1 юни – празник за всички деца, малки и пораснали, в ефира на Радио Кърджали

Международният ден на детето не е просто дата, а състояние на духа. В Радио Кърджали отбелязваме празника със специални гости – малки, пораснали и още по-пораснали деца, които ни напомнят, че детството не се измерва с години, а с усмивки, мечти и разбира се - пакости.

Малкият професор по динозаври – Кирил на 5 и половина

Кирил е само на пет и половина, но беше безспорната звезда в студиото на Радио Кърджали. С енциклопедични знания и огромен ентусиазъм, той проведе цял „урок“ по палеонтология:

„Много знам за природата. И за динозаврите!“

Разказа ни за любимите си динозаври – Трицератопс, Тиранозавър Рекс, Брахиозавър, Диплодок – като отличаваше кои са месоядни, кои растителноядни и как се защитават от хищници:

„Като има опасни места, той се обръща и удря този, дето иска да го нападне.“

Кирил е и голям фен на Джурасик парк и мечтае да види истински динозавър. А ние мечтаем още деца като него да ни идват на гости.

 „Искам книга и мъниста!“ – третокласниците от СУ „Йордан Йовков“ 

В студиото на Радио Кърджали посрещнахме и третокласници от СУ „Йордан Йовков“, които разкзаха как възприемат празника и какви са мечтите им. Те знаят, че 1 юни е ден на детето и дори се опитаха да обяснят произхода му:

„Има един китайски празник, който събира много деца… и оттам тръгнал по целия свят!“ 

На въпроса дали от един човек може да тръгне промяна за целия свят, отговорът беше убедително: 

"Да!"

Малките гости с радост разказаха как ще празнуват:

„Ще се веселим! Ще се забавляваме!“

А какво искат за подарък?

„Футболна топка“, „интересна книга“, „мъниста“, „голяма плюшена играчка“.

Любими герои? 

Ян Бибиян, който „с приятел отишъл на Луната и срещнал лунага“, както и Франклин, добродушната костенурка.

 „Все още в мен има дете“ – порасналите момичета си спомнят 

Празничната ни анкета завърши с разговор с няколко дами – майки, баби, но и деца по душа, които също бяха гости в ефира на Радио Кърджали. Те си спомниха с усмивка своето детство и дори разказаха за последните пакости:

„Може би да залепя дъвка на някого… или да хвърля балон с вода от балкона!“

Признават, че с времето част от детето в тях се е скрило, но не е изчезнало:

„Гледам да не се ядосвам, да запазя усмивките, шегите, закачките.“

Мечтаят за:

„По-добър свят, който ние да създаваме“,„Място, красиво и спокойно“,„Една голяма мелба и плюшено зайче!“

И отправят послание:

„Нека възрастните не забравят, че са били деца. И да разбират повече децата!“

В навечерието на 1 юни в Радио Кърджали беше пъстро, шумно и изпълено с вдъхновение. От петгодишни до петдесетгодишни – всички гости ни напомниха, че детството не е минало време. То е част от нас, която заслужава да бъде пазена, обичана и празнувана. Нека го носим в сърцата си – не само на 1 юни.