Проф. Николай Овчаров представя втората книга от „труда на живота си“

Проф. Николай Овчаров представя новата си книга „Аристокрацията на Второто българско царство“ във вторник, 15 април. Тя е своеобразно продължение на излязлата миналата година „Великите владетели на Второто българско царство“. Това е плод на почти половинвековен труд - проучвания, изследвания, археологически експедиции. „Това е един много дълъг труд, да го наречем романтично – трудът на моя живот“, обобщи в интервю за Радио Кърджали проф. Николай Овчаров. Той съобщи в аванс, че би искал и работи по това да направи този труд трилогия. След като е описал как са живели великите владетели и аристокрацията на Второто българско царство в първите два тома, третият ще посвети на живота и ежедневието на обикновените хора от това време.

„Хората повече ме свързват с Перперикон, с тракийските комплекси в Източните Родопи, но всъщност аз съм медиевист, човек, който се занимава със средновековна история и то с историята най вече на Второто българско царство през XIII-и, началото на XV-и век. Не случайно и разкопките ми в Източните Родопи са свързани до голяма степен с това“, припомни в ефира на Радио Кърджали проф. Овчаров дни преди официалната премиера на книгата си.

В новия том са разгледани не само писмените данни за епохата, но и археологическите данни, материалната култура, която ги подкрепя. Проф. Овчаров стъпва на информацията от изследването на редица паметници от епохата, които проучва повече от 40 години.

В книгата си той засяга тематика, която е много слабо засегната досега в родната историография, а именно - за българската аристокрация. „А въпросът за аристокрацията е много тясно свързан с един от въпросите, който много тормози специалистите през последните сто години – съществувал ли е феодализъм в България през този период?“, коментира професорът. Оказва се, че наистина в края на XIII-и, началото на XIV-и век на Балканите, в частност в България, има мощно навлизане на феодални отношения от Западна Европа, допълни той. „Може да се каже, че това е червената нишка в книгата за аристокрацията – а именно, създаването на една много близка, не еднаква, но много близка до западноевропейската феодална класа", поясни той.

При внимателната обработка на документите се оказва, че у нас има не просто само боляри – велики и мали, а цяла йерархична стълбица от родова аристокрация. По-ниските ѝ степени включват войници, витези, юнаци.

Книгата е и с богат илюстративен материал. „Читателите ще могат да видят замъците на българските аристократи такива, каквито сме ги разкрили“, посочи проф. Овчаров. Любопитните ще могат да се информират как са се обличали българските аристократи. Това става ясно от изображения, стенописи най вече в църквите от това време. Интересен факт е, че много повече са те в храмове, намиращи се в момента извън територията на днешна България. „Разбира се, към дрехите влизат и накитите като торкви, особено важно коланите – сребърните позлатени колани, които показват именно аристократичния ранг и са били предавани по наследство от баща на син. Жените също са имали своите аристократични белези. Това е много важен момент – сребърните позлатени и златните наушници се оказва че въобще не са само накити, а са всъщност белега за аристократичното достойнство на българските дами от този период“, допълни проф. Овчаров.

Сред особените достойнства на книгата той посочи и разработката на темата за навлизането в XIV в. на протохералдиката в българската аристокрация, „която си е истинска хералдика“. Не е случаен изборът на титулната корица – трите лъва, изобразени един върху друг, които марокански пътешественик забелязва върху щитовете на царските войни, минавайки през Търновград в края XIV в., а след това описва с включително с рисунка. „Тоест, гербът на България в края на XIV в. е бил в два варианта – единият разяреният лъв, а другият са трите лъва един върху друг, които ужасяващо много приличат на трите лъва върху английския герб“, посочи авторът.

Повече подробности можете да чуете в интервюто в прикачения файл.