В рамките на проучването, проведено между април и октомври 2024 г., участваха 63-ма учени и експерти, сред които 47 полеви орнитолози, съобщи за Радио Кърджали д-р Димитър Плачийски от БДЗП. Той уточни, че изследването се прави на всеки шест години, а резултатите от него ще бъдат докладвани пред Европейската комисия, съгласно Директивата на птиците. За специалистите те показват накъде трябва да бъдат насочени усилията за опазване на птичия свят.
След положителните тенденции е потвърденото гнездене на някои нови за страната ни видове: "Това са видове като розовото фламинго, което наскоро през 2023 година беше доказано гнездене в страната; като сивия жерав; за пръв път са представени оценки на гнездови популации на червеноклюна потапница и блатна сова. В рамките на проучването успяхме да ви потвърдим гнездене на звънарката като вид", обясни д-р Димитър Плачийски.
В същото време, за два вида – орелът-рибар и беловратата мухоловка – не е регистрирано размножаване в страната. Д-р Плачийски уточни, че орелът-рибар може да се наблюдава по време на миграция, но не са усмели да докажат гнездене на територията на страната. За периода на докладване не е регистриран и тънкоклюният свирец, който през 2024 г. беше обявен за изчезнал в световен мащаб.
"Приемаме като изчезнал вид и скалния гълъб. Това е дивата форма на домашния гълъб, който сме свикнали да наблюдаваме навсякъде. За дивата форма на скалния гълъб вече нямаме ясни доказателства за съществуването на чиста линия", коментира д-р Плачийски.
Краткосрочните популационни тенденции за периода 2013–2024 г. сочат, че близо 38% от гнездящите видове у нас имат стабилни популации, а 22% бележат нарастване. Намаляване на популациите е отчетено при 16.3% от видовете (41 вида).
Най-значителен ръст показват черният лешояд, който е обект на реинтродукция, малкият орел, морският орел, белоглавият лешояд, гълъбът-хралупар и немият лебед. Голяма част от видовете са в Източните Родопи, които остават територията с най-голямо видово разнообразие в България.
"Например белоглавият лешояд - тук имаме ясна тенденция към увеличаване на числеността... В Източни Родопи вече има около 145 до 150 гнездящи двойки от този вид, който е около 70% от числеността на този вид в страната... Тази година за пръв път има гнездене при черните лешояди... На територията на Източни Родопи един от видовете, за които имаме положителни тенденции, е малкият орел", обясни д-р Плачийски. Той изтъкна и значението на Водното огледало в центъра на Кърджали като територия на стабилна колония чапли, в която се срещат всички познати видове. "При малкия корморан също се наблюдава стабилизиране на числеността, а това е един вид, който преди около 20 години беше заплашен от изчезване."
В същото време тревожна краткосрочна тенденция на намаляване с над 50% се отчита при сивото каменарче, скалолазката, свраката, пъдпъдъка, водния кос, черноглавата овесарка, сивата овесарка и др.
В дългосрочен план, в периода 1980–2024 г., се наблюдава намаляване на популациите при 25.5% от видовете (64 вида). Нарастване е регистрирано при 25.9% от видовете (65 вида), а при 27.9% (70 вида) гнездовите популации са стабилни. Популациите на царския, малкия и морския орел, черния и белоглавия лешояд, немия лебед, червения ангъч, белочелата сврачка и др. показват дългосрочно увеличаване в страната. Най-сериозно намаление е регистрирано при глухара, египетския лешояд, ловния сокол, вечерната ветрушка, ливадния дърдавец и тракийския кеклик.
При мигриращите видове птици разлики в размера на популациите спрямо предходното докладване са регистрирани при 80 от видовете, като такива са отчетени и при 68 от зимуващите видове.
"Причините са комплексни, но винаги има и водещи", коментира д-р Плачийски. Той открои влиянието на земеделието за хабитатните видове птици: "От години научната общност и природозащитната общност алармират за дейностите, свързани с почистване на пасищата, премахване на дървесни и растителни видове. Естествено, това се отразява на птиците, като пъдпъдък, като гургулица, които са свързани именно с тези местообитания... Пожарите са друг съществен фактор в последните години." Не трябва да се игнорира и влиянието на климата.
"Птиците са едни от най-добрите индикатори за средата и това, което ни заобикаля като условия, в които съществуваме. И най-бързо ни дават данни за промените, които настъпват. Резултатите ще бъдат използвани за ориентиране на природозащитните усилия за опазване на видовете, при които имаме намаляване на числеността. Говорим за усилия и ресурси, включително и законодателни мерки", каза д-р Димитър Плачийски.
Българската политика отново прикова вниманието – Националният съвет на БСП реши да направи крачка назад по въпроса с ротацията на председателя на парламента. Решение, което предизвика полярни реакции – за едни то е знак на политическа отговорност, за други – проява на компромис. В ефира на Радио Кърджали гостува Назми Мюмюн, бивш член на..
RNK ваксините станаха част от живота ни по време на пандемията от COVID-19, но днес науката вече гледа отвъд нея. Този иновативен подход към имунната защита отваря нови възможности – не само срещу вируси, но и при лечението на ракови и генетични заболявания. Как точно работят RNK ваксините, защо се оказаха толкова ефективни и какви потенциални..
По идея на фондация "По-диви Родопи" три автобусни спирки в общините Момчилград, Черноочене и Ивайловград бяха изрисувани с диви животни и цветя. Автор на тези картини в природата е художникът Венцислав Йосифов - Джермейн, който преди дни завърши последната си "природна" творба в Черноочене. "Винаги е голямо вълнение да рисувам във вашия район,..
Дванадесетокласникът от Езиковата гимназия „Христо Ботев“ в Кърджали Атанас Митрев се представи блестящо в специалното издание на телевизионното състезание „Стани богат – Златна лига“, посветено на младите и талантливи участници от цялата страна. Младият кърджалиец демонстрира завидни знания, бърз ум и впечатляваща съобразителност, като..
На 26 октомври се отбелязва празникът на Свети Димитър – един от най-почитаните светци в българската традиция, символизиращ началото на зимата. В народния календар този ден е свързан с важни промени в живота и природата. Историкът и изследовател Димитър Димов, водещ на предаването „По стъпките на историята“ в Радио Кърджали, споделя интересни факти..
Какво научиха учените от ковид пандемията? Има ли опасност от нашествие на нови вирусни заболявания по нашите земи? От кои болести трябва да се притесняваме? Как влияят промените в климата в разпространението на болестите? Защо са полезни ваксинациите? Радио Кърджали потърси отговорите от вирусолога доц. Любомира Николаева-Гломб. Тя беше..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478