Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Музеят подготвя изложба за растенията в Източните Родопи отпреди 32 млн. години

Снимка: РИМ-Кърджали

В навечерието на Еньовден - на 19 юни, в Регионалния исторически музей в Кърджали ще бъде представена изложбата „Палеофлора от Източни Родопи. Находище Устрен“. Откриването е от 17.30 ч., а час по-рано - в 16.30 ч. ще се проведе лекция по темата от доц. д-р Владимир Бозуков, ръководител на Секция „Палеоботаника и поленов анализ“ към Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания – БАН.
Изложбата представя фосилни листни отпечатъци от находище при с. Устрен, общ. Джебел, Източни Родопи. Находките са резултат от съвместно теренно проучване между Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания – БАН и специалисти от Регионален исторически музей – Кърджали. Екипът е оглавяван от доц. д-р Владимир Бозуков, чието дело е и научната обработка на образците, съобщи за Радио Кърджали Лидия Кирилова, уредник в отдел "Природа" на музея.

Както е известно, през еоцен и олигоцен, голяма част от Родопите е била включена в обширен морски басейн, осеян с множество острови, периодично разтърсвани от вулканична дейност.

Фосилните растителни находки от Устрен дават важна информация относно климата, съществуващ през ранния олигоцен в Източните Родопи. Най-близките им рецентни (съвременни) видове, днес обитават предимно субтропиците, като малък брой от тях включват и региони с умерен климат.
Колекцията от новооткрити фосилни образци включва представители на 14 вида, принадлежащи към 8 семейства, каза Лидия Кирилова:

"Интересно е, че имаме представители на семейство " Lauraceae".Това са Лаврови, които са най-преобладаващи, има четири вида от това семейство. Имаме представители от семейство "Moraceae", това е семейство Черничеви. Тук имаме открити няколко вида фикуси, имаме представители на Палмови - една много красива атрактивна палма. Имаме също една прекрасна магнолия, имаме вид много близък до съвременните камелии. Имаме вид близък до канелата."

Съвременните аналози на тези фосилните находки не виреят в нашите земи. Те растат в днешно време в субтропичния климат. Част от тях се срещат и са толерантни към умерения климатичен пояс, припомни Лидия Кирилова.

За нея една от най-красивите находки е фосилния отпечатък на палма в много добро състояние. "За съжаление, не успяхме да я вдигнем от терен и сме я показали на снимков материал, но се надяваме в близко бъдеще да успеем да намерим подходящи методи да я пренесем в музея", коментира Лидия Кирилова.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Проект в Момчилград връща 150 души в образователната система

Община Момчилград започва нов проект по Програма „Образование“, насочен към хора, отпаднали от училище или без завършено основно образование. Инициативата ще обхване 150 души и цели да създаде условия за ограмотяване, образование и последваща професионална реализация. Проектът ще продължи 18 месеца и включва курсове за ограмотяване, повишаване на..

публикувано на 17.10.25 в 14:30

Любомир Колев: Призовавам МОН да бъде създаден национален отбор по история

Любомир Колев - младежът, който донесе първи медал за България от Международната олимпиада по история в Париж, отправи в ефира на Радио Кърджали призив към Министерството на образованието и науката /МОН/ да бъде създаден национален отбор по история, за да могат учениците, които имат интереси към историческата наука, по -лесно да стигат да..

публикувано на 16.10.25 в 14:38

Наско Стаматов: Учениците не трябва да се страхуват от химията

Кърджали неотдавна беше една от спирките на инициативата „Пътуващ фестивал на науката“.  Екип от млади хора, учени, завладяха сърцата на кърджалийските ученици, защото успяха да им покажат, че науката може да е навсякъде.  Но го направиха, като им демонстрираха практическата страна на знанието и колко всъщност е значимо то за нас...

публикувано на 16.10.25 в 14:14
Арх. Петя Назърова

Арх. Петя Назърова: Проблемите в строителството започват от устройствените планове

Според арх. Назърова частичните изменения на устройствени планове, които често обслужват интереси на единични имоти, са практика и в Кърджали. Това води до неконтролируемо уплътняване на града, често за сметка на обществените интереси. Общият устройствен план на града е разработен за 60 000 души, реалното население към края на 2024 г. е около..

публикувано на 13.10.25 в 19:58
Силвия Великова

Силвия Великова: Законопроектът на ИТН за личната информация е опит да се санкционират журналистите

Предложението на „Има такъв народ“ за криминализиране на разпространението на лична информация предизвика вълна от реакции, както в медийната гилдия, така и в политическите среди. Според журналиста от БНР Силвия Великова, проектът представлява опасен прецедент за нарушаване свободата на словото и е показателен за начина, по който се правят..

публикувано на 13.10.25 в 13:37
Костадин Костадинов

Костадин Костадинов: Този управленски модел няма бъдеще

Лидерът на партия „Възраждане“ Костадин Костадинов обяви, че формацията започва работа по проект за нова Конституция на България. Сред основните предложения, по думите му, са намаляване броя на народните представители, въвеждане на полупрезидентска република, удължаване на президентския мандат, както и премахване на институцията на главния..

публикувано на 09.10.25 в 11:03

Георги Кулов: Обществото в Кърджали е скептично към процеса срещу Хасан Азис

Новината за образуването на дело за корупция срещу бившия кмет на Кърджали Хасан Азис не предизвика очаквания обществен отзвук. Това коментира журналистът Георги Кулов, според когото обществото вече е станало предпазливо към подобни обвинения, след като многократно е ставало свидетел на шумни кампании без реален резултат. По..

публикувано на 09.10.25 в 10:20