Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Траханата е най-старият пробиотик в Източните Родопи


През лятото на 26 юли ще се проведе Вторият празник на траханата в село Пелевун, Ивайловград.
Организират го активисти, които се борят за популяризиране на траханата, както и пелевунци от близо и далеч, подкрепяни от община Ивайлов и местната общност Слоу Фуд Ивайловград. Гостите и местните видове ще се запознаят със цялата трахана и с производителите. Те могат да участват в работилници за приготвяне на местната храна, да си купят различни майстори от цяла България и близка страна и да се насладят на вкусните гозби с трахана, приготвени на място. 
По време на първия празник на траханата в Пелевун участваха над 10 майстори от България и Турция с над 30 вида трахана, триеница и местни храни. Кулинарят и професионален готвач Ивайло Иванов гости с вкусна топеница с пиле, сини сливи, лук и трахана.
Провежда се и детски работилници за работа с вълна, кулинарни демонстрации, фолклорни изпълнения и чудни преживявания.
Това е „жива храна“, богата на млечнокисели бактерии, тъй като се замесва с квас. Приготвя се лятото, когато житото е събрано и слънцето е най-силно, за да може да се изсуши добре, казват организаторите.
Теменужка Матева е агроеколог, съорганизатор на празника. Тя от малкото е на нивата, а по-късно със съпруга си, възражда някои позабравени сортове овошки - сини сливи, ябълки, череши и бадеми.
Семейство Матеви купуват къща в Ивайловградско и вече посрещат гости, за да им покажат старата традиция.
Квасът на траханата е с дива ферментация и се прави от бобови растителни култури и билки. Билките се берат рано сутрин, за да има бифидус бактерия, която ферментира. 
С готовия квас започва и втората ферментация на извличане, като се прибавя брашно от лимец. Замесва се твърдо тесто, което също ферментира, след което се претрива през сито, слага се да съхне на непряка слънчева светлина. След това готовите тестени "трохи" се съхраняват в платнени торбички на тъмно и се изпращат през зимата. 
Повече за празника, за траханата и защо я възражда, нека да чуем от Теменужка Матева.
"..ще е рано да се говори за конкретни програми, защото всичко се променя във времето...нови хора искат да дойдат, пък други не успяват да потвърдят...
Работим усилено по цялата организация. Надяваме се, да стане един още по-хубав, по-голям празник, да съберем още повече таханджии и да си стане като традиция всяка година.  
А защо празник на траханата?
"Защото смятам, че всяка новост, всъщност е добре забравено старо. Няма нищо по-хубаво и по-ценно, от това да върнем на българската трапеза подобни стари, традиционни храни". 
"Колко вида трахана бяха представени на предишния празник и  коя беше най атрактивната според вас?"
"Ами имаше гости от Турция, имахме гости от България. Най-атрактивната, за мен беше от Ямболско, която беше в течна форма. Наистина не бях виждала такава трахана. Но като цяло, тя е фермент, дали в течна или в прахообразна или в гранулеста форма, въпросът е, че тя си носи и нейните полезни качества на храна".
Точно това щях да питам, какво е уникалното при нея, знаем в момента доста набира популярност точно културата на ферментиралите храни. Може ли да кажем например какви витамини, какви микроелементи притежава, какъв е самия процес? 
"Мога само да кажа, че щамовете, полезните щамове микроорганизми в нашата храна са до 32-ащама. До 32-а, което, казвам го, за справка, че в една от пробиотичните напитки има два, а в нашата има 32-а"
 "...но все пак траханата не е родна, но откъде идва, каква е нейната история? Може би малко да кажем"

"Пътят на траханата тръгва от Персия, но така, доста корени пуща в Беломорска Тракия и допреди 20 години, всъщност, е била закуската във всяка една къща, във всяко едно домакинство. Тя полека лека е забравена, заради това, че се приготвя трудно, заради новостите, които навлизат в кулинарията. Тя полека лека е забравена, както всички стари традиционни храни, отивайки си селото, отиват и те. Разпространена е в България, Странджа, Сакар и Източни Родопи. И дотам. По всяко едно време може да се яде трахана, зависи от фантазията на кулинарката, как ще я приготви, как ще я поднесе. Ето аз моя мъж го накарах да яде трахана, като направих бонбони от трахана"

"Траханата може да бъде основно ястие, и сгъстител към друго ястие.

Въпросът е да се консумира за нейните качества, заради това, че си е най-старият пробиотик, че си има млечнокиселата бактерия в нея". 

По думите на Теменужка Матева мастършеф от ресторант със звезди Мишлен работи с нейната трахана. 





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Крайният срок за регистрация на кладенци и сондажи наближава

До 28 ноември 2025 г. собствениците на кладенци и сондажи трябва да ги регистрират в Басейновите дирекции. Това припомни в интервю за Радио Кърджали Васил Узунов, директор на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" – Пловдив. "Този срок важи за всички, които използват кладенци и сондажи – както за лични, така и за стопански нужди" , каза..

публикувано на 07.08.25 в 10:35

Д-р Стефан Хаджиев: Лимитите ограничават правото на избор на пациента

Въвеждането на лимити в болниците ще ни вкара отново в разправии със Здравната каса , другият проблем е, че пациентите трябва да бъдат препращани към други лечебни заведения. Това коментира управителят на Многопрофилната болница "Проф. д-р Константин Чилов" в Мадан д-р Стефан Хаджиев.  В момента здравното заведение търси специализанти..

публикувано на 06.08.25 в 13:23

Приключи 55-ата лятна астрономическа школа на Белите брези

Млади любители на космоса от цяла България се събраха край Ардино, за да участват в традиционната лятна школа по астрономия, организирана от Астрономическата обсерватория „Славей Златев“ – Кърджали. Тази година обучението започна по-рано от обичайното – заради очакваното пълнолуние на 9 август, което щеше да затрудни наблюдението на метеорния поток..

публикувано на 05.08.25 в 12:30

Общинските болници се борят за оцеляване под лимитите на системата

„Общинските болници сме гръбнакът на спешната помощ в малките населени места, но се чувстваме като излишен товар за държавата“ – това каза в интервю за Радио Кърджали д-р Гюнер Осман, директор на общинската болница в Ардино. Поводът е възстановяването на лимитите по клинични пътеки, което, според д-р Осман, ще има тежки последици най-вече за хората в..

публикувано на 05.08.25 в 11:10

Кирково в капан между сушата и човешката безотговорност

Засилените мерки срещу безразборното използване на питейна вода в община Кирково остават в сила, въпреки частичното подобрение на ситуацията. Изпускането на вода от язовир „Аламовци“ вече дава резултат, но опасността от безводие в горещите летни дни все още не е отминала. Това съобщи в ефира на Радио Кърджали кметът на общината Шинаси Сюлейман. „Много..

публикувано на 31.07.25 в 12:00

Без кандидати за директори в осем училища в Кърджалийско

Първият етап от националния конкурс за директори на училища приключи, но за 62 учебни заведения в страната няма подадени кандидатури. Особено тревожна е ситуацията в област Кърджали, където за осем училища не се е явил нито един кандидат. Незаети остават директорските постове в училищата в селата Чакаларово, Дрангово, Тихомир, Кирково, Аврен, Усрен,..

публикувано на 29.07.25 в 11:55

Пожари и епидемия: Област Хасково под двойна заплаха

Пожарите в Югоизточна България продължават да нанасят сериозни щети. Особено тежка е обстановката в област Хасково, където в последните дни бушуват огнени стихии в общините Тополовград и Свиленград. На терен работят десетки пожарникари, военни, доброволци и местни власти, но въпреки усилията фронтовете трудно се овладяват. „Пожарът до село Срем все още..

публикувано на 29.07.25 в 11:00