Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Сниман в Кърджали филм разказва защо България плаща на Гърция репарации с вода от река Арда

3
Язовир "Студен кладенец" е част от каскада "Арда"
Снимка: Радио Кърджали

Тази вечер от 21 часа по Канал 1 на БНТ ще бъде излъчено сниманото в Кърджали журналистическото разследване "Защо България 60 години плаща на Гърция репарации с вода от река Арда". Филмът третира споразумението между двете страни от 1964 г., чийто срок изтече през юли 2024 г., и според което всяко лято България дава безплатно вода за земеделски нужди на южната ни съседка. През януари гръцки земеделци от област Еврос протестираха с искане по-бързо да се сключи ново споразумение за предоставяне на вода от река Арда за нуждите на Гърция. 

"Постарахме се да покажем тези аспекти на проблема, за които обикновено политиците не питат, например какво мислят местните хора", каза за Радио Кърджали авторът на филма Богдана Лазарова.

"Оказа се, че има доста проблеми около самите язовири, които трябва да бъдат отчетени при едно бъдещо подписване. Например, че един язовир има, да речем, около 100 години живот, а те са строени седемдесетте, тоест половината от живота на тези язовири, грубо казано, са минали. Другият проблем е, че заради ерозията от бреговете има много голямо количество наноси, които в момента на трите язовира с около 25% са намалили обемите им", коментира Богдана Лазарова. Освен това при бъдещо подписване на ново споразумение политиците трябва да вземат под внимание и климатичните промени, които водят до засушаване, както и фактът, че една трета от България е на воден режим през лятото. "Всъщност България трябва да се погрижи първо за собственото осигуряване на питейна вода за населението и за поливане и след това да мисли къде и в какви количества да изнася."

Намаляването на водата в язовирите от каскада "Арда" влияе негативно на бизнеса и на туризма, това е мнението на участващите във филма събеседници от Кърджали. 

В Гърция Богдана Лазарова се среща с кмета на Александруполис и с областният управител на област Еврос. "И докато кметът на Александруполис е малко по-спокоен по въпроса, защото се оказа, че успял да направи някакъв резервоар за вода, който осигурява града, то областният управител е много разтревожен, защото това е земеделски район и хората в момента не знаят какви култури да сеят, ще има ли вода или няма", обясни тя. Според нея притесненията на гърците се подсилват от информации за подготвяното ново споразумение, за което премиерът Росен Желязков информира народните представители на 13 февруари. Част от намеренията на страната ни са да иска участие в управлението на пристанище Александруполис, както и директен магистрален транспортен коридор през Маказа.

Лазарова е останала учудена от това, че "като че ли никой не знаеше за тази спогодба, като че ли цяла България научихме януари месец от протестите на гръцките фермери, които протестираха за това, че изтича и настояваха преди май месец да се сключи нова такава спогодба".

Самата спогодба е подписана през 1964 г., двайсет години след края на Втората световна война. "Макар че се води репарационна, тя до голяма степен е изчистила неизчистени проблеми още от Ньойския договор, тоест от Първата световна война, последвала Балканската и Междусъюзническата, когато с Гърция сме имали някакви военни действия", обясни Богдана Лазарова. Срокът й на действие изтича през юли миналата година, но страната ни продължава да предоставя вода от река Арда на Гърция по силата на временен договор, който НЕК сключва като собственик на язовирите. 

Тя не е голям оптимист, че въпросът ще се реши бързо в близките месеци и двете страни ще сключат нова спогодба. 


цялото интервю може да чуете в прикачения файл



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още
Люпчо Куртелов

Държавата в Северна Македония обяви война на корупцията, да видим доколко сериозно

Главна тема и между хората, и в медиите продължава да е трагедията в град Кочани в Северна Македония, при която загинаха 59 души, предимно младежи, а над 150 бяха ранени. Това каза в ефира на радио Кърджали Люпчо Куртелов, охридски българин, потомък на Братя Миладинови, бивш военен, настоящ екскурзовод. Той припомни, че България беше първата..

публикувано на 27.03.25 в 22:06
Комисар Сергей Заимов

Забранено е паленето на огън на открито в пожароопасния сезон

Със заповед на Областния управител на Кърджали периодът от 20 март до 30 ноември е обявен за пожароопасен сезон . В тези месеци се забранява паленето на огньове и извършването на огневи работи на разстояние по-малко от 100 м от границите на горските територии . Това припомни в ефира на Радио Кърджали комисар Сергей Заимов, директор..

публикувано на 27.03.25 в 15:16
Мехмед Юмер

Мехмед Юмер: Вълната от младежка енергия на протестите дава надежда за промяна

Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган обвини опозиционните партии, че са провокирали „движение на насилие“, докато протестите в страната продължават вече цяла седмица. Размириците започнаха в Истанбул миналата сряда, когато кметът на града Екрем Имамоглу – основният политически съперник на Ердоган – беше задържан по обвинения в..

публикувано на 26.03.25 в 15:39

Промяната на времето влияе на депресивните състояния и сърдечно-съдовите заболявания

Не толкова промяната на часа влияе на човешкия организъм, колкото климатичните промени в природата, които настъпват през пролетта и есента, двата сезона, в които завъртаме принудително стрелките на часовника. „Виждате навънка, всичко се събужда за нов живот. Това няма как да отмине и човешкия организъм. Поради редица биохимични процеси..

публикувано на 24.03.25 в 21:25
Нихал Йозерган

Приемането на Турция в ЕС – опровержение на тезата за сблъсъка на цивилизациите?

Нихал Йозерган е добре познато име за слушателите на Българското национално радио, където дълги години работи като кореспондент в Турция. В момента е част от преподавателския екип на Софийския университет като тюрколог. Наскоро защити докторска степен с дисертация, посветена на две идеологии и две цивилизационни парадигми в южната ни съседка –..

публикувано на 21.03.25 в 16:54
Желязната църква е най-ценният паметник на българското културно-историческо наследство в съседна Турция.

Христо Копано: В българските черкви в Истанбул езикът на служение е български

Христо Копано е българин, роден в Истанбул. Родът на баща му се установява в града през XIX век, идвайки от Северна Гърция. Той активно се грижи за българските църковни и образователни средища в Истанбул. Христо Копано е заместник-председател на настоятелството на Фондацията на православните църкви на Българската екзархия в Истанбул и..

публикувано на 21.03.25 в 16:42

Танер Чобанов: Община Ардино работи за привличане на повече чуждестранни туристи

Щандът на община Ардино на Международното туристическо изложение „Ваканция & Спа Експо 2025“бе сред най-посещаваните на изложението и привлече интереса на туроператорите, като дестинация с богати културни и исторически забележителности. Наред с Дяволският мост“, тракийското светилище „Орлови скали“, меандрите на река Арда край..

публикувано на 20.03.25 в 15:59