С маето в Горна крепост започват пролетните събори на алианите

"Това са празници, свързани с старатюрските вярвания и обичаи, поглеждайки в миналото и в земите, където все още се практикуват. Тези празници имат цикличен характер. Пролетните са свързани с пробуждането на пролетта, с измолването на благословията, берекета - да има плодородие по земята, да се родят много животни. През есента са един вид благодарство за това, което е дадено", разказа за Радио Кърджали историкът и краевед Мухалем Алиосман.

Тези събори, в Източните Родопи се наричат „мае“ или „махия“ (от арабски – живот, природа), носят специална символика и духовна значимост. Наименованието „махия“ се споменава в житието на Отман Баба, завършено през 1483 г. от дервиша Кючюк Абдал. Това показва, че маето като традиция е била разпространена сред турското население в Тракия и Родопите още през 15 век, разказа още Мухарем Алиосман. Той споменава и хипотеза, според която има вероятност празникът да идва още от времето на древните тюрки, които са били тенгристи и да е свързан с почитта към древната тюркска богиня (У)Мая, чието име означава празник, курбан, тайнство и молитва.

Първото мае в Източните Родопи се провежда на 1 май в село Горна Крепост, община Кърджали, в чест на Хъзър Баба. "Интересното за него е, че местните хора вярват, че той е починал през 1155 година, която е една много ранна дата, и казват, че е дошъл от Хорасан - една митична за алианите земя, която се намира в земите на днешен Иран и Афганистан ", казва Алиосман.

Последното мае се отбелязва към средата на ноември край теккето на Къзъл Дели в Гърция в чест на Мюрсел Баба. 

Десетки са селата в региона, които на определени дати през пролетта и есента провеждат махие. Например маето на Елмалъ Баба, с. Биволяне, Момчилград се провежда всяка първа събота на месец септември, маето на Хасан Баба, с. Бащино, Кърджали се провежда всяка втора събота на месец октомври, а маето на Кази Баба в с. Звиница, Кърджали се провежда всяка втора събота на месец май. Алианите от Източните Родопи подържат и посещават повече от 70 тюрбета в региона, а до 30-40 от тях правят махиета.

"Изследователи преди мен - на тях им е направило впечатление, че южно от Арда по-разпространени са есенните маета, а северно от Арда - пролетните маята. Сега това на какво се дължи? Имам една хипотеза, но дали е правилна, не знам. Южно от Арда са повече бекташи, а северно са повече бабаи. Но в днешно време - 60-те и 70-те години, има преселение на хора. Например моят бащин род е от района на Елмалъ баба теке, но сме се преселили в село Звиница. И там правим пролетно мае. Така че вече са смесени нещата", обяснява Мухалем Алиосман.

Днес маетата са места, които събират и сплотяват хората. Цялата общност участва в подготовката на самия събор и в приготвянето на курбана.

Обредът започва с благославянето на животното от дедето – духовния водач на алевийската общност. Това действие придава свещен характер на жертвоприношението, превръщайки го в акт на духовно значение. Курбанът не е просто храна, а дар, посветен на светеца, с молба за закрила и плодородие. След благославянето хората от общността се събират, за да приготвят месото за традиционния пилаф. Месото се готви в големи казани заедно с ориз, като съвместната работа символизира единството и отговорността на общността. В различни региони изборът на животно за курбан – овен, теле или бивол – отразява местните традиции и ресурси. Част от месото се отделя за търг, който е важна част от ритуала.

Търгът с месото от курбана и даровете осигурява средства за бъдещи ритуали и символизира взаимната подкрепа. Всеки допринася според възможностите си, а събраните средства подсигуряват продължението на традицията. Това е цикъл на отдаване, благодарност и подготовка за бъдещето.