Богоявление е денят, на който Йоан Кръстител покръстил Исус Христос във водите на река Йордан. В момента на кръщението небето се отворило и Светият дух слязъл върху Христос във вид на гълъб. Оттук идва названието на празника Богоявление, който се отбелязва с литургия и водосвет. Подготовката за него започва още предишния ден - 5 януари, когато се отбелязва зимния Кръстовден, с който свършват т.нар. "мръсни дни", започващи от 25-ти декември. В този ден свещеникът обикаля из къщите на хората и пръска със светена вода домовете, оборите, плевните, за да изгони символично злите сили, разказва уредникът в Етнографския отдел на Регионалния исторически музей в Кърджали Вилдан Расим.
На 6 януари празникът започва рано сутринта, когато преди изгрев слънце жените и момите отиват на чешмата или кладенеца да налеят прясна вода, тъй като според поверието тя вече е кръстена. Отнасят на реката или потока иконите от къщи и палешника, с който са кадили трапезата на трите кадени вечери, и ги потапят в реката да ги окъпят. Това се прави, за да е бяло житото, което ще се роди. После момите ритуално си измиват лицето и ръцете, за да бъдат бели и червени през годината. Пак за здраве окъпват и именниците.
След църковната служба свещеникът хвърля кръста в местния водоем. В момента, в който се потапя кръстът във водата, всеки бързо да пийне или плисне в лицето с тази, вода например кръстниците измиват лицата на кръщелниците си, бабите на внучетата си, а болните направо се потапят в новоосветената вода. Като всичко това се прави за здраве. В това време и мъжете се надпреварват да скачат в ледените води на реката, езерото или морето, за да го извадят богоявленския кръст. Този, който пръв го хване, обикаля с него из селището и всички го даряват. Вярва се, че той ще бъде здрав и честит през цялата година, разказа още Вилдан Расим.
В района на Родопите има някои специфични ергенски и момински обичаи, свързани с Йордановден. Ден преди Богоявление ергените избират един "поп" и всички заедно обикалят селските къщи. Накрая устройват веселба с получените по време на обиколката продукти и дарове. Същото правят и момите, но на самия Йордановден. Те се събират на седянка, избират мома, която изпълнява ролята на "поп" и обхождат къщите. "След това отиват на гости в дома на момата, както например в село Гугутка, Ивайловградско, като всяка от тях носи луканка и колак със сусам, увити в нова кърпа. В същия дом вечерта пристигат и момците, за да вземат колачите, оставени им от техните избранички, гостуват на домакините, гощават се и пеят", разказа Вилдан Расим.
Празничният календар продължава с Ивановден, 7 януари. И в този ден се изпълняват обичаи и обредни практики, свързани с водата, като напр. изкъпването на имениците на селския водоизточник. В този ден се почита кумството и побратимството, обясни Вилдан Расим и даде за пример обредното побратимяване - обичай, характерен за Беломорска Тракия: "Ако двама или трима другари искат да станат побратими, през този ден те последователно се събират в домовете на всеки от тях. Като първо се посещава къщата на най-възрастния. Неговата майка ги посреща и закичва на прага с по китка от бръшлян или чемшир. Всяка китка има червен конец и на него има златна паричка. Като ги закичва, майката ги благославя да не се карат, да не се казват лоши думи и да се уважават като братя. Церемонията се повтаря във всеки дом и отново водеща роля изпълнява майката."
Последният от тройката празници е Бабинден, който се отбелязва на 8 януари. Това е денят, през който се почитат бабите акушерки. Обредността на този ден във всички селища е еднотипна и засвидетелства уважението към възрастните жени, акушерки, свекърви, майки, бабували при раждането.
Главна тема и между хората, и в медиите продължава да е трагедията в град Кочани в Северна Македония, при която загинаха 59 души, предимно младежи, а над 150 бяха ранени. Това каза в ефира на радио Кърджали Люпчо Куртелов, охридски българин, потомък на Братя Миладинови, бивш военен, настоящ екскурзовод. Той припомни, че България беше първата..
Със заповед на Областния управител на Кърджали периодът от 20 март до 30 ноември е обявен за пожароопасен сезон . В тези месеци се забранява паленето на огньове и извършването на огневи работи на разстояние по-малко от 100 м от границите на горските територии . Това припомни в ефира на Радио Кърджали комисар Сергей Заимов, директор..
Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган обвини опозиционните партии, че са провокирали „движение на насилие“, докато протестите в страната продължават вече цяла седмица. Размириците започнаха в Истанбул миналата сряда, когато кметът на града Екрем Имамоглу – основният политически съперник на Ердоган – беше задържан по обвинения в..
Тази вечер от 21 часа по Канал 1 на БНТ ще бъде излъчено сниманото в Кърджали журналистическото разследване "Защо България 60 години плаща на Гърция репарации с вода от река Арда". Филмът третира споразумението между двете страни от 1964 г., чийто срок изтече през юли 2024 г., и според което всяко лято България дава безплатно вода за земеделски..
Не толкова промяната на часа влияе на човешкия организъм, колкото климатичните промени в природата, които настъпват през пролетта и есента, двата сезона, в които завъртаме принудително стрелките на часовника. „Виждате навънка, всичко се събужда за нов живот. Това няма как да отмине и човешкия организъм. Поради редица биохимични процеси..
Нихал Йозерган е добре познато име за слушателите на Българското национално радио, където дълги години работи като кореспондент в Турция. В момента е част от преподавателския екип на Софийския университет като тюрколог. Наскоро защити докторска степен с дисертация, посветена на две идеологии и две цивилизационни парадигми в южната ни съседка –..
Христо Копано е българин, роден в Истанбул. Родът на баща му се установява в града през XIX век, идвайки от Северна Гърция. Той активно се грижи за българските църковни и образователни средища в Истанбул. Христо Копано е заместник-председател на настоятелството на Фондацията на православните църкви на Българската екзархия в Истанбул и..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478