Крепостта край Храстово разкри две църкви, рицарски доспехи и гроб на вампир (видео)

Голямата изненада е разкриването не на една, а на две църкви. Те се намират в долната, западна част на крепостта край Храстово, където е некрополът и където вече има двайсетина разкрити гроба. Допреди две седмици археолозите само предполагаха, че в този район има храм и търсеха къде точно е той. 

"Най-важните части от тези църкви - олтарната част с техните абсиди, които със сигурност могат да потвърдят, че става въпрос за християнски храмове, именно части от тях се откриха, много слабо запазени, но налице. Първоначално е имало доста по-голяма църква, строена с хоросан, с по-широка абсида. Възможно е тя да е късноантична като датировка, но предстои това да се прецизира. След нейното разрушаване е постоена по-малка църква, едноабсидна, еднокорабна вероятно, типична за периода, с глинена спойка", разказа ръководителят на разкопките доц. Деян Рабовянов.

Според археолога некропола, който разкриват, е свързан именно с по-късната църква от периода на Средновековието. Любопитен акцент е, че и след изоставянето и  разрушаването на храма, там са полагани покойници, което показва, че хората са приемали мястото за свещено и след унищожаването му. Самият некропол, в който археолозите са разкрили до момента 23 гробни ями, също буди интерес, казва доц. Рабовянов. 

Един от най-интересните гробове в некропола е гроб номер 12, в който краката на мъртвия са затрупани с голямо количество камъни до колената. На него попада археологът от РИМ в Кърджали Милен Камарев.

"Натъкнахме се на един обред за обезвреждане - насипване  с голямо количество камъни в областта на краката до колената. Това е едно вярване, че мъртвият при някакви определени ситуации може да се съживи, да излезе от гроба и да започне да пакости дори на близките си. Така че имаме един такъв обред за обезвреждане, против овампиряване, за да не стане вампир", обясни Милен Камарев.

 Не по-малко интересни са находките от двете кули от 14 век в източната част на крепостта. Само по време на есенните разкопки техният брой е около 150, разказва доц. Рабовянов: "Най-голяма група сред тях са пластините от брони. Броят им е над 40, което показва съществуването на два такива доспеха. Което поставя крепостта Храстово на трето място в България, където е намерено такова голямо количество пластини, след столицата Търново и Никопол край Дунав.". 

Сред откритията изпъква много добре запазената оловна поклонническа ампула, много  рядка находка за България. в такава ампула поклонниците са носили свето миро от гроба на Свети Димитър Солунски в Солун. Има много кръстове, всички счупени, огънати и след това изхвърлени в рова край крепостта.. Монетите са много малко, но много важни, особено двете сребърни от времето на Алексий Първи Комнин и на емир Орхан, благодарение на които се датира времето на падането на крепостта - около или малко след 1362 г.

Сред интересните находки са още закопчалки за богослужебни книги, накити, битови предмети, много и разнообразни върхове от стрели. Сред тя изпъкват върхове на стрели от арбалет, който по това време навлиза във византийското въоръжение.. А любопитен акцент за живота в крепостта е откритият каменен хромел, върху който е нарисувана играта Дама.