Черният лешояд е световно застрашен вид. Единствената естествено съществуваща колония се намира в националния парк "Дадя-Лефкими-Суфли" в гръцката част на Родопите. Проблемите и предизвикателствата пред гръцките природозащитни организации обаче са големи след опустошителните пожари през 2022-ра и 2023-та, които унищожават почти напълно гнездовата колония на вида там.
В България преди осем години природозащитни организации започнаха възстановяване на вида в района на Стара планина с птици от Испания, припомни в ефира на Радио Кърджали Добромир Добрев от Българското дружество за защита на птиците. "И естественото продължение на тези процеси е, разселването в Източните Родопи, като последното убежище реално на вида в страната в средата на 90-те години и запазило и до ден днешен всъщност непрекъснатата си връзка с естествената популация на вида в Гърция - в гръцката част на планината. Това следваше да получи своя шанс, за да може тези птици отново да гнездят и на наша територия", уточни Добромир Добрев.
"Смятаме, че условията за това са благоприятни. Развитието на другите два вида лешояди в района показват, че хранителните местообитания са много подходящи, предоставят необходимите условия по отношение на гнездовия субстрат... Последният сезон при нас - 2024-та, показа, че птиците, които внасяме, могат да вземат гнезда в нашата част на планината", каза Добрев.
"Генерално погледнато този вид гнезди основно по дървета и това са най-вече черен и жълт бор, също така и дървовидна хвойна, но това не е така в целия ареал на вида, който се среща от Португалия до Монголия. Но в нашите географски ширини гнездят основно по борове и по иглолистни насаждения в българската част на планината, обясни още експертът.
От 2021 година БДЗП и Фондация "По-диви Родопи" започнаха работа по възвръщането на вида в българската част на планината. През 2022 г. и 2023 г. от Испания бяха доставени на два пъти птици, които след адаптация бяха освободени в природата. В края на месец август, също от Испания пристигнаха още шест черни лешояда.
Добромир Добрев уточни, че в началото е по-трудно, защото птиците имат нужда да бъдат адаптирани. След период на адаптация във волиера се освобождават в природата, "но им е необходим период от шест-седем месеца, за да привикнат към новите условия. Социализират с другите видове лешояди наоколо и в крайна сметка нашите данни показват, че успешно вземат и гнездови местообитания, каквито предоставяме ние в Източните Родопи. В България за пример ще дам да речем последния сезон, в който се оформиха две двойки и загнездиха в изкуствени гнезда, които ние бяхме предоставили предварително".
"До момента сме освободили 27 птици на свобода. Към момента от тях са 16. Имаме още осем, които са в адаптационната волиера и предстои тяхното освобождаване. А след пет години се надяваме в Източни Родопи да бъдат освободени поне още между 45 и 60 птици. Това много зависи от програмите за отглеждане, от техния потенциал и възможност да произвеждат птици за нашите програми", каза Добромир Добрев.
Той е категоричен, че подобни програми за възстановяване на вид са дългогодишни и работата по тях продължава поне десетилетие, според международно приетите норми.
Освен за връщането на черните лешояди, в следващите години организациите ще работят интензивно и за намаляването на смъртността на птиците. В Гърция "бич" за вида са ветрогенераторите, а навсякъде по света - далекопроводите и отровите. В тази насока ще бъдат насочени срещите, обучителни семинари, съвместни акции и проверки с министерства и държавни институции, работата с местните общности и животновъди, ловни дружинки, местна власт
повече може да чуете в прикачения файл
На 4, 5 и 6 юли край хижа „Скални мостове“, в живописната местност „Чудните мостове“ над село Забърдо, ще се проведе първият благотворителен фолклорен събор, организиран от сдружение „Родопска памет“. „Всичко започна от една приятелска сбирка с идеята да се откъснем от ежедневието и да направим нещо добро. Събирахме пари, веселяхме се, но винаги с..
На 21 и 22 юни в село Лозен, община Любимец, ще се проведе 14-ото издание на националния фолклорен фестивал „Кехлибарен грозд“. Събитието се утвърди през годините като важно средище за почитателите на традиционната българска музика, танци и занаяти. „Тази година подготовката върви гладко. Очакваме пълна програма за двата фестивални дни“, сподели..
Малко преди очакваната ключова сбирка на кръга около Ахмед Доган в столичен хотел, в ефира на Радио Кърджали се включи наживо репортерът на програма “Хоризонт” Даниел Инков. Той хвърли светлина върху текущата политическа динамика и възможността за създаване на нова формация на гърба на разпадащото се ДПС. „Пред хотела, в който се очаква да бъде..
Празничната ни анкета завърши с разговор с няколко дами – майки, баби, но и деца по душа, които също бяха гости в ефира на Радио Кърджали. Те си спомниха с усмивка своето детство и дори разказаха за последните пакости: „Може би да залепя дъвка на някого… или да хвърля балон с вода от балкона!“ Признават, че с времето част от детето в тях се е..
Още седем черни лешояда пристигнаха от Испания в Източните Родопи, за да станат част от амбициозния проект „Завръщането на черните лешояди в Родопите” за възстановяване на този величествен вид в България. Тяхното пристигане отбелязва поредната крачка в усилията на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) и Фондация „По-диви Родопи“, които от..
В делегация от наши поети и писатели се включиха кърджалийските поетеси и автор на детска литература Вилдан Сефер и Божидара Ангелова. Творците посетиха албанските градове Дуръс и Елбасан, където се срещнаха с етническите българи зад граница, а поводът бе 24 май. Част от групата бяха и поетите: Мариела Конова, Минко Танев и Христо..
За безопасността на алтентативните на автомобилите средства за придвижване като тротинетки, ролери, скейтборди и велосипеди разговаряхме с Габриела Руменова от платформата "Ние, потребителите". От изключителна важност е да се следи както за изправността на превозното средство, така и спазването на инструкциите за употреба и ползването на..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478