Колекционер: Белите пауни "грабват" очите на жените

Една от най-богатите колекции от пауни се намира в хасковското село Сусам. Във фермата си Димитър Димитров отглежда в момента 300 големи и 200 малки от 26 разновидности на красивите птици.

Пред екип на Радио Кърджали Димитър разказа, че е започнал да се занимава с това малко случайно. Приискало му се да има жива красота в двора си. Купил няколко пауна. След това се появило желание за още, впоследствие започнал да създава свои разновидности.

Димитър е агроном по образование и селектирането не му е чуждо. Сред 500-те пауна във фермата му има поне два изключително редки екземпляри – въглен и един „американец“ от вида спаудинг. От многобройните селекции в момента даже има получена разновидност, която стопанинът нарича сребърно камео, защото главата и тялото са като на сребърен, а опашката като на камео.

Най-интересното и удовлетворяващото е, че можеш да създаваш красота, както го прави природата, споделя селекционерът. Винаги е любопитно какъв ще е резултатът, защото не се знае в поколенията назад какви са гените, които ще се смесват в новия екземпляр, не крие вълнението си той. На практика 90 процента от малките паунчета са различни от родителите си, допълва Димитър.

Цените са различни и зависят както от възрастта на продаваното пиле, така и от уникалността му. Започват от 50 лв. за малко паунче от по-масовите видове  и могат да достигнат до 1 500 лв. за такова от редките разновидности.Всъщност интересното е, че цената се определя не толкова от красотата, а от това колко екземпляри има от съответния вид в света. За да запазят висока цена на някои пауни, италианците даже прибягвали към хитрости, разказва Димитър.

Различни са клиентите, като причината за покупката в най-често е птиците да красят – двор или вила, или хотел, или пък да попълнят зоокът. Димитър е забелязал, че в 90% от случаите белите пауни „грабват очите на жените“. Единици са клиентите, които са се обадили, за да поискат да си купят от красивите птици за консумация, но колекционерът категорично е отказал. И подчертава, че досега не е опитвал паунско, макар че може  да си го позволи, защото за него „е грехота тази красота да отиде във фурната“.

Пауните не са най-любвеобилните животни. Обикновено не се привързват, както топлокръвните и не показват емоции, забелязал е младият стопанин. Напоследък обаче сърцето му е "грабнато" от двама пернати малчугани, които го „печелят с отношение“.

Бизнесът с пауни не е основен за Димитър Димитров. Даже напротив, той му е между другото. Отглежда кози, овошки. Доскоро коне – но ги е продал. Същата вероятно ще е съдбата и на фермата му за калифорнийски червеи. Един от основните проблеми е липсата на работна ръка.

Държавата и помага, и не  на стопаните. Според Димитър , ако никъде по света нямаше раздаване на субсидии за производителите, би било по-добре, защото готовите пари, давани от държавите са направили стопаните по-малко борбени.

Повече любопитни подробности можете да чуете и видите в прекачения звуков файл и във видеото.