Травмите от тротинетки – като при катастрофа със 150 км/ч с мотор

От септември тази година влизат в сила нови правила за ползване на електрически тротинетки в България, които предвиждат задължителна регистрация и сключване на застраховка „Гражданска отговорност“. Санкциите за липса на регистрация ще се прилагат от февруари 2026 г.

Законодателните промени са част от усилията на държавата за ограничаване на пътнотранспортните инциденти, свързани с т.нар. индивидуални електрически превозни средства (ИЕПС). По данни на МВР, през първата половина на 2025 г. има над 200 пострадали при инциденти с тротинетки – ръст спрямо същия период на миналата година.

Новите изисквания включват минимална възраст от 16 години, забрана за движение в тъмната част на денонощието, както и задължително носене на каска за лица под 18 години. Забранено остава и карането по тротоари, както и превозването на пътници.

Глобите варират от 30 до 500 лв., като най-сериозната санкция – 500 лв. – е предвидена за родителите на деца, управляващи тротинетки в нарушение на закона. За нерегистрирани тротинетки и липса на застраховка ще се налагат глоби между 250 и 400 лв.

Редица потребители и търговци обаче изразяват опасения относно практическата възможност за регистрация, тъй като много от тротинетките нямат сериен номер на рама, което поставя под въпрос реалното прилагане на новите правила.

Макар че държавата цели по-голяма безопасност и отговорност на пътя, мнозина смятат, че липсата на подходяща инфраструктура, неяснотите в прилагането на закона и допълнителните разходи за гражданите могат да превърнат иначе достъпния транспорт в затруднение за много хора.

Все повече хора в Кърджали избират алтернативни начини на придвижване – електрически тротинетки, велосипеди, особено сега, докато вървят усилено ремонтите на централни улици и булеварди и трафика в пиковите часове е изключително натоварен. Алтернативните средства за придвижване в градската среда са удобни, бързи, достъпни и екологични, но и криещи немалки рискове, особено ако се използват без контрол и подготовка.

За нарастващата популярност им популярност, както и за опасностите, които крият, разговаряхме с д-р Антон Бонев – лекар-ретнгенолог, обществен активист и член на Асоциацията на собствениците на електромобили в България.

Д-р Бонев сподели, че през последните години се забелязва известен спад в тежестта на травмите, причинени от тротинетки, но инцидентите далеч не са изчезнали. Той припомни един от най-тежките случаи, когато местен бизнесмен загина при катастрофа с електрическа тротинетка на Новия мост.„Травмата, която този човек беше получил, не се различаваше по нищо от травма на моторист, който се движи със 150 км/ч“, казва д-р Бонев.

По думите му липсва ясен и ефективен контрол както върху продажбата на тези превозни средства, така и върху използването им. Той подчерта, че много от тротинетките развиват скорости над 40, а понякога и до 100 км/ч, което е напълно неподходящо и опасно за деца и младежи без шофьорска култура.

„Не би трябвало лица под 14 години да имат достъп до подобни превозни средства. Това са потенциално опасни скорости за хора, които не познават правилата за движение“, допълни рентгенологът, който е сред хората, срещащи очи в очи последиците.

Въпреки сериозните инциденти в началото, д-р Бонев споделя, че напоследък травмите са по-леки и по-рядко се налага спешна интервенция при тежки случаи.„Като че ли хората узряха. Свикнаха, че това не е играчка и започнаха да се движат по-внимателно“, смята той.

В качеството си на член на Асоциацията на собствениците на електромобили, д-р Бонев подчерта, че организацията не се занимава пряко с тротинетки, но работи активно за решаване на редица практически проблеми, свързани с електромобилите – като достъп до данъчни облекчения, правна яснота и инфраструктура за зареждане.

„Дълго време хора с инвалидна пенсия не можеха да ползват облекчения за електромобили, защото законът изискваше да бъде посочена кубатура на двигателя. А електромобилите, разбира се, нямат такава. Това бе абсурдна спънка, която благодарение на усилията на наш съгражданин, Георги Дяков, беше премахната“, обясни д-р Бонев.

В последната година в Кърджали са изградени няколко бързи зарядни станции. Законодателството също е облекчено – вече е възможно изграждане на бавна зарядна станция в блок с 50% съгласие на етажната собственост. Все пак се изисква одобрен проект и документи от електроразпределителното дружество.

„Българинът понякога просто не иска да се съгласи, само за да развали удоволствието на съседа“, коментира д-р Бонев с усмивка.

Макар и без конкретни статистически данни, той е категоричен, че броят на електромобилите в града и региона расте. Видимо е на пътищата и на светофарите електрическите коли вече не са екзотика.

От септември тази година са в сила нови правила за ползване на електрически тротинетки в България, които предвиждат задължителна регистрация и сключване на застраховка „Гражданска отговорност“. Санкциите за липса на регистрация ще се прилагат от февруари 2026 г.

Законодателните промени са част от усилията на държавата за ограничаване на пътнотранспортните инциденти, свързани с т.нар. индивидуални електрически превозни средства (ИЕПС). По данни на МВР, през първата половина на 2025 г. има над 200 пострадали при инциденти с тротинетки – ръст спрямо същия период на миналата година.

Новите изисквания включват минимална възраст от 16 години, забрана за движение в тъмната част на денонощието, както и задължително носене на каска за лица под 18 години. Забранено остава и карането по тротоари, както и превозването на пътници.

Глобите варират от 30 до 500 лв., като най-сериозната санкция – 500 лв. – е предвидена за родителите на деца, управляващи тротинетки в нарушение на закона. За нерегистрирани тротинетки и липса на застраховка ще се налагат глоби между 250 и 400 лв.

Редица потребители и търговци обаче изразиха опасения относно практическата възможност за регистрация, тъй като много от тротинетките нямат сериен номер на рама. Това постави под въпрос реалното прилагане на новите правила.

Макар че държавата цели по-голяма безопасност и отговорност на пътя, мнозина смятат, че липсата на подходяща инфраструктура, неяснотите в прилагането на закона и допълнителните разходи могат да превърнат иначе достъпния транспорт в затруднение за много хора.