На 26 март се отбелязват 111 години от битката при Одрин, щурма на българската армия и падането на смятаната за непревземаема Одринска крепост. Едновременно с това честваме и Деня на Тракия. На тази дата си спомняме за героизма на българските воини, загинали през Балканските войни (1912-1913 г.), както и за страданията на хилядите тракийски бежанци, намерили подслон в пределите на България.
Падането на Одринската крепост става благодарение на 10-и пехотен Родопски полк - една от най-славните български военни части, свързана близо век с Източните Родопи и с Кърджали, разказа за Радио Кърджали полковник Станчо Станчев.
Някога се е смятало, че Ординската крепост е непревземаема. „Ние я превзехме, защото не знаехме, че е непревземаема“, така се шегували българските войници и офицери след бляскавата победа.
"Одринската крепост е била една от най-добре изградените крепости по онова време в Европа. Тя е подготвена от военни инженери от Германия и самите те са казвали, че тя може да бъде превзета единствено от западноевропейска добре обучена, подготвена и въоръжена армия и то с продължителна обсада от няколко месеца. Крепостта се състои от 23 форта. Много добре оборудвана, с много дебели стени, които са издържали на ударите включително на голямокалибрена артилерия. Отбраната е била подготвена по всички изисквания на военното изкуство. Във времето на атаката на крепостта в нея е имало 60 хиляди души, 524 оръдия, около 50 картечници. Тя е разполагала и с пълни складове с материални средства, храна и боеприпаси и се есмятало, че може да води отбранителни действия с години. Комендант е Шукри паша, изявен турски военачалник и един от потушителите на Илинденско-Преображенското въстание", разказва полк. Станчев
По време на Балканската война Българското командване преценява, че не може да завладее Одрин "в движение" и отделя цяла една армия – Втора, под командването на ген. Никола Иванов, която да блокира крепостта и да осигури възможност на другите две армии да достигнат до Чаталджанската позиция. Надеждата е била, че защитниците й ще се предадат, но това не се случва.
През декември 1912 г. при Одрин е изпратен ген. Георги Вазов, който да планира и организира операцията по превземането на крепостта. Българското командване я разделя на четири сектора. Планира се главната атака да се нанесе в Източния сектор. Там ген. Вазов прави цялостна и пълна организация – подготвени са планове за взаимодействие между различните видове войски, подготвени са команди от телорезачи, организира се предварително обучение за атака през нощта. В Източния сектор е разположен и 10-ти Пехотен Родопски полк, който има изключителна заслуга при успеха на военната операция.
Полк. Станчев припомня събитията: "На 24 март между 22 и 23 часа започва силен артилерийски огън от трите сектора без източния, където е планиран главния удар. В 4 сутринта пехотата започва безшумна атака. Телорезачите правят прорези в телените мрежи, но нетърпеливите войници се хвърлят върху мрежите, секат ги с лопатките, разкъсват ги с ръце, за да настъпят. Тогава настъпва устремно и 10-ти Пехотен Родопски полк. Трета дружина настъпва през направените отвори и се хвърля на нож в окопите на турските войници, които не издържат на удара и отстъпват в укреплението. Падат много убити, заловени са и много пленници. Дневната атака на 25 март обаче не успява. Решено е главната укрепена позиция на Източния сектор да бъде овладяна с нощна атака, след което да бъде превзета и крепостта. Паметни остават думите на ген. Георги Вазов: „Връщане назад няма. Противникът трябва да бъде сломен. Напред ни чака слава и мир, а назад безславие и смърт.“.
И отново 10-ти пехотен Родопски полк е в центъра на събитията. Подп. Христов, командир на Трета дружина, повежда войниците в нощна атака с призив „В атака след мен!“ към укреплението Айджиолу, което пада под устрема на българите. Същата нощ на 26 март е овладяно и укреплението Айвазбаба от 23-ти пехотен Шипченски полк.
„Всички са твърдо убедени, че победата ще е наша. И това е може би в основата на бляскавата победа, която извоюва българските войници. Самоотверженост, безстрашие и вяра в победата ги води“, казва полк. Станчев.
На сутринта Шукри паша е принуден да се предаде на българските войски и да развее бялото знаме на поражението. Одринската крепост е овладяна.
Одрин пада с цената на много жертви – над 6 хиляди са убитите, ранените и умрели от болести и рани български войници и офицери от 10 Родопски, 23-ти Шипченски, 29-ти Ямболски и 32-ри Загорски полкове.
Тази българска победа струва скъпо и на турските защитници на Одрин. Само гарнизонът загубва 11 600 военни – двойно повече от българските загуби. В Одрин, с падането на крепостта са пленени 14 паши, 2000 офицери. Заловени са и пленени 16 бойни знамена. Заедно с тях в редиците на българската армия премзинават 600 модерни круповски оръдия
Превземането на Одрин практически слага край на Балканската война. В обсадата на непревземаемата крепост българите за пореден път показват своя невероятен кураж и невиждана смелост.
25 ноември се отбелязва от световната общественост като ден за елиминиране на насилието срещу жените. Той е обявен за такъв с резолюция на Общото събрание на ООН от декември 1999 г., но активисти от различни организации го отбелязват на 25 ноември още от 1981 г. Тази дата води началото си от жестокото убийство през 1961 г. на трите сестри Мирабал,..
Всички партии обещават преди изборите, че образованието ще е приоритет, но след това бързо го забравят. Българските учители очакват да получат обещаното увеличение на средствата, предоставяни от бюджета за сферата на образованието, включително и вдигане на възнагражденията. От коментарите напоследък в публичното пространство за замразяване на..
Силви Кирилов, най-възрастният депутат, кандидатура на „Има такъв народ“, да бъде избран за председател на Народното събрание, „защото това рязко ще стесни възможността на Борисов да бяга от отговорност и ще го постави във все по-тежко положение спрямо натиска на Пеевски да бъде включен официално във властта“. Такава надежда изрази в ефира на..
Големи удари понесоха фермерите в област Кърджали през тази година, като един от основните беше сушата. „ Ние след 15-ти юли започнахме да храним животните все едно сме посред зима“, каза в ефира на Радио Кърджали Бойко Синапов, председател на сдружение „Обединени български животновъди“. Той увери, че фермерите са се подготвили с фуражи за..
Навършиха се 7 години от смъртта на световноизвестният тежкоатлет Наим Сюлейманоглу. Валентин Гемеджиев е бил един от помощник треньорите му. В разговора ни с Валентин Гемеджиев той описа Наим с думите ”От 3-ти клас откакто го взимахме от 9 годишна възраст до неговото израстване бяхме непрекъснато заедно в нашия отбор, той просто още от малък..
" Това, което прави впечатление и на мен като експерт в сферата на потребителските права, също и на самите потребители е, че много често в кампаниите за отстъпки попадат стоки, които не са чак толкова желание от гледна точка на съотношението. Направих екранни снимки на магазини, които предлагат техника. Направих го преди месец, за да видя какво..
Рухна митът, че Ахмед Доган е направил всичко за малцинствата в България. Много проблеми на хората бяха решени през последните една -две години от Делян Пеевски и парламентарната група на ДПС, а те не бяха решавани 34 години, коментира в ефира на Радио Кърджали депутатът от ДПС - Ново начало Байрам Байрам, който е и заместник -председател на..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478