Изчезващото фолклорно наследство на Егрек

Родопите впечатляват със своята природа, култура и фолклор. Всяко едно село пази своя фолклор благодарение на самодейните групи към местното читалище. Водени от любовта към народното пеене и традиции хората от крумовградското село Егрек са съхранили песните на своите деди, а те днес предават на малкото останали млади хора. Младите, както на всякъде другаде, напускат селата. Така се къса нишката с родното, с предаването на наследствеността. В смесената фолклорна група на Егрек има две момиченца - на 7 и 13 години, които пеят местните песни.

Фолклорната смесена група при НЧ “Кирил и Методий - 1952” е създадена през 1985 година. Първото участие на групата е на Националният събор на българското народно творчество в Копривщица през 1989 година, където групата представя обичая ронене на царевица. През годините много хора са минали през състава, но има пет-шест души, които са от самото основаване, разказва Анка Бояджиева. През 2021 година фолклорната група на Егрек има участие в Турция, по покана на народния певец Хамид Имамски. През годините егрекската група са имали изяви на Националният фолклорен събор „Рожен“, в Банско, Кърджали и други места.

“Да живееш  Родопите, тук да осъществяваш препитанието си, никак не е лесно. Ни за старо, ни за младо, разказва Боян Бояджиева.

Селищният празник на Егрек е първата събота на септември. Тогава малкия площад на селото се изпълва с хора, които играят няколко ката хорà.

Гордостта на селото, освен фолклорната група са и водениците, наречени караджейки. В момента само две са функциониращи. Останалите три чакат своята реставрация и връщането им към нов живот. Спомени от миналото в селото пази един римски мост. Имало и друг, по-голям, който разрушили, когато са стрели асфалтовия път към населеното място.

“Докато ни има и фолклорът ще го има, но след нас децата ни избягаха от селата...”, разказва Анка Бояджиева.

“На младия човек, колкото и да му е мило и драго, той ще се връща в Егрек, докато гори бащино огнище, но тук няма бъдеще за тях”, казва още Боян Бояджиев.

Такава е действителността в малките населени места. Още повече, когато са в периферията на държавата, високо в планината. Малцината жители на Егрек не виждат бъдеще за селото, въпреки, че си имат училище и детска градина. Затова самодейците пеят народната песен като за последно. С лъчезарни лица и очите, които греят от щастие, когато изпълняват народните песни.  

 Чуйте разказите и песните в прикачения звуков файл.