Надя Щегрова и силата на бродерията

На Националния фолклорен фестивал „Кехлибарен грозд“ в село Лозен, сред звуците на народни песни и многоцветни носии, срещаме Надя Щегрова, секретар на НЧ „Изгрев“ в село Сладун. Днес тя не е тук само като културен деятел, а и като майстор везбар, за да покаже друга своя страст – българската шевица.

„Вече над 30 години бродирам, но с шевици се занимавам от десетина. Всичко започна от свекърва ми – лека ѝ пръст. Тя ме запали по това изкуство. А първият гоблен, който избродирах, беше пейзаж, вдъхновен от гостуване при нейна приятелка. Стените ѝ бяха като музей – гоблени от метър нагоре. Впечатли ме толкова Щегрова.

Сред най-интересните истории около нейната работа е тази с народния певец Тенчо Тенчев.

„Дойде с риза, ушита само отляво – отдясно нямаше нищо. Каза: ‘Знам, че бродираш – можеш ли да я довършиш?’ Оказа се, че началото е направено от Христо Янъков. За мен беше предизвикателство да довърша чужда риза така, че да не личи. Клипът беше към ‘Мама Петърчо оглави’. Вижте я – не си личи кой къде е бродирал“,казва Надя.

Творчеството ѝ има и друга стойност – то е нейното спасение в борбата със сериозно заболяване.

„Имам ревматоиден артрит – ръцете ми са деформирани, но бродерията е моето най-силно лекарство. Когато човек чуе тежка диагноза, не трябва да се отчайва, а да намери пътя, по който да върви. Не само, че се храня с тези ръце – аз си бродирам с тях!“

С работата си Надя Щегрова увлича и млади хора – с Христо Янъков реализират проект „Традиции в съвремието“ с ученици от СУ „Петър Берон“ – Свиленград.

„Водихме извънкласна дейност с ученици от 4. до 7. клас. Започнахме с 20 деца, останаха 10, но качествени. Правихме благотворителни базари – ‘деца помагат на деца’.“

Изработките ѝ рядко остават при нея – повечето са подарени или поръчани. Наскоро е завършила автентична тракийска носия – тронска, изцяло изработена на ръка.

„Работих по снимки – ръкавите съм гледала от носии в читалището на любимото ми село Радовец. Само сармата използвах готова – такава вече не се намира.“

Макар и ценни като ръчна изработка, за Надя парите никога не са били целта.

„Най-голямата награда е, когато видиш човека пременен с твоята риза, с усмивка на лице. Това удовлетворение е безценно.“

НадяЩегрова е майстор везбар към Регионалната занаятчийска камара – Хасково. Създава с любов, с болка и с надежда. За нея бродерията не е просто хоби – тя е смисъл, мисия и лек.