си трудолюбие и работоспособност успява да обходи и документира 40 средновековни крепости, някои от които за пръв път стават известни на археологическата ни наука.

Иван Балкански се насочва и към издирването, документирането и проучването на некрополи от българското средновековие и ранните векове на османско иго. През 1977 г. издава брошура „Средновековните некрополи в Кърджалийски окръг”.

Подробни данни за българските крепости, некрополи, църкви той публикува в богато илюстрирани брошури за Кърджали, Крумовград, Ардино. В тях освен за средновековни се дават подробни данни и за много антични обекти – крепости, светилища, некрополи. Макар че античността остава в периферията на научните му интереси, Иван Балкански участва в разкопките на надгробните могили при с. Островица и кърджалийския квартал "Гледка". Проучва могилен некропол в местността „Ятаклъка” при Пчеларово.

В работата си той се опира на събраното от други две големи имена в Източните Родопи - Мара Михайлова и Никола Иванов, които полагат основите на краеведските проучвания в района.

"Оставил е перфектна документация на проучванията си. Не само е откривал средновековни крепости, той ги е заснемал архитектурно и ги е съхранявал така за поколенията", категоричен е Георги Кулов.

Горял е и в идеята да създаде музейна мрежа в областта - негова заслуга са музейните сбирки в Крумовград, в Пчеларово.

"Все още сме в дълг на Иван Балкански. Въпреки че в Кърджали има улица на негово име, от младите поколения археолози той е забравен", смята Георги Кулов. Но вярва, че делото му ще бъде продължено, още повече, че в момента Кърджали има доста добри постижения в археологията, благодарение на Николай Овчаров и Даниела Коджаманова, сегашният директор на Регионалния исторически музей.


Повече може да чуете в прикачения звуков файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

Ще има ли солари насред тракийски олтари?

Между красивите скали и тракийските култови обекти на територията на община Кирково, които привличат хиляди туристи всяка година, предстои да бъде изградена фотоволтаична система, която ще заеме площ от близо 77 дка. Този проект предизвика реакции и разгорещени дискусии сред местни жители и природозащитниците. Тракийският скален култов комплекс..

публикувано на 13.03.25 в 14:52

Традиции, обичаи и вярвания на Тодоровден

Народният култ към Свети Тодор на Балканите обединява всъщност култовете към двама християнски светци, живели през ІV век – св. Теодор Стратилат и св. Теодор Тѝрон. "Тодоровата седмица по принцип се смята за "хаталия", лоша, опасна, обяснява етнологът доц. Петя Банкова от БАН. В миналото този период – от Сирни Заговезни до Тодоровден – е бил..

публикувано на 08.03.25 в 09:48

Илия Илиев: Да запазим летището и да търсим инвестиции

“Адмирации за управленското решение на нашия кмет, защото според мен е много важно да запазим такава инфраструктура, която сме наследили”, заяви в ефира на Радио Кърджали бившият областен управител Илия Илиев по повод намерението на Община Кърджали да поиска теренът на старото летище в кв. “Гледка” от държавата, за да изгради ново. Според бившия..

публикувано на 27.02.25 в 16:12

Авиомеханикът Ковачев: В Кърджали може да се изгради писта за малки самолети, предимно за туризъм

“Най-вероятно Общината има намерение да изгради летище за по-малки самолети, които да летят в рамките на страната и се използват предимно за туризъм”. Това коментира за Радио Кърджали авиомеханикът Станислав Ковачев, който от години работи за международни авикомпании, във връзка с намерението на Община Кърджали да изгради ново летище на мястото на..

публикувано на 27.02.25 в 15:10

Два свята …

Това са два репортажа за инвалидна количка и платформа за повдигането ѝ, за две човешки съдби, преплетени с тези на другите, за два урока, които получаваме от живота. Дали ще ги научим, зависи от нас. Двете ситуации се развиват в центъра на Кърджали на около 500 – 700 метра разстояние. Двете са свързани с житейска мъдрост, с умението за..

публикувано на 07.02.25 в 22:49
И в най-отдалечените кътчета на планината слушат радио.

Радиото и хората на Родопите

Българското национално радио навърши 90 години. На 25 януари 1935 г. с указ на цар Борис ІІІ радиоразпръскването в България става държавна собственост. Оттогава радиото става връзката на хората с живота.  Силата на радиото е да стига до хората, които живеят не само в града, но и в планината, на върха. До онези, които не познават лукса на..

обновено на 28.01.25 в 12:48

"Родопската гъсеница" – влакът, който пресича времето и планината

"Родопската гъсеница" – така наричат влака, който пълзи по склоновете на Родопите по маршрута Димитровград – Хасково –Кърджали –село Подкова. И не, това не е легендарната  Теснолинейка , която се движи в друга част на планината, а съвсем обикновен дизелов влак със съвременни мотриси. Оприличаването му с гъсеница никак не е случайно! С вагоните,..

публикувано на 24.01.25 в 10:33