„С песните на Георги Чилингиров" – паметта и гласът на Родопа

Село Полковник Серафимово отново стана център на родопската песен. В рамките на седмото издание на фолклорния фестивал „С песните на Георги Чилингиров“, десетки изпълнители и състави от региона се събраха, за да почетат делото на един от най-значимите гласове на Родопите.

Сред тях бе и фолклорната група към читалище „Кирил Маджаров“ – Смолян, водена от Елена Каневска. С много емоция и признателност тя разказа за участието си, вдъхновението от Чилингиров и предаването на родопската песен на новите поколения.

„Полковник Серафимово ни е близко и това не ни е нито първото, нито последното участие на фестивала. Той е един от най-милите, защото носи името на Георги Чилингиров – човек, който прослави нашата песен“, споделя Каневска.

Тя подчерта, че всяко участие на групата ѝ в този форум е посветено на съхранението на родопската традиция и че децата задължително изпълняват по една негова песен.

„За нас паметта за Георги Чилингиров е изключително важна. Опитваме се да съхраним и предадем песните му, дори и в негов стил – доколкото е възможно. А той е много специфичен, много древен.Като дете го видях на концерт в Момчиловци. Беше впечатляващ – с автентичен костюм, пищов, салтанати. Истински артист и горд родопчанин“, разказва Каневска. За съжаление, не е имала възможност да го познава лично, но възхищението ѝ остава живо.

След пет поредни конкурсни участия, фолклорната група излиза в заслужена ваканция. „Децата искат вече да общуват с бабите и дядовците си, които са им на гости. Но ги разпуснах с песен – някои дори не искаха да спират“, усмихва се ръководителката.

Тя не крие радостта си от приемствеността:

„Внучката ми – на 4 години и половина – беше с мен на сцената. Казва: 'Като чуя родопска песен, искам да съм тук, не в Германия. Искам да пея!' Това ме трогва безкрайно.“

Новият състав на групата е съставен предимно от деца, но с голям ентусиазъм и сериозно отношение към фолклора. Предишните ѝ възпитаници вече са студенти и солисти в държавен ансамбъл, а днешните следват по техния път.

„Питат кога ще е следващата репетиция. Никога не идват насила. Родителите също са изключително ангажирани и подкрепящи.“

Групата има зад гърба си множество участия и награди – винаги се връщат с отличия от най-висок клас. Това според Каневска е знак, че работата има смисъл.

„Важно е да има педагог, но и талантливи деца. Едното без другото не може.“

След лятната почивка групата ще поднови репетициите с още по-голямо вдъхновение.

„Дай Боже само здраве – мерак имаме! Оттам нататък всичко ще се случва“, завършва с усмивка Елена Каневска.

Сред участниците тази година на фестивала “С песните на Георги Чилингиров” е и певческата група при читалище „Иван Вазов“ – град Мадан, с ръководител Бистра Панджилова. Срещаме я сред подготовката на младите таланти, изпълнени с вълнение и гордост от възможността да бъдат част от празника на родопската песен.

„Може би за четвърти или пети път участваме тук и вече сме едни от постоянните участници във фестивала“, разказва Бистра Панджилова. Тази година групата ѝ е съставена предимно от нови деца. „По-големите завършиха 12-и клас, напуснаха града. Но новите бързо научиха песните и имат голямо желание да се изявяват – това много ме радва“, споделя тя.

Според Панджилова интересът към фолклора идва отвътре. „Децата сами ме търсят. Сами идват, говорят си помежду си и се привличат взаимно. Обичат народната песен, носията – виждат, че тук е весело и красиво“, казва тя. Нейният подход е личен – разказва им за песните, пее им, обяснява значението на текста. „Фолклорът е нашето богатство и точно тази възраст е моментът да се запалят и да го съхранят“, убедена е тя.

В по-малкия град като Мадан запазването на фолклора е по-лесно – децата се познават, общуват, и когато някой прояви интерес, лесно се включва. „Никого не връщам. Давам им време да послушат, да се включат, да почувстват принадлежност към групата“, допълва Панджилова.

Раздялата с порасналите ученици не е лека: „Трудно се разделям с тях, но поддържаме връзка. Каня ги, когато можем. Включвам ги и в участия, ако имат възможност. Щом искрата в тях не угасва, значи сме на прав път.“

Предстоят още изяви – прослушвания за Копривщица, участия в празниците на града. „Няма ваканция до 6-и, после малко почивка и отново започваме. Имаме богат репертоар, с няколко репетиции сме готови“, уверено заявява ръководителката.

Малките певици споделят с вълнение защо са се присъединили към групата:

„Още от 3-4-годишна мечтаех да пея“, споделя Красимира Апостолова. „Баба и дядо носеха носии, обичам родопската музика.“

„Преди бях в групата, после се отказах, но приятелките ми ме върнаха – много е хубаво, пеенето събира хората“, казва друга участничка.

Филипова, най-новата в групата, също е вдъхновена: „Исках да стана певица. Баба и дядо пеят. Всички песни ми харесват.“

Сред участниците блести и едно момче – акордеонист и певец, който разказва за своя път от гайда към акордеон:

„Започнах с пиано, после с гайда, но акордеонът повече ми помага за пеенето. От две години работя с г-жа Здравка Субашева – благодарен съм ѝ много“, казва той.

Младите музиканти не просто учат песни – те съхраняват духа на Родопите. И както казва г-жа Панджилова: „Фолклорът е жива традиция – стига да има кой да го предаде и кой да го приеме с отворено сърце.“

Фолклорната група от село Борино, община Борино, отново зарадва публиката на Националния фолклорен фестивал „С песните на Георги Чилингиров“, провеждащ се в Полковник Серафимово. Това е третото участие на самодейците на това събитие, посветено на големия родопски певец.

„Представихме песни на най-великия родопски певец – Георги Чилингиров. Обичаме да идваме тук, защото пеем точно неговите песни, тук се усеща истински духът на Родопа“, споделиха те с усмивка, веднага след като слязоха от сцената.

Групата не беше в пълния си състав – някои от самодейките отсъстваха поради здравословни причини, но надеждата за бъдещето е жива.

„От есента се надяваме да привлечем и ученици – млади хора, които да изучават и българския, и турския фолклор.“

Фолклорната група на Борино е колоритна не само в изпълненията си, но и в репертоара – родопски, тракийски, македонски и турски песни се преплитат в тяхната програма.

„Живеем в край, близък до Пиринска Македония и Тракия. От сърце пеем тези песни – така, както е и животът ни – шарен и пъстър като родопската носия.“

Особено впечатление правят техните автентични носии, изработени от прабабите им.

„Носиите ни са на повече от 80 години – официални момински дрехи, истинско наследство. Не се поддържат чак толкова трудно, стига да са на сухо.“

Макар и дебели, вълнените дрехи се оказват практични в горещините:

„Когато сме с дебелата дреха – тя ни пази от слънчевите лъчи. А с тънки дрехи веднага усещаме горещината. Старите хора са били много по-мъдри от нас.“

Изработването на такива носии обаче вече е рядкост.

„Днес почти никой не тъче, макар че имаме музей с работещ стан. Една баба поддържаше занаята, но вече не е между нас.“

Бабите предават знанията си на внуците:

„Показала съм им всичко – как се преде с вретено, как се тъче на стан. Обяснила съм, че това не е само труд, а чест – така са живели нашите майки.“

Говорейки за днешните млади хора, участничките споделиха и болката си от променените ценности:

„Сега всичко е на доброволни начала – живеят без брак. Това е модерното, за съжаление. Не го приемам. Искам бракове, семейства, деца – само така ще се удължи животът на България.“

С трепет те очакват празника на община Борино, който се отбелязва през първата седмица на август:

„Готвим се от сега! Мисля, че ще бъде на 3–4 август – в събота и неделя. Стадионът се пълни с народ. Ако знаете какви хора се вият там!“

И с открито родопско сърце те канят всички:

„Заповядайте, мили хора, да се веселим заедно! Да споделим празника, да видите какви чудеса стават в Родопа!“