Харман кая и Асара - бижутата от миналото "проговарят" в бъдещето?

„Свършихме добра работа.“ Така ръководителят на проучването доц. Георги Нехризов от Националния Археологически институт с музей при БАН коментира тридневните снимки на екипа на Харман кая и Асара. Нещо повече, след първите обработки на снимките, направени от лидара, вече са засечени и някои перспективни и интересни обекти.

„Това, което е известно на обекта, е, че в един период от функционирането на това място, хората са започнали да оформят различни структури, така наречените шарапани и така нареченият гроб, и така наречените площадки с дъги, както и изсичанията в южната част на централната скална група. Там вече виждаме много сходни на тези, които в Перперикон познаваме. Имаме основи на сграда, дори прага си личи, където се е влизало, имаме стълбички. И няколко структури, които пък само задават въпроси. Не можем да отговорим точно какво са, защото са частично са разкрити“, обясни доц. Георги Нехризов.

Той коментира, че на Харман кая има много работа, но задачата на експедицията е чрез снимките да очертае и установи границите на комплекса, който е много по-голям от видимото на повърхността. Съразмерим е с Перперикон и е възможно дори да заема по-голяма площ.

Едно от малкото проучвания на Харман кая през 2006-2007 г. открива следи от праисторически живот в района, доказателства за който са намерени от доц. Стефанка Иванова в две пещери в дерето под комплекса. Доц. Нехризов уточнява, че на терена най-масов е материалът от късната античност и ранновизантийския период – предимно битова и строителна керамика. Намерени са и фрагменти от праисторически съдове, което потвърждава хипотезата, че мястото е функционирало още от края на халколита.

Едно от най-разпространените хипотези е, че Харман кая е служил като археоастрономическа база или обсерватория.

Според доц. Георги Нехризов впечатляващи са и първоначалните резултати от заснемането и на друг археологически обект в района – Асара при с. Татул. Той има визуална връзка с Харман кая. На Асара лидарът е засякъл крепостна стена, която е изградена в западната и северната част на платото.

„Не знаем много за този обект, тъй като не са правени археологически проучвания. Това, което намираме на повърхността, са фрагменти керамика, които засега не сочат средновековие, но най-вероятно можем да очакваме доста по-ранни периоди. По принцип  всичките ни скални паметници като този се започват с един късен халколит. Много се надявам като праисторик да попаднем при бъдещи проучвания на находки от халколита“, коментира археологът от Регионалния исторически музей в Кърджали Милен Камарев.

А проучвания ще се правят тепърва. През есента предстои втория етап на тази експедиция – т.нар. „верификация“, при която на терен ще се проверят по-интересните обекти, заснети от лидара и дали са създадени по естествен път или от човешка ръка. Така ще се очертаят и площите за бъдещо теренно проучване.

И първата, и втората експедиции се правят със съдействието на Регионалния исторически музей в Кърджали. Освен двамата археолози – доц. Георги Нехризов и Милен Камарев от Музея в Кърджали, в проучването с лидар на Харман кая до Биволяне и на Асара край Татул участваха и двама студенти по археология – Тодор Бояджиев, който е и АйТи специалист, и Стефан Пейчев. Заснемането на двата обекта е финансирано от Община Момчилград.

„Община Момчилград прави ход в бъдещето, като реши да финансира едно такова проучване, което е наистина с напреднала технология, която ще бъде основата за едни бъдещи проучвания на този регион“, коментира Милен Камарев.

Районът е изключително благоприятен за разкопки, тъй като е бил място за живот хилядолетия наред. Евентуални бъдещи разкопки ще дадат отговори на много въпроси, казват  археолозите.

Според Милен Камарев оптимистичният срок за началото им е следващата година.

Доц. Георги Нехризов е предпазлив в очакванията си за бъдещите разкопки и за същността на двата обекта – Харман кая и Асара, защото предпочита да работи с факти, а не с предположения. И след дългите години работа в Източните Родопи, той продължава да е впечатлен от гъстотата на паметници от всички периоди винаги в този сравнително неплодороден район.