България е улучила най-добрия момент за поемането на нов дълг от международните пазари, смята борсовият анализатор Цветослав Цачев:
По малките емисии са по-трудни за търговия и е възможно да бяхме загубили под формата на по-висока доходност, защото част от инвеститорите не биха участвали при по-ниски обеми. Доходността е добра. Тя горе-долу отговаря на това, което се постига и на вътрешния пазар. Не видяхме някакъв изключително висок интерес, което да свали лихвените плащания, които ще прави държавата. В момента лихвите са много ниски в цяла Европа. Испанските книжа са на 1%, нормално е България да бъде около 2-2,5%, каза още Цачев.
Икономистът Калоян Стайков представи друга гледна точка върху темата за дълга:
Идеята за подписване на 3-годишно споразумение за дилърство на външните облигации предполагаше, че по този начин се дава повече предвидимост за българските емисии. Ако идеята е била наистина за повече предвидимост, трябваше да се спази индикативният календар за две емисии тази година – една през пролетта и една през есента. Затова, от тази гледна точка, за мен е малко странно това решение. Управляващите трябва да се аргументират и да обяснят защо това беше предпочетено пред алтернативата емисията да се пусне на два транша. Когато има предвидимост при тези емисии, финансовите участници ги предвиждат и са наясно в кой момент какви пари могат да инвестират в какви ценни книжа. Тази предвидимост води до по-ниски лихвени проценти.
Едно е сигурно. Това е най-ниската доходност по български ценни книжа от този век история на българските емисии на ценни книжа, заяви финансистът Георги Ганев.
В съобщението за дълговата емисия тя се определя като впечатляващо завръщане на международните капиталови пазари. Според ведомството числата са показателни, а неофициално пред "Хоризонт“ беше обяснено, че, когато пазарите са толкова добри, не може да не се възползваме. Това съвпада и с намеренията, че, ако пазарите са достатъчно добри и има търсене на българските ценни книжа, може да се пласира целият дълг наведнъж.
Постигнатата доходност е между 2% и 3,125 на сто, което е най-ниската цена, постигана за български еврооблигации. За първи път емисията се разделя на три транша – за 7, 12 и 20-годишни книжа. Най-краткосрочните са с най-ниска лихва и най-голяма по обем – 1, 25 млрд. евро. След 12 години е падежът на емисията от 1 млрд. евро с лихва от 2,6 на сто, а най-скъпата емисия е за 850 млн. евро.
Според Цачев разделянето на емисията на три вида книжа е иновативно за нашия пазар, който е много малък, и затова е излишно престараване. Стайков смята, че решението е много добро:
Прекъсва този модел на струпване на изплащането на различни дългови книжа в една година.
