Предлагат 10 годишен план за производството на шафран в България

Министърът на земеделието Кирил Вътев е поискал 10 годишен план за развитието на производството на шафран в страната. 

Това каза в ефира на Радио Кърджали Хасан Тахиров , председател на Българската асоциация на производителите на шафран (БАПШ).

"Преди това ми бяха възложили асоциацията ни да изготви петгодишен план за производство на шафран. Но сега поискаха да го доразвием до 10-годишен. 

Хасан Тахиров живее на Стръмни рид в Родопите до телевизионната кула. Оттам гледа как земята опустява, как тютюнът си е отишъл от планината, а с него и хората. Но идеята за шафрана го вълнува отдавна. Избягал от България през 1973 г., едва на 20, и успял в Швеция с верига магазини. Ходил е в Иран още по времето на Пахлави. Там от приятели разбрал как и в суровия климат на планината може да се препитаваш с шафран.

"Реално в България идеята за производството на тази скъпа култура  се роди през 2009-а година. Беше ми омръзнало да слушам министри и политици да казват, че нещо трябва да се прави, а никой нищо конкретно не предлагаше. Ето, аз я предлагам", казва той.

Със съпругата му Рени купили първите 70 кг луковици от Турция и ги раздали в около 30 села в Кърджалийско, за да пробват  почвите. Засадили и в двора на къщата си и още първата година  се уверили, че тази култура се развива идеално, независимо от структурата на почвите. После Тахиров решил да пробие и в държавните опитни полета. Пътувах много пъти до БАН, носех от моя разсад, предложих да опитаме в Пловдив, Русе, Враца, Видин. Беше нужно научно доказателство, че има почва за шафрана у нас. Това лилаво чудо вирее в цялата страна", убеден е пионерът.

През 2015-а той основава Българската национална асоциация за производство на шафран и биологични шафранови продукти. Членовете й вече са над 6 500 с общо около 10 000 дка площи, а има и производители извън асоциацията. Хасан и Рени обработват 60 декара. Според него това производство е десет пъти по-леко в сравнение с тютюна, заетостта е само месец и възвращаемостта е бърза. "Не е като да чакаш пари по европроекти за ябълкова градина например. Според нашите статистики, парите от един декар шафран се равняват на прихода от 300 декара пшеница или поне 70 декара лозе. Къде в Родопите толкова  земя на едно място! За шафрана инвестираш през август и през юни вече имаш луковиците, 100 процента си връщаш вложеното, а през октомври-ноември береш цветовете. Това е наистина спасение от обезлюдяването", казва Хасан. И допълва, че все повече млади образовани хора от градовете се връщат към наследствените си имоти на село – шафранът ги привлича.