Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Траханата е най-старият пробиотик в Източните Родопи


През лятото на 26 юли ще се проведе Вторият празник на траханата в село Пелевун, Ивайловград.
Организират го активисти, които се борят за популяризиране на траханата, както и пелевунци от близо и далеч, подкрепяни от община Ивайлов и местната общност Слоу Фуд Ивайловград. Гостите и местните видове ще се запознаят със цялата трахана и с производителите. Те могат да участват в работилници за приготвяне на местната храна, да си купят различни майстори от цяла България и близка страна и да се насладят на вкусните гозби с трахана, приготвени на място. 
По време на първия празник на траханата в Пелевун участваха над 10 майстори от България и Турция с над 30 вида трахана, триеница и местни храни. Кулинарят и професионален готвач Ивайло Иванов гости с вкусна топеница с пиле, сини сливи, лук и трахана.
Провежда се и детски работилници за работа с вълна, кулинарни демонстрации, фолклорни изпълнения и чудни преживявания.
Това е „жива храна“, богата на млечнокисели бактерии, тъй като се замесва с квас. Приготвя се лятото, когато житото е събрано и слънцето е най-силно, за да може да се изсуши добре, казват организаторите.
Теменужка Матева е агроеколог, съорганизатор на празника. Тя от малкото е на нивата, а по-късно със съпруга си, възражда някои позабравени сортове овошки - сини сливи, ябълки, череши и бадеми.
Семейство Матеви купуват къща в Ивайловградско и вече посрещат гости, за да им покажат старата традиция.
Квасът на траханата е с дива ферментация и се прави от бобови растителни култури и билки. Билките се берат рано сутрин, за да има бифидус бактерия, която ферментира. 
С готовия квас започва и втората ферментация на извличане, като се прибавя брашно от лимец. Замесва се твърдо тесто, което също ферментира, след което се претрива през сито, слага се да съхне на непряка слънчева светлина. След това готовите тестени "трохи" се съхраняват в платнени торбички на тъмно и се изпращат през зимата. 
Повече за празника, за траханата и защо я възражда, нека да чуем от Теменужка Матева.
"..ще е рано да се говори за конкретни програми, защото всичко се променя във времето...нови хора искат да дойдат, пък други не успяват да потвърдят...
Работим усилено по цялата организация. Надяваме се, да стане един още по-хубав, по-голям празник, да съберем още повече таханджии и да си стане като традиция всяка година.  
А защо празник на траханата?
"Защото смятам, че всяка новост, всъщност е добре забравено старо. Няма нищо по-хубаво и по-ценно, от това да върнем на българската трапеза подобни стари, традиционни храни". 
"Колко вида трахана бяха представени на предишния празник и  коя беше най атрактивната според вас?"
"Ами имаше гости от Турция, имахме гости от България. Най-атрактивната, за мен беше от Ямболско, която беше в течна форма. Наистина не бях виждала такава трахана. Но като цяло, тя е фермент, дали в течна или в прахообразна или в гранулеста форма, въпросът е, че тя си носи и нейните полезни качества на храна".
Точно това щях да питам, какво е уникалното при нея, знаем в момента доста набира популярност точно културата на ферментиралите храни. Може ли да кажем например какви витамини, какви микроелементи притежава, какъв е самия процес? 
"Мога само да кажа, че щамовете, полезните щамове микроорганизми в нашата храна са до 32-ащама. До 32-а, което, казвам го, за справка, че в една от пробиотичните напитки има два, а в нашата има 32-а"
 "...но все пак траханата не е родна, но откъде идва, каква е нейната история? Може би малко да кажем"

"Пътят на траханата тръгва от Персия, но така, доста корени пуща в Беломорска Тракия и допреди 20 години, всъщност, е била закуската във всяка една къща, във всяко едно домакинство. Тя полека лека е забравена, заради това, че се приготвя трудно, заради новостите, които навлизат в кулинарията. Тя полека лека е забравена, както всички стари традиционни храни, отивайки си селото, отиват и те. Разпространена е в България, Странджа, Сакар и Източни Родопи. И дотам. По всяко едно време може да се яде трахана, зависи от фантазията на кулинарката, как ще я приготви, как ще я поднесе. Ето аз моя мъж го накарах да яде трахана, като направих бонбони от трахана"

"Траханата може да бъде основно ястие, и сгъстител към друго ястие.

Въпросът е да се консумира за нейните качества, заради това, че си е най-старият пробиотик, че си има млечнокиселата бактерия в нея". 

По думите на Теменужка Матева мастършеф от ресторант със звезди Мишлен работи с нейната трахана. 





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Мюжгян Адем: Насилието не трябва да остава скрито – посланията на изложбата „Да спрем мълчанието

Управителката на Фондация „ПУЛС“ Мюжгян Адем представя основните акценти около фотоизложбата „Да спрем мълчанието“ – силен визуален разказ, посветен на жените, преживели насилие. В изложбата са включени carefully подбрани истории, а проектът поставя акцент върху посланията, които достигат до различни общности, както и върху участието на оцелели жени..

публикувано на 27.11.25 в 14:34

Какво трябва да знаем за варицелата: експертен поглед на д-р Виолета Йорданова

Д-р Виолета Йорданова – молекулярно-генетичен биолог в МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“, представя подробна информация за варицелата – заболяване, което често се смята за леко и неизбежно, но всъщност съдържа редица особености и потенциални рискове. В изложението си д-р Йорданова обяснява какво представлява вирусът Varicella zoster , по какъв начин..

публикувано на 27.11.25 в 14:17

Орлово се готви за юбилейното 400-о неделно хоро

Читалището в хасковското село Орлово се готви да отбележи 400-ото си неделно хоро – традиция, която се провежда всяка седмица вече повече от седем години. Всяка неделя, независимо от жегата или студа, оркестърът се събира пред читалището, за да свири и пее, събирайки не само съселяните, но и гости от съседни села и градове. „Готови сме с подготовката..

публикувано на 26.11.25 в 16:40
д-р Невин Садъкова

Д-р Садъкова: Безплатните антибиотици за деца достигат до семействата, но ефектът е ограничен

Данните на РЗОК Кърджали за броя деца, получили безплатни антибиотици и противовирусни препарати, показват, че мярката достига до част от семействата, но реалният ефект върху здравето е ограничен, заяви пред Радио Кърджали д-р Невин Садъкова, общопрактикуващ лекар в Момчилград. „А и още в други региони е малко, защото цялата област има доста деца..

публикувано на 25.11.25 в 13:05
„Портрет на Мариана“ на Дечко Узунов от 1956 година

"От другата страна на картината": Портретът на Мариана гостува в Кърджали

Портретът на Мариана от Дечко Узунов, създаден през 1956 година, гостува в постоянната експозиция на Художествена галерия „Станка Димитрова“ в Кърджали. Творбата, която дълго време е била почти неизвестна на публиката и изследователите, започва да разкрива историята си благодарение на надпис, открит на гърба ѝ по време на подготовката за..

публикувано на 25.11.25 в 11:05

Деца лауреати от фестивала „С песните на Кичка Савова“ участваха в Майсторски клас

Деца лауреати от XIV Международен фолклорен фестивал „С песните на Кичка Савова“, който се проведе през пролетта в село Сладун, се включиха в V Майсторски клас в Пловдив. Обучението беше ръководено от народната певица и преподавател в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ – д-р Дарина Славчева Славова, а организатор е Фондация..

обновено на 22.11.25 в 16:25

Стоян Варналиев обогатява коледния фолклор с нови песни и сборник

Народният певец Стоян Варналиев продължава да обогатява българската коледарска традиция.  Той издаде сборник с 21 коледни песни, озаглавен „Коледа от Бяло море до Дунав“, придружен от компактдиск със същото заглавие. Тази година изпълнителят е записал още коледарски песни. Сборникът се появява „много спонтанно“, споделя Варналиев. Той започва първо да..

публикувано на 22.11.25 в 16:10