Липсата на валежи не е основната причина за маловодието в язовирите. Това сочат наблюденията на метеоролозите. Тази година валежите в областите Кърджали, Хасково, Ямбол са в повечето месеци под нормите. Особено през зимните месеци – януари и февруари, те са значително по-ниски дори от ниските валежи, средни за страната. Това обясни доц. Лилия Бочева, ръководител на департамент „Метеорология“ в Националния институт по метеорология и хидрология. Същата е ситуацията и през октомври. И макар в отделни месеци, какъвто е септември, когато е валяло с 50 процента над нормата, т.е. има месеци с наднормални валежи, може да се обобщи, че „тази година е по-суха от нормалното като цяло“, каза метеорологът.
Няма ги напоителните, продължителни есенни дъждове, които помагат да се напълнят реките и язовирите. Сега наднормените валежи са обилни, но кратки и те по-често създават повече проблеми, отколкото носят ползи, коментира тя.
Такива явления е имало и преди, но днес климатът се променя и те се засилват. Като цяло обаче, „що се отнася за валежите в България не можем да говорим от климатична гледна точка за някакво съществено изменение спрямо предишни години. В никакъв случай не мога да кажа, че те драстично намаляват. Няма подобна тенденция. Даже напротив – през новия климатичен период, който е от 1991-а до 2020 година, се наблюдава слабо увеличение на валежите спрямо по-предишния период“, категорична бе доц. Бочева.
Няма увеличаване на количествата, но се наблюдава такова в хода на валежите. През последните 30 години данните сочат повече есенни дъждове.
„Ако се опираме на т. нар. климатични сценарии, които се правят за оценки на бъдещия климат по различни модели – до средата и до края на века като хоризонт и перспектива, действително към края на века за територията на България, доста части от нея, се очаква намаление на валежите, което вече да е статистически по-значимо. ... Районът на планините имат и към момента статистически значим ход на намаление на валежите“, поясни специалистът.
От гледна точка на учените, на хората, които наблюдават природата и се опитват да я анализират по най-правилния начин, за сега, в рамките на поне две поколения напред, до края на века, апокалиптични сценарии за превръщане на нашите земи в пустиня, не се очаква да се случат.
Тази година речният отток при реките почти навсякъде е по-нисък от миналогодишния. „Такива тенденции на намаляващи валежи върху реките се оказват по-късно и ако ние не управляваме с разум водите си, тогава действително язовирите ни ще се изпразват по-бързо отколкото е възможно да бъдат напълнени“, поясни метеорологът.
Всеки месец се издават метеорологични бюлетини, но се оказва, че ги четат повече обикновените граждани, отколкото управляващите – хората, които взимат решенията. „Питат ни. Действително има хора, които се опират до научното знание, но бих предпочела действително първо да ни питат и после да се вземат решения, а не първо да се вземат решения и след това да се нагажда това, което наблюдаваме към самите решения“, коментира доц. Бочева отношението на управляващите, които и да са те, към използването на науката за превенция на проблемите с водата.
„За голяма част от населението климатичните промени са просто някаква тема, която върви и се прави политика около нея. Но иначе имам надежда, защото виждам, че младите, децата реагират много адекватно в много ситуации, така че да се надяваме, че ще се обръща повече внимание. Има и друго нещо – тези климатични промени трябва правилно да бъдат оценени. Не непременно да се превръщат в медийна шумотевица, да се очертават някакви апокалипсиси или някакви крайни ситуации, не да се плашат хората, а по-скоро да се накарат да се замислят и да действат“, смята доц. Лилия Бочева.
Повече подробности можете да чуете в прикачения звуков файл.
На 20 юли 2025 г. в храм „Св. пророк Илия“ в село Опълченско ще се състои тържественото честване на традиционния празник Илинден. Събитието се организира съвместно от Община Кърджали, Народно читалище „Родопски фар – 1938“ и Спортно-интелектуален клуб „Ахридос“. „Започнахме подготовката отдавна. Преди всичко искам да благодаря на Община Кърджали и..
Във втората част на предаването продължаваме с два ирландски рецепти - яхния и скоун, който прилича на малка курабийка. Ще научим и легендата за келтската арфа, населявана от леприкони и какво знаят за Ирландия най-малките. Ще обогатим знанията си и за зъбите, които живеят в дивечовъдно стопанство "Женда". Очаквайте ни..
От 18 до 20 юли амфитеатралната сцена в центъра на Приморско ще бъде домакин на шестото издание на Националния музикален и танцов фестивал „Фолклорна плетеница“. Събитието се организира от Община Приморско и сдружение „Атлиманска огърлица“, с изцяло финансовата подкрепа на общината. Фестивалът има конкурсен характер и събира на едно място изпълнители..
В топлата атмосфера на „Алибеевия конак“ в Смолян, пред подбрана публика от роднини, приятели и фолклорни дейци, прозвучаха стари, почти забравени родопски песни, възродени с любов и отдаденост от трио гайдари с име, което вече се помни – „Троица братя“. Триото – Ангел Николов, Емануил Пунев и Тодор Михайлов – представи песни, събирани от стари..
Христо Георгиев от Средно училище „Йордан Йовков“ бе избран да представлява учениците от Южен централен район в Управителния съвет на Националния ученически парламент. Той и ученик от Смолян спечелиха изборите за нашия регион и ще бъдат двамата представители от Южен централен район в управлението на организацията. „Желаех да стана..
Село Полковник Серафимово отново стана център на родопската песен. В рамките на седмото издание на фолклорния фестивал „С песните на Георги Чилингиров“, десетки изпълнители и състави от региона се събраха, за да почетат делото на един от най-значимите гласове на Родопите. Сред тях бе и фолклорната група към читалище „Кирил Маджаров“ – Смолян, водена от..
Тази събота, 5 юли, в центъра на село Баните ще се проведе Фестивалът на родопската кухня, организиран от община Баните. Началото е в 18:00 часа, а програмата обещава богато меню, фолклорна музика и неподправена родопска атмосфера. „Фестивалът вече пет години е символичното начало на летния туристически сезон при нас. Читалища, хотелиери и общинска..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478