Отец Николай: Душата си ще положа за всички деца, докато съм жив

13 години живот в Христос. Така определи свещеноиконом отец Николай Величков навлизането в тийнейджърска възраст на прицърковното неделно училище при средновековния храм „Св. Йоан Предтеча“ в Кърджали. В Неделя на Блудния син, втора от подготвителните седмици за Пасха и Великия пост и Възкресение Христово, се навършиха 13 години от създаването му.

В неделя сутрин църквата беше тясна да събере всички миряни – родители и деца, които бяха дошли, за да споделят празника. Той започна с празнично богослужение, отредено за неделния ден – утринна, света Божествена литургия, молитва за благославяне на всички деца на Кърджали.

Отец Николай припомни, че на този ден – Неделя на Блудния син, е ръкоположен за свещеник. „Аз Ви уверявам, че съм обещал на Бог, в свой обет, че ще се грижа до края на живота си за децата, които имат нужда и необходимост. Едно да дойде в дома Господен, всичката грижа на света ще положа за него. Десет да дойдат – и за тях. Сто да дойдат – няма да ги изоставим, защото аз съм дал обещание пред Бога. До свършека на земния си път, докато съм жив, дали ще мога да служа, ще имам сили или ще бъда възрастен и ще бъда недъгав, моята молитва ще бъде за децата, за всички деца. Силната молитва е на вярващия човек. Още по-силната молитва е на страдащия човек. Най-силната молитва е на детето. Децата спасяват своите родители. Душата си ще положа за всички деца докато съм жив“, зарече се в проповедта си от амвона отец Николай Величков.

Защо всяка неделя, вместо да се наспят и да си отпочинат, децата стават рано и отиват на църква и на неделно училище? Отговарят деветокласниците Виктория, Габриела, Виктор и Йоан: „Защото неделното училище ни учи на много нови неща. Учи ни да бъдем по-ценностни хора. Учи ни да премисляме нещата, да се поставяме на мястото на другия и като цяло да не мислим само за нас, да обръщаме внимание на околните и да се грижим за тях. … Да не бъдем алчни, егоистични и да следваме нашата религия и да я ценим“. Какво е посланието към връстниците им, които не ходят в храма? „Да започнат да ходят, защото това е милост и така слиза благодатта върху тях, когато посещават литургията. … Бих им препоръчала да дойдат, защото никога не е твърде късно. Дори и на 30 години да започнеш да идваш на църква, на литургии никога не е твърде късно. Стига да има желание има и начин. Много хора от други градове пътуват и идват тук, в църквата, просто защото имат желание. … И аз бих препоръчала на хората да дойдат и да пробват, ако се съмняват. Със сигурност ще им хареса. Ако се съмняват, да дойдат. Хубаво е. Много“, категорични са деветокласниците Виктория, Габриела, Виктор и Йоан.

Фотоизложба беше събрала в колажи 13-те години история на училището, което в началото е приютявало едва 6-7 дечица. В годините са стигали до 100 – 140.

След това празникът се пренесе в залата на неделното училище, където децата бяха подготвили програма с текстове от Светото писание, молитви, църковни песнопения.

В програмата си те разказаха историята на духовното средище.

„През есента на 2011 г. Бог напъти стъпките на отец Николай Величков към Кърджали – един град на река Арда със забравена слава на епископски център от Средновековието и заключен манастир, посветен на Св. Йоан Предтеча и Кръстител Господен“, започна Веселина.

Продължиха Иванина, Велизара, Диян, Мария-Тереза, Виктор: „Вратите на храма, замлъкнал от векове, се отвориха, катинарът бе строшен, за да освободи Пътя към храма, Пътя към Господ … Камбанен звън се понесе над реката и възвести третото възкръсване на светата обител, подобно на своя покровител … И започна стъпка по стъпка, камък по камък да се възражда славата на някогашната епископия.

Първото голямо дело, което начена отец Николай, е създаването на Неделно училище по православно християнство и вероучение. Постави в празния храм икона на св. Стилиян Детепазител и в Неделята на Блудния син на 12 февруари 2012 г. основа училището с едва 6-7 деца. Датата не е случайна – на всички е позната Иисусовата притча за Блудния син, който пропилял бащиното си наследство, разкаял се и се върнал, а бащата го приел с любов и в бащиния дом настанало веселие, защото умрелият син възкръснал, изгубеният син бил намерен.

Новината за прицърковното училище се разчу в града и към храма започнаха да се стичат все повече деца, сами или водени от родителите си. В средновековния манастир се разгоря огъня на православната вяра. Тук не само децата, но и техните родители се учат на благочестие, взаимопомощ и саможертва. Първите му възпитаници вече са студенти, а някои дори имат собствени семейства и деца. Други го посещават от ранна детска възраст и растат заедно с него. Трети сега прохождат – и буквално, и във вярата.

За тези тринадесет години преживяхме много и незабравими моменти. Осъществихме множество инициативи, поклоннически пътувания, театрални постановки и филми за прослава на нашия Господ Иисус Христос и станахме едно голямо християнско семейство, озарено от любовта към Бога и към ближния.

Бог обича еднакво всички човеци. Той помага на праведните да постоянстват в доброто, а грешните призовава към покаяние. За всяка обърната човешка душа към Бога, на небето се радват повече, отколкото за стотици праведници.

Всяко дете е добре дошло в нашето голямо християнско семейство“.

Целия репортаж можете да чуете в прикачения звуков файл.