Преди 34 години, през 1989-та, днешният 10 ноември сложи край на един 45-годишен период в новата история на България и постави началото на Прехода.
Генералният секретар на БКП и председател на Държавния съвет (тогавашното правителство) Тодор Живков, който управляваше еднолично страната в продължение на 33 години, беше свален от власт чрез вътрешнопартиен преврат по време на пленум на централния комитет на партията. Това даде началото на процес на политически промени в страната и преход към демокрация и пазарна икономика.
"Този ден беше очакван от всички и особено от нас, които работехме в партийните структури. Доста преди провеждането на самия пленум се говореше, че се подготвя един пленум, на който ще има много важни исторически решения и под сурдинка се говореше, че се очаква оставката на генералния секретар на централния комитет на партията Тодор Живков. Същия ден от сутринта се чувстваше някаква напрегнатост, в партийния комитет обичайно си вървеше работата, но се очакваше новината. Секретарят на общински комитет на партията ме срещна в коридора и ми каза. Ние, особено по-младите партийни работници, приехме новината с радост и с надежда, че нещата в България могат да тръгнат по нов път, който да доведе до подобряване на ситуацията, защото вече се усещаше, чe икономически не е добре". Това разказа в ефира на Радио Кърджали Милан Миланов, който по онова време е на щатна работа като завеждащ отдел в Общинския комитет на БКП в Кърджали.
Тогава надеждите са били, че задаващите се кризи ще бъдат преодолени, недъзите ще бъдат изправени и ще се тръгне по един нов път, който да доведе до просперитет на нацията и до облагороден "социализъм с човешко лице", спомня си Милан Миланов.
Надеждата за това се появява още с идването на Михаил Горбачов начело на комунистическата партия в Съветския съюз и периода на гласност и перестройка. В България обаче вятърът на промяната вее по-бавно и по-слабо. "Хората живееха в едно общество, при което нямаше свобода на словото, нямаше възможност да се изявяваш свободно. Имаше една уравниловка в техния икономически живот и социален статус. И имайки предвид западния начин на живот, за който си правихме изводи по филми основно и по прочетени материали, книги и така нататък, хората жадуваха това да се случи и при нас, да се пътува свободно, да се живее свободно. Всичко това доведе до тези промени, но, за съжаление, ми се струва, че специално за нашата страна се подходи по много драстичен краен начин във времето на прехода", коментира Милан Миланов. И уточни, че визира крайното и тотално отрицание на всичко направено до момента.
"Ние се опитахме да приложим закон за тоталното отрицание на миналото. Не се опитахме нещо положително от онзи период и то основно в социалната сфера да го пренесем или да го пригодим към новите условия. Само да напомня за така наречените ликвидационни съвети, приети със закон в земеделието и ние го обърнахме земеделието до дървеното рало, до отделната нивичка с един-два декара, докато светът вървеше към уедряване, комасация на земята...", припомни Миланов. За него това е голямата грешка на прехода в икономическата област, която доведе дотам, че сега България не произвежда, а внася земеделски продукти.
Другата голяма грешка е, че по време на прехода се допусна да се сринат двата основни стълба на социалната сфера - здравеопазването и образованието.
"Ето, статистиката показва, че около половината от завършващите средно образование в момента са функционално неграмотни. Сега може в конституцията да е записано, че всички имат достъп до безплатно здравеопазване. Ами вижте, няма няма начин да не си платиш, не говоря само за лекарствата, човек постъпвайки в болница може да е хоспитализиран за един ден, за два дена по пътеката. И прави доплащане. Здравеопазване няма от държавата. Сега здравеопазването го превърнахме в търговия, защото лечебните заведения са търговски дружества. Затова не бива да ни учудва носталгията на хората по времето отпреди 10 ноември", коментира Милан Миланов.
По дух и демократизъм сме много далече от американците и все още не сме ги стигнали, направи препратка Миланов към популярната песен на Тодор Колев "Как ще ги стигнем американците".
"Сега се наложи едно такова понятие "политкоректно", нали така? Означава, ако искаш да бъдеш харесван, да просперираш, трябва да говориш онова, което ще се хареса на тези, които управляват, и ще се хареса и на онези, към които ние сме се приобщили, сме партньори. Ако изразиш малко по-различно мнение, значи няма перспектива, по някакъв начин ще бъде потисната, не физически, разбира се, но ще се създаде затруднение в развитието. Това ме притеснява, защото това е далече от разбирането за демокрация", каза Милан Миланов. Той припомни, че преди 1989 г. също хората си налагаха автоцензура и внимаваха какво къзват, къде го казват. Сега е подобно, според него.
"Сега имаме определени постижения като общество, но не е онова, на което всички се надявахме", категоричен е Милан Миланов.
Целият разговор може да чуете в прикачения звуков файл.
Българските политици често използват образни сравнения, когато говорят за държавния бюджет – „постна пица“, „мазнинка“, „брашно на заем“. Т ези метафори не са случайни, а отразяват реални финансови затруднения и служат за по-достъпно обяснение на сложните процеси пред обществото, коментира в ефира на Радио Кърджали политическият анализатор проф...
Мюжгян Адем, управител на Фондация „ПУЛС“ – клон Кърджали, представи пред слушателите на Радио Кърджали старта на кампанията „16 дни на активизъм срещу насилието над жени и домашното насилие“ , която ежегодно се провежда от 25 ноември до 10 декември. Фотоизложбата ще бъде открита от 10:30 ч. в търговски комплекс „Орфей“ и показва различните..
Специалистът логопед Айлин Халилова споделя, че най-често родителите търсят помощ, когато детето не говори или речта му е трудна за разбиране. В практиката ѝ най-честите причини за забавено речево развитие са прекомерното време пред екрани и липсата на активна комуникация между възрастни и дете. Екраните предлагат еднопосочна стимулация, която..
Изложба провокация "Естествен интелект" показва Владимир Чукич в пловдивската галерия Дяков . Защо изкуственият интелект не може да измести естествения ? Въпреки революцията в сферата на високите технологии, благодарение на които компютърен алгоритъм рисува като Ван Гог, или пък създава песни с гласа на Майкъл Джексън, творчеството от..
В БАН се проведе 12-та сесия на Ученическия институт към Академията, на която млади хора от цялата страна защитаваха научни идеи и разработки в различни направления, върху които работят в последната година. По традиция област Кърджали винаги има представители, които стигат до финалния етап и печелят награди за своята работа. Тази година..
Проф. Павел Пенчев /председател на Българска асоциация по подземни води (БАПВ)/ съобщава, че край Ахрянско е разкрит нов водоизточник с дебит около 100 куб. м /ден , което е важна стъпка за подобряване на водоснабдяването в Ардинския регион. "Районът е красив, но хидрогеоложките условия са неблагоприятни и много населени места разчитат на малки..
Андрей Тамахкяров е родом от Кърджали, но в продължение на години живее в Кипър, Германия, Англия и Испания. В Кипър се запознава със съпругата си, имат дъщеря и по-късно се местят в Испания, заради по-добър климат и условия. Семейството решава да се върне в Кърджали, за да расте детето им близо до роднините и българската култура. Андрей..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478