5
На 25 януари, се навършват седем години от кончината на известната тракийска певица Кичка Савова. В нейна памет и като израз на уважение към нейното творчество, Надя Щегрова,секретар на читалище “Изгрев - 1928”, в родното село на певицата – Сладун, сподели спомените си за нея.
„Чест и удоволствие е да говоря за Кичка Савова. Тя беше невероятен човек, изключително отдаден на народната песен и самодейността. Работихме заедно по организирането на няколко фестивала, които оставиха траен отпечатък в културния живот на нашето село. За мен тя беше не само вдъхновение, но и пример за всеотдайност и любов към фолклора“, разказва Надя Щегрова.
Кичка Савова е родена в Сладун, но голяма част от живота й е свързана със Стара Загора, където започва нейната творческа кариера на едва 14-годишна възраст. Въпреки това тя никога не забравя родното си място и оставя значим принос за съхраняването на местното песенно наследство.
През 2011 година, с нейна подкрепа, в Сладун стартира фолклорният фестивал, който днес носи нейното име.
„Тя настояваше фестивалът да се провежда именно в родното ѝ село, за да съхраним и оживим традициите. Дори до последния момент тя участваше активно в организацията. Този фестивал беше нейна кауза“, споделя Надя Щегрова.
Днес фестивалът в Сладун продължава да привлича участници от България и чужбина, като се утвърждава като едно от най-значимите събития в региона. През 2025 година събитието ще се проведе на 26 и 27 април, като за поредна година ще има участие на състави от Турция. Заявки за участие се приемат до 15 април чрез официалния сайт на фестивала.
В памет на Кичка Савова в Сладун е поставена паметна плоча, която символизира уважението и признателността на местната общност към певицата. „Тя винаги казваше, че трябва да оставим нещо след себе си. За мен е чест да продължаваме нейното дело и да предаваме любовта ѝ към фолклора на следващите поколения“, заключи Надя Щегрова.
Фестивалът „С песните на Кичка Савова“ е не само почит към голямата тракийска певица, но и доказателство, че българският фолклор има силата да обединява хора и да съхранява традициите.
Една от най-добрите ученички на Кичка Савова е Дарина Славчева, която днес е част от фолклорен ансамбъл "Тракия" - Пловдив и преподавател в Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" - София.
Тя разказва за запознанството и заръките, които ѝ е давала Кичка Савова.
"Моето запознанство с Кичка Савова започна в родния ми град Стара Загора, където тя е живяла и творила. Причина за това беше радио "Стара Загора", където тя от много ранна възраст става сътрудник и изпълнител в живи предавания, а по-късно и прави записи. Тя е и една от основателките на ансамбъл "Загоре". В ученическите ми години тя ме подготви да кандидатствам за музикалното училище в Котел.
Освен връзката ни като учител и ученик, между нас се изгради много топла и лична връзка, защото съм на възрастта на нейните внуци. Това беше изключително скъпо и ценно за мен.
Спомням си нейните заръки - тя ме насърчи в много ранна възраст да обикалям селата и да събирам местен фолклор, за да изградя собствен репертоар. Тогава бях едва на 10-11 години, но това бе изключително важно за мен. Друга нейна специална заръка беше да уважавам самодейците, защото те поддържат нашия фолклор жив в неговата най-истинска форма.
Последният ни разговор беше дни преди нейната кончина. Обсъждахме бъдещи планове за записване на песни. Тя ме насърчаваше и беше изключително отдадена на фолклора.
Фестивалът в нейна чест в родното ѝ село Сладун е нейно съкровено желание. Още от първото издание тя споделяше емоциите си около организацията. Аз съм свидетел на тези моменти, макар че не успях да присъствам на няколко издания заради раждането на дъщерите ми. Радвам се, че фестивалът успява да се съхрани в неговата цялост и достоверност.
Мисля, че ако Кичка Савова беше тук, щеше да ни окуражава и да ни напомня да съхраняваме фолклорната традиция. Лично аз изпитвам огромна липса към нея - липсват ми разговорите ни, напътствията ѝ. Провеждането на майсторските класове, които са част от фондация "Кичка Савова", по този начин отново преживявам нашата връзка като учител и ученик", разказва Дарина Славчева.
Започна Страстната седмица, която приключва с „празника над празниците“, както го наричат отците. „Но, за да достигнем дотам, имаме път. И наистина този път се нарича Страстна седмица“, каза отец Николай Величков от средновековен манастир „Св. Йоан Предтеча“ в интервю за Радио Кърджали. Още от неделя, Цветница, Вход Господен в Йерусалим,..
Днес на Цветница, домът се украсява с върбови клонки и свежи пролетни цветя и идва ред да се сложи и празничната трапеза. Особено подходящи за този цветен, пролетен празник са баница с лапад, праз, коприва или спанак. Салатите може да са от свежи марули, репички, пресен лук. На масата може да се сложат ястия с ориз, маслини, гъби, пресни и..
Във втората част на предаването продължаваме с кулинарните съвети, тъй като Великден е неделя, а предстои и месенето на ръка на козунаците, както и да научим тънкостите за хубавото агнешко печено. Разбира се, с шеф Пеньо Иванов-Васко и с нашата приятелка от Смолян шеф пекаря Снежана Орлова. Но преди това, от Елена Топалова ще научим за..
Днес празнуват всички с имена на цветя. Църквите отбелязват тържествения вход на Господ Исус Христос в Йерусалим, когато народът го посреща с възгласи, които са от пророческите псалми за идването на месия. Исус пристига на магаренце, а пътят му е застлан с клонки от палми, маслини и лаври, заради чудото с възкресяването на Лазар. След..
Кърджалийци се срещнаха с писателката от българо-сирийски произход Даян Шаер по инициатива на Спортно-интелектуален клуб "Ахридос" в приятелска атмосфера и наситен на емоции следобед. Председателят на клуба Елена Топалова даде начало на събитието, к ато обясни, защо в неговия надслов доминира любовта. Литераторката на клуба прочете..
Цената на агнешкото месо не би трябвало да надхвърля 24 лева в търговската мрежа , каза за радио Кърджали Бойко Синапов. В момента, по думите му се внася замразено новозеландско месо и се предлага за българско. Това е куриозна ситуация и пореден шамар за нас, казва председателят на "Обединени български животновъди". Голяма част от..
Причината да не се извозва боклука от махала Дар дере в кърджалийското село Перперек е, че живеещите там не плащат такса смет. Това обясни кметът Халил Бекир. По думите му повечето от къщите са незаконно построени. Имало и предположение, че някои хора, в нарушение на правилата, се прикачали и към електропреносната мрежа през къщите на съседите..
Разкъсана облачност
Предимно облачно
