В читалище “Обединение 1913” в Кърджали се случиха полярно-вълшебни срещи. Бяха представи книгите “Антарктическият стопаджия” на проф. Христо Пимпирев и Иглика Трифонова и “Антарктида - окото космоса” на проф. Боян Биолчев. В сутрешния блок на Радио Кърджали гости бяха проф. Христо Пимпирев и Стоян Анадолиев, председател на читалище "Обединение" и единственият кърджалиец отишъл до Антарктида.
Проф. Христо Пимпирев е преподавател по геология в Софийския университет "Св. Климент Охридски", учен и полярен изследовател. Председател на Българския антарктически институт и директор на Националния център за полярни изследвания. Ръководител на 30 български антарктически експедиции. Автор на 11 книги, 10 документални филма, един игрален филм и над 250 научни публикации. проф. Пимпирев е включен в световната класация на стоте най-изявени полярни изследователи на Земята. Пимпирев връх на о. Александър, Пимпирев ледник и Пимпирев бряг на о. Ливингстън в Антарктида носят неговото име.
Проф. Пимпирев разказа в ефира как е започнал да мечтае за Антарктида - бялата планета, както той я нарича и как е успял да превърне личната си мечта в държавна политика:
"Човек по принцип трябва винаги да мечтае и аз съм сигурен и убеден, че всеки човек има мечти, и ако достатъчно силно се бори за своите мечти, те ще се сбъднат рано или късно. Моята мечта не беше точно Антарктида, защото човек мечтае още от детските си години. Аз мечтаех, примерно да стана капитан на кораб. Тоест да обикалям далечните морета, да виждам други култури и други хора. Мечтаех после да стана пилот на самолет, пак да обикалям света, но доста по бързо, отколкото с кораб и накрая се спрях и попаднах в светилището на българската наука и образованието, това е Софийския университет, където избрах най-нетрадиционната наука - геологията. Тъй като човек, ако чуе геология, трудно ще си представи, че тя може да има нещо общо с работата на един пилот на самолет или един капитан на кораб, но геологът, както и капитаните на кораби и пилотите на самолети, повече от половин година той не си е вкъщи, тъй като неговата работа е свързана с изучаване на скалите, а скалите не са в канцеларии. Те са сред природата, така че той трябва да пътува, пак да пътешества. Разбира се, в началото в България, после по света, за да изучава скалите и да търси и полезните изкопаеми, и вкаменелостите".
След като избира геологията за своя професия, проф. Христо Пимпирев става преподавател в Софийския университет, като и до днес преподава. Казва, че срещите с младите хора го обогатяват много и именно този хъс към работата навън, към приключението, към пътешествието го довежда на мисълта за Антарктида:
"Бях вече асистент в Софийския университет и тогава най-старото ни висше училище се готвеше да посрещне подобаващо 100-годишния си юбилей и се измисляха всякакви мероприятия, с които да се отбележи това. Аз участвах в младежки експедиционен клуб, събирахме се такива млади, луди глави, които мечтаехме да направим нещо по-нестандартно и така преди няколко години българите стъпихме на Еверест. Аз познавах някои от тези алпинисти като Кирил Досков. Той даже ми беше студент. Казах си, ние покорихме Хималайте, но я да видим нещо друго да покоряваме и гледам на картата, ами то има цял континент. Той е една десета част от сушата на Земята, а са били 3-4 българи там, и то като част от съветски антарктически експедиции. Казах, нека да направим една експедиция българска по случай 100-годишнината на Софийския университет, и всичко тръгна. Предложих на ректора, ректорът каза "Няма да ви пречим, действайте вие младите", което беше пак чудесно, защото можеше да каже "Я тука си гледайте студентите и науката, къде сте се юрнали на другия край на света". А той каза да, така, че срещнахме един човек, който е по пътя към реализирането на тази идея".
След като срещнал одобрението на ректора, проф. Пимпирев започва да търси къде в Антарктида да отиде. Избрал остров Александър, защото там има скали, които са близки по състав на нашите в България:
"Оказа се, че там работят англичаните. И тогава нямаше интернет, а писахме писма, ходихме в библиотеки, отваряхме атласи, четяхме книги. В университета тогава за 100-годишнина се каниха учени с известност да четат лекции. Решихме да поканим Майкъл Томсън, който беше шеф на тяхната геоложка служба в Бритиш антарктик сървей (British Antarctic Survey). И както му писахме покана, той след 2 дни ни отговори, че пристига. Бях много учуден. После като станахме приятели го питам "Майк, ти как така веднага дойде?". А той отговори, че от външното министерство на Великобритания като разбрали, че България се обръща да ходи в Антарктида към англичаните, а не към руснаците - най-близкия сателит на Съветския съюз, казали му "Веднага отивай там да разбереш какво искат тия българи, след като нас ни канят”.
"Така че ние се намесихме в политиката, защото Антарктида е една много сериозна външна политика, освен че е наука", казва проф. Пимпирев:
"И е единственото място, където политика и наука вървят ръка за ръка. Държавите са там са и с политически и външно политически цели, защото все пак това е 1/10 част от планетата, която е много богата на природни ресурси. Пък тези ресурси трябва да се управляват от някой и това е от един антарктически договор, в който има консултативни страни, пълноправни членки и такива, които чакат. И ние с нашите експедиции, които почнахме да правим след тази първа експедиция, бяхме приети за консултативен член, което беше голям външнополитическо постижение за страната ни. Същевременно почнахме да правим и наука".
Най-неприятното нещо за Христо Пимпирев в било това, че 30 години нашите експедиции са пътували с чужди кораби на принципа на стопаджийстово:
"Стигахме с връзките с нашите приятели от другите антарктически държави, успявахме да уцелим как да ги подкупваме с чар, за да ни вземат и така 30 години ние ходихме на Антарктида, построихме база, но по метода на стопаджийството. Затова и книгата се казва "Христо Пимпирев Антарктическият стопаджия", защото само допреди 2 години ние ходихме на Антарктида с молба към другите държави да ни вземат, които ни взимаха, ако имат място. Ако по това време са в района на Ливингстън, където ни е базата, така че лично на мен 30 години да ходя да прося да взимат експедиция по корабите, вече ми беше станало доста неприятно. И тогава се появи първият български воененнаучноизследователски кораб, който миналата година направи първото плаване от Варна до самата Антарктида с български екипаж. По този начин ние доказахме, че сме морска държава, не сме държава, която има само язовир "Кърджали" с кораби, също и лодки, а може от България, от Варна да тръгнеш и да стигнеш до Антарктида, защото нас ни бяха отписали от морските страни".
Повече за необятния полярен континент, за приключенията и трудностите, за чисто човешките взаимоотношения на това място и за това кой може да отиде до Антарктида, а също и как единственият кърджалиец Стоян Анадолиев е стигнал до там и какво означава това за него и за Кърджали, чуйте в интервюто в звуковия файл.
22 заявления за участие в конкурса за директори на образователни институции са подадени до крайния срок - 17.30 ч. на 14 юли. Има интерес към някои от училищата, където подадените заявления са 3-4, но има и такива без нито един кандидат. Това съобщи за Радио Кърджали Ангелина Костова, началник на Регионалното управление по образованието в Кърджали...
Близо 100 деца се включиха в стартиралото „Плувно лято 2025“ в Момчилград. В инициативата се включиха близо 100 деца на възраст от 7 до 12 години, които ще преминат напълно безплатен курс по плуване. Занятията ще се провеждат от 14 юли до 8 август под ръководството на опитния инструктор Янчо Станков, като през цялото време ще присъства и медицинско..
663 заявления за помощи за отопление са подадени в област Кърджали през първата седмица от началото на приемът на заявления за енергийни помощи за отоплителен сезон 2025/2026 г.. Документите ще могат да се подават в дирекциите "Социално подпомагане" до 31 октомври. Въпреки това, пред гишетата на дирекция „Социално подпомагане“ в Кърджали се..
Влияят ли високите температури на автомобилите и как? Кои са най-уязвимите системи в една кола? Какво трябва да знаят шофьорите, когато тръгват на път в горещото време? И как да оцелеят в жежкия Кърджали през лятото, където основни улици и булеварди са разкопани и се ремонтират. "Жегата може да окаже различни негативни ефекти върху автомобила...
Домашните любимци също страдат от жегите. Как да облекчим състоянието им и как да ги предпазим от опасностите, които крият високите температури? Кучетата трябва да се извеждат на разходка рано сутрин или по-късно вечерта, когато няма пряко слънце и асфалтът е изстинал. Трябва да им се осигурява прясна вода и по време на разходката и да ги водим по..
На 22 юни, в рамките на операция „Среднощен чук“, Съединените щати нанесоха удари по ирански ядрени обекти, използвайки 14 противобункерни бомби и 30 крилати ракети „Томахоук“. Според Вашингтон, основните цели на атаката - ядрените съоръжения във Фордо, Исфахан и Натанз - са били сериозно повредени. Въпреки това Международната агенция за атомна..
До 30 юни другата година в Кърджали ще бъде изграден нов младежки център, който цели да осигури подкрепа и развитие на младите хора в региона на възраст между 15 и 29 години. Сградата ще бъде построена на мястото на бившия Младежки дом в парк "Горубсо", който в момента се разрушава, за да даде място на новата сграда. Проектът е на..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478