Днес тази сбирка изгнива и загива. Тъжна констатация в деня на изборите, в който гласуваме за Европейски парламент, за Народно събрание и за достойно бъдеще в Обединена Европа.
Създателят на музея Хасан Садък си отива от този свят преди 9 години, през 2015-та. Известно време след това семейството му се опитва да поддържа със собствени сили голямата мечта и страст на Хасан, но един по един експонатите се разрушават от силата на природата, флаговете на европейските държави се разкъсват от вятъра, табелките с информация за страните от Евросъюза се обезцветяват от слънцето.
Къщата на големия евроентусиаст Хасан Садък се намира точно до музея на открито и чешмата, от която започва всичко. Срещам в двора дъщеря му Зелиха Саид. При спомена за баща й, очите й се насълзяват:
"Това си го направи с обич, с мерак. Като някакво хоби го почна. Започна с чешмата, горе пейките после, масичките - като дойде някой, да почине, да си вземе отдих. И винаги черпеше кафе, да. Който и да дойде, няма значение откъде. После със знамената. Всичко, което спечелеше, купуваше, правеше там старинните работи... Трудно се намираха експонатите за етнографска сбирка. Много трудно ги намираше, защото те са старинни вече и гният. Няма как хората да ги пазят. Особено дървото - много иска грижа, иска лакиране, чистене, което ние не можахме да го направим."
Зелиха си спомня, че баща ѝ се радвал най-много на колелата от каруци. Вграждал ги в оградата, майсторял с тях масички, пейки. Един от най-трудно намерените експонати за музея е тъкачният стан. Той е запазен, може би защото Хасан е изградил над него навес, да го пази от капризите на времето.
"Имаше една много възрастна баба тука, която беше ни помогнала - даже заедно с баща ми заедно направихме едно малко килимче, да видят хората", припомня си Зелиха.
Тя още пази спомен как са идвали автобуси с деца и групи от цяла България, за да разгледат уникалния музей на открито.
След смъртта на баща ѝ, семейството е поддържало сбирката няколко години, но ставало все по-трудно. Самата Зелиха се разболяла, младите търсят реализация в града и "няма как да стоят на село само заради музей, ама то всичко гние нямат през зимата от дъждовете и снеговете. То няма нали отгоре покрив, за да се пази, то нищо не остана вече..."
Преди години от общината в Момчилград са предлагали на Хасан Садък да преместят цялата събрана от него музейна сбирка в района на Татул, но той не се съгласил. Искал да си остане в Батковци музей, тук да идват хората да гледат предметите от миналото и европейските знамена. След смъртта му имало ново предложение, но тогава на съпругата му сърце не ѝ дало да се раздели с делото на живота на мъжа ѝ.
Така днес дървените експонати гният. Все още туристи се отбиват. води ги любопитството и табелата на главния път, която упътва към Етнографския чузей в махала Батковци. "Може би трябва да се махне, то вече нищо не е останало", скърби Зелиха. Много ѝ се иска музеят да се възроди, но е реалист: "Аз също искам пак, както беше си старото, да е пак същото, ама не се връщат вече годините, просто няма как да е пак същото, щом него го няма, защото ние не сме тука и няма как аз сама да го направя..."
Все още се пази летописната книга на Етнографския музей на открито, започната от Хасан Садък преди години. В нея посетителите описват впечатленията си. Последното е от 9 юни 2024 г., деня на изборите за Европейски парламент и за българско Народно събрание.
„Момчилград е най-красивият град“, казва с вълнение мъжът срещу мен. Историята на Мюмюн Хасан започва в Момчилград, продължава към Измир, където живее вече 35 години. Той всяка година се връща отново и отново у дома. Роден и израснал в Момчилград, напуска България през 1990-та година, но нито за миг не прекъсва връзката с родния си край...
Общински съветници от партия "Възраждане" входираха при областния управител жалба срещу увеличените двойно цени на Синята зона в Кърджали и 50-процентовия скок на абонамента за платено паркиране. Това съобщи областният лидер на "Възраждане" Анета Георгиева. От политическата сила искат областният управител да върне за ново обсъждане решението на..
Как се сбъдват детските мечти и какво е да се върнеш към цигулката 37 години след първите уроци? Това провери Светла Пенева - преподавател в езикова школа и хоби музикант, както самата тя се нарича. Когато е на пет годинки, Светла започва да учи цигулка в Школата към Дома на културата. За съжаление, след година прекратява уроците. По-късно изучава..
През летните месеци улиците и дворовете в населените места често стават сцена на първите, плахи стъпки на новото поколение птици към самостоятелния живот. Това предизвиква съчувствие у много хора, които, виждайки паднало птиче, веднага искат да го спасят. Но добрите намерения не винаги водят до правилни действия. Какво наистина е..
„Когато има химия – става магия“, каза певицата Тони Димитрова след концерта, с който докосна сърцата на своите почитатели в Кърджали. Обичаната българска изпълнителка покори сцената на парк „Арпезос Север“ и остави след себе си топлина, емоция и вдъхновение. Макар родена край морето, тя се чувства прекрасно в Родопите – и не крие това...
Депутатите приеха някои промени в Закона за движение по пътищата , но не и всички след 9 часа дебати. Заседанието се провали заради липсата на кворум. Промените трябваше да позволят на камерите на националната тол-система да отчитат средна скорост на движение и да включат общинските камери в битката с пътния травматизъм. Депутатите..
„В момента да се придвижиш в града, трябва да тръгнеш поне 40 минути по-рано. Докато нямаме летящи коли, трябва да чакаме решения от институциите,“ каза в ефира на Радио Кърджали общинският съветник от ПП "Възраждане" Георги Дяков. През последните години Кърджали се утвърждава като един от най-натоварените транзитни пунктове в..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478