Щъркелът Дончо се грижи за две гнезда

Най-пъргавият и може би най-известният щъркел в Южна България – Дончо, се грижи за две гнезда. Дългоклюният предвестник на пролетта и тази година превари Баба Марта и се завърна в хасковското село Подкрепа, където е домът му от поне 20 години, много преди Първа пролет. Местните жители казват, че този път ги е изненадал, защото традиционно си идва около 25 февруари, а тази година още повече е подранил.

Дончо, както галено го наричат съселяните му, вече се е захванал с ремонта на жилището преди да посрещне съпругата си, която се очаква да си дойде след няколко дни. Екип на Радио Кърджали беше на място, за да заснеме как започва ремонтната дейност. Изненадващо обаче констатирахме, а хората от селото потвърдиха, че щъркелът всъщност се грижи за две гнезда, които са в съседство. Видяхме го как прелита от едното, което е досами църквата, до другото, което е на около двадесетина метра, към детската площадка.

Местни зевзеци се шегуват, че е възможно да подготвя едното гнездо за даване под наем, тъй като е изключено да е за наложница. Запознати твърдят, че щъркелите са абсолютно моногамни животни и даже, ако единият от партньорите се спомине, другият до края на живота си не създава друга двойка.

Милен Пилев, който е съсед на Дончо разказва какво си говорят хората в селото. „Уж за добро е, ама като гледам накъде вървят нещата, май – май ...“, скептичен е за ситуацията в страната мъжът. Все пак не отрича, че всяка година пристигането на дългокракия им съселянин повдига духа в Подкрепа.

Пред портата на къщата му се вее българския трибагреник, защото „сме родолюбци“, не крие националната си гордост Милен.

В селото се живее спокойно. Наблизо е до Хасково, само на десетина километра, но е достатъчно далече от суетата на големия град. Има всичко – електричество, добро водоснабдяване. През лятото се осигурява даже поливна вода. През последните две-три лета нещо обаче разболява посевите в дворовете. Причината все още се търси.

В селото живеят повече от 150 души, по преценката на Пилев. За разлика от повечето малки населени места, тук има и много млади. Липсващи са само атракциите.

„Без коментар“ е категоричният отговор на Пилев на въпроса ми дали е хубаво да си пенсионер в България. „Искат да няма пенсионери. Аз гледам тука ... Напоследък на два пъти се сблъсквам с разни институции ... като Ви кажа, че нещо страшно е ...“ започва Милен, но внезапно прибира и замълчава мисълта си.

Той и семейството му влизат в графа „средностатистически“ по отношение на пенсиите. Това, което може да си позволят повечето възрастни у нас – „да си покрие сметките, за храна и това е“, обобщава домакинът ни. Добре че са децата, които помагат. Пилев е горд, че след като са опитали късмета си по чужбините, са се завърнали в родината, осъзнавайки, че „камъкът си тежи на мястото“.

Така щъркелът Дончо се оказва за сега единствената атракция на село Подкрепа, където хората живеят все пак спокойно. Всяка година го чакат да се завърне, за да извести пристигането на пролетта и надеждата, че животът в селото, а и в страната като цяло ще стане по-добър. И защото камъкът си тежи на мястото, както е казал народът ...

Целия репортаж можете да чуете в прикачения звуков файл.