Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Сниман в Кърджали филм разказва защо България плаща на Гърция репарации с вода от река Арда

3
Язовир "Студен кладенец" е част от каскада "Арда"
Снимка: Радио Кърджали

Тази вечер от 21 часа по Канал 1 на БНТ ще бъде излъчено сниманото в Кърджали журналистическото разследване "Защо България 60 години плаща на Гърция репарации с вода от река Арда". Филмът третира споразумението между двете страни от 1964 г., чийто срок изтече през юли 2024 г., и според което всяко лято България дава безплатно вода за земеделски нужди на южната ни съседка. През януари гръцки земеделци от област Еврос протестираха с искане по-бързо да се сключи ново споразумение за предоставяне на вода от река Арда за нуждите на Гърция. 

"Постарахме се да покажем тези аспекти на проблема, за които обикновено политиците не питат, например какво мислят местните хора", каза за Радио Кърджали авторът на филма Богдана Лазарова.

"Оказа се, че има доста проблеми около самите язовири, които трябва да бъдат отчетени при едно бъдещо подписване. Например, че един язовир има, да речем, около 100 години живот, а те са строени седемдесетте, тоест половината от живота на тези язовири, грубо казано, са минали. Другият проблем е, че заради ерозията от бреговете има много голямо количество наноси, които в момента на трите язовира с около 25% са намалили обемите им", коментира Богдана Лазарова. Освен това при бъдещо подписване на ново споразумение политиците трябва да вземат под внимание и климатичните промени, които водят до засушаване, както и фактът, че една трета от България е на воден режим през лятото. "Всъщност България трябва да се погрижи първо за собственото осигуряване на питейна вода за населението и за поливане и след това да мисли къде и в какви количества да изнася."

Намаляването на водата в язовирите от каскада "Арда" влияе негативно на бизнеса и на туризма, това е мнението на участващите във филма събеседници от Кърджали. 

В Гърция Богдана Лазарова се среща с кмета на Александруполис и с областният управител на област Еврос. "И докато кметът на Александруполис е малко по-спокоен по въпроса, защото се оказа, че успял да направи някакъв резервоар за вода, който осигурява града, то областният управител е много разтревожен, защото това е земеделски район и хората в момента не знаят какви култури да сеят, ще има ли вода или няма", обясни тя. Според нея притесненията на гърците се подсилват от информации за подготвяното ново споразумение, за което премиерът Росен Желязков информира народните представители на 13 февруари. Част от намеренията на страната ни са да иска участие в управлението на пристанище Александруполис, както и директен магистрален транспортен коридор през Маказа.

Лазарова е останала учудена от това, че "като че ли никой не знаеше за тази спогодба, като че ли цяла България научихме януари месец от протестите на гръцките фермери, които протестираха за това, че изтича и настояваха преди май месец да се сключи нова такава спогодба".

Самата спогодба е подписана през 1964 г., двайсет години след края на Втората световна война. "Макар че се води репарационна, тя до голяма степен е изчистила неизчистени проблеми още от Ньойския договор, тоест от Първата световна война, последвала Балканската и Междусъюзническата, когато с Гърция сме имали някакви военни действия", обясни Богдана Лазарова. Срокът й на действие изтича през юли миналата година, но страната ни продължава да предоставя вода от река Арда на Гърция по силата на временен договор, който НЕК сключва като собственик на язовирите. 

Тя не е голям оптимист, че въпросът ще се реши бързо в близките месеци и двете страни ще сключат нова спогодба. 


цялото интервю може да чуете в прикачения файл



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

Проект в Момчилград връща 150 души в образователната система

Община Момчилград започва нов проект по Програма „Образование“, насочен към хора, отпаднали от училище или без завършено основно образование. Инициативата ще обхване 150 души и цели да създаде условия за ограмотяване, образование и последваща професионална реализация. Проектът ще продължи 18 месеца и включва курсове за ограмотяване, повишаване на..

публикувано на 17.10.25 в 14:30

Любомир Колев: Призовавам МОН да бъде създаден национален отбор по история

Любомир Колев - младежът, който донесе първи медал за България от Международната олимпиада по история в Париж, отправи в ефира на Радио Кърджали призив към Министерството на образованието и науката /МОН/ да бъде създаден национален отбор по история, за да могат учениците, които имат интереси към историческата наука, по -лесно да стигат да..

публикувано на 16.10.25 в 14:38

Наско Стаматов: Учениците не трябва да се страхуват от химията

Кърджали неотдавна беше една от спирките на инициативата „Пътуващ фестивал на науката“.  Екип от млади хора, учени, завладяха сърцата на кърджалийските ученици, защото успяха да им покажат, че науката може да е навсякъде.  Но го направиха, като им демонстрираха практическата страна на знанието и колко всъщност е значимо то за нас...

публикувано на 16.10.25 в 14:14
Арх. Петя Назърова

Арх. Петя Назърова: Проблемите в строителството започват от устройствените планове

Според арх. Назърова частичните изменения на устройствени планове, които често обслужват интереси на единични имоти, са практика и в Кърджали. Това води до неконтролируемо уплътняване на града, често за сметка на обществените интереси. Общият устройствен план на града е разработен за 60 000 души, реалното население към края на 2024 г. е около..

публикувано на 13.10.25 в 19:58
Силвия Великова

Силвия Великова: Законопроектът на ИТН за личната информация е опит да се санкционират журналистите

Предложението на „Има такъв народ“ за криминализиране на разпространението на лична информация предизвика вълна от реакции, както в медийната гилдия, така и в политическите среди. Според журналиста от БНР Силвия Великова, проектът представлява опасен прецедент за нарушаване свободата на словото и е показателен за начина, по който се правят..

публикувано на 13.10.25 в 13:37
Костадин Костадинов

Костадин Костадинов: Този управленски модел няма бъдеще

Лидерът на партия „Възраждане“ Костадин Костадинов обяви, че формацията започва работа по проект за нова Конституция на България. Сред основните предложения, по думите му, са намаляване броя на народните представители, въвеждане на полупрезидентска република, удължаване на президентския мандат, както и премахване на институцията на главния..

публикувано на 09.10.25 в 11:03

Георги Кулов: Обществото в Кърджали е скептично към процеса срещу Хасан Азис

Новината за образуването на дело за корупция срещу бившия кмет на Кърджали Хасан Азис не предизвика очаквания обществен отзвук. Това коментира журналистът Георги Кулов, според когото обществото вече е станало предпазливо към подобни обвинения, след като многократно е ставало свидетел на шумни кампании без реален резултат. По..

публикувано на 09.10.25 в 10:20