За последните 15 години средната работна заплата у нас е нараснала 4 пъти и в момента е около 400 евро месечно. За сравнение ще кажем, че в развита Франция средното възнаграждение надхвърля 2000 евро месечно. Т.е. разликата между една от най-развитите страни от Европейския съюз и последната в европейската класация е повече от 5 пъти.
Анализът на сухите статистически данни води до още по-тревожни изводи както за икономиката, така и за цялата страна. Така например, българската енергетика е на ръба на фалита с около 2 млрд. евро дългове, които нарастват всяка година с нови 500 млн. Това не пречи обаче този работещ на загуба сектор да плаща повече от щедри заплати от средно над 1200 евро, което е три пъти повече от средното равнище за страната. Добри са и възнагражденията в бизнеса с недвижими имоти, който през последните 6-7 години постоянно върви надолу след спукването на имотния балон в края на първото десетилетие на новия век. Легенди се носят за заплатите във финансовия и банков сектор, който се нарежда на трето място в класацията на най-добрите средни възнаграждения. Това че около 25% от активите му са класифицирани като проблемни и със съмнения, че някога кредитите ще бъдат върнати, това че миналата година фалира четвъртата по-големина банка в страната и държавата трябваше да изплати на гарантираните вложители близо 2 млрд. евро, също изглежда не е повлияло на възнагражденията на банкерите и на техните бонуси. Всичките тези кризи обаче все трябваше да бъдат платени от някого и в крайна сметка се оказа, че жертвата ще бъде публичната администрация, на която правителството и парламентът орязаха с 10% средствата за работни заплати. Не че заплатите им и преди бяха особено високи – някъде около 450 евро средно месечно, но подобна мярка има силен популистки ефект, тъй като много граждани продължават да смятат, че държавните чиновници са вредни, излишни и прекалено облагодетелствани. Има и по-зле платени от държавните и общински служители, защото на последните места в класациите по размер на заплатите се нареждат работещите в преработващата промишленост и селското стопанство.
Едновременно тъжната и тревожна картина на заплащането на труда в България се допълва и от данните за огромните регионални разлики в нивата на средните възнаграждения. При 400 евро средна заплата месечно за цялата страна, този показател за столицата София е 550 евро, докато в северозападния град Видин е само 280 евро. Това неминуемо прогонва хората от по-бедните региони към по-развитите, обезлюдява ги и засилва още повече бедността, умножавайки заедно с това проблемите пред живеещите в големите градски центрове. Но процесът е естествен и обясним, тъй като всеки се стреми да живее по-добре. Че материалните условия на живот бавно и постепенно се подобряват за всички българи е факт, който се доказва от всички статистически данни. Средната заплата в страната е нараснала през последните 15 години четири пъти и това е постижение, с което почти никоя друга страна от Евросъюза не може да се похвали. Статистиката обаче категорично доказва, че средното почасово заплащане на труда за цялата икономика в Европейския съюз е 23,7 евро, а един работник в България получава едва 3,7 евро за 60 минути труд. И съвсем не е учудващо при това положение, че и гарантираната от държавата и задължителна минимална работна заплата в страната е най-ниската в Общността със своите мизерни 184 евро месечно.
