Жива Земя. Така Елица и Красимир наричат мястото, което са избрали да превърнат в свой дом. Това е стара кирпичена къща с двор, достатъчно голям да побере мечтите им. Младото семейство мечтае за истински, непреходни неща – да са близо до природата, да я съхраняват, да споделят, да творят... Вярват, че „големите неща се случват в малките избори”.
Преди четири години решават да оставят живота в големия град и да се установят на село. „Преди това бяхме в София. Там завършихме образованието си и работихме, но не ни хареса да живеем и отглеждаме децата си в градска среда. Затова се преместихме на по-спокойно и по-зелено място“, споделя Елица. Добрата новина е, че все повече българи се връщат към селската идилия. Рекорден брой, над 33 500 души, са предприели тази промяна през миналата година, показва проучване на Асоциацията на българските села. Любопитен факт е, че повече от половината са хора в активна трудоспособна възраст – между 18 и 45 години. Най-голям интерес има към селски къщи с дворове около Бургас, Пловдив и Благоевград. Елица и Красимир са се спрели на великотърновското село Хотница. „Селото е много интересно от историческа гледна точка. Тук е имало тракийски поселения и е открито едно от най-старите златни съкровища в България. Природата също е уникална, има много красив водопад“, разказва Елица. Двамата със съпруга й, подкрепени от много приятели, ремонтират и доизграждат старата кирпичена къща изцяло с естествени материали: кал, глина и слама. „Усещането да живееш в такъв дом е съвсем различно от панелката“, обяснява младата жена. Едно от любимите й занимания е да се грижи за малката им зеленчукова и овощна градина. „Борим се за хранителна независимост, т.е. да отглеждаме сами храната си, за да знаем какво ядем“, обяснява Елица и добавя:
Искаме да се опитаме минимално да въздействаме на земята и на околната среда. И двамата вярваме, че с малките избори, които правим, всеки един от нас променя нещата в една или друга посока, а не само да си казваме: „Българите сме такива, никога няма да се оправим”. Да, няма да се оправим, ако сами не предприемем нещо. Малките неща, които ние се опитваме да правим, е да събираме дъждовната вода и да поливаме с нея градината. Имаме компостна тоалетна, вместо обикновената с вода. Стремим се да използваме разумно ресурсите, с които разполагаме. Органичните отпадъци компостираме, а останалите изхвърляме разделно.
Освен да осигурят екологична храна за семейството си, Елица и Красимир мечтаят да съхранят чисти, стари български сортове семена. „Все по-малко остават хората, които сами си възпроизвеждат семената и ги запазват. Дори възрастните в нашето село свикнаха да си купуват от магазина пакетчета нови, селектирани семена”, констатира със съжаление младата жена. Затова от приятелския им кръг тръгва идеята да създадат Семенна библиотека за региона на Велико Търново. Какво представлява тя и каква е идеята, обяснява Елица:
Първо идеята беше за Семенна банка, но преценихме, че е прекалено сериозно начинание и изискванията са по-сериозни. Затова решихме да е библиотека. Тя действа на принципа на нормална библиотека. Идеята е да съберем семена, които да даваме на приемни семейства. Те отглеждат с нужното знание и грижа растенията, след това събират семената от тях и ни ги връщат. Това позволява да има поддържане на семената в библиотеката. Защото ако ние имаме например сто семена на сто вида растения, физически не можем да ги възпроизведем. Всяко растение има свои особености в отглеждането и например два вида царевица не могат да бъдат отгледани на малко пространство, тъй като ще се опрашат взаимно и няма да се получи чисто семе. За нас всичко това е важно, защото искаме да съхраним семената, които имаме от нашите предци. Те са по-устойчиви, не са хибридни. В днешно време сортовете, които се продават в магазините, са основно хибридни, а след известно време ще бъдат и ГМО.
И тъй като инициативата е още в самото начало, засега в библиотеката има налични около 50 вида семена. „Събираме ги от различни места, от бабите тук на село”, обяснява Елица. Наред с грижата за двете си деца и заниманията в градината, тя обича също да твори. Затова си е направила и малка работилница, в която майстори домашни сапуни, изцяло на растителна основа.
Като продължение на това, че търсим начини да не замърсяваме околната среда и да й влияем минимално, разбрах, че мога да си правя сама сапун – разказва Ели. – Освен това сме вегетарианци и нямам желание да използвам животински мазнини. Това е другата причина, поради която започнах да правя сапуни. Приготвям ги изцяло от растителни мазнини. Основно влагам кокосово и слънчогледово масло, зехтин. Правя си извлеци от билки от нашата градина, а ароматът идва от етерични масла. Сапуните са максимално чисти, няма никакви добавени оцветители и изкуствени аромати, които са доста вредни.
В Хотница къщите са около 600, но жителите са не повече от 200 души, разказва Елица. Освен тяхното, има още едва две-три млади семейства. Тук обаче се е заселила голяма английска общност. Имаме много приятели сред тях. Създали сме си дори група за взаимопомощ, споделя младата жена. Признава, че големият град не й липсва. Липсват й единствено приятелите, които живеят там, но добавя: Пътуваме често, а и те ни идват на гости. Освен това сега има и възможности за комуникация по интернет. Световната мрежа позволява също дистанционна работа, което решава проблема с безработицата в провинцията. Докато Ели се е посветила изцяло на грижата за дома и децата, Красимир работи по различни проекти и по този начин подсигурява домашния бюджет. Младият мъж е орнитолог и извършва мониторинг на птиците. Работата му е много интересна и на мен, и на децата. Затова често го придружаваме, споделя Ели.
Снимки: личен архив
