Наскоро правителството реши България да участва в европейската военноморска операция в Средиземно море срещу трафика на бежанци от Африка към Европа. В щаба на операцията ще има български военнослужещ на длъжност, оценявана като важна за успешното й провеждане. България е основно обект на миграционен натиск по суша и прие да участва в усилията срещу натиска по море, движена от съображения за солидарност. Вероятно като отчита и това, ЕК намали с около 33 процента квотата бежанци, която се предвиждаше България да приеме. Но на миграционен натиск, при това безпрецедентен от Втората световна война насам, е подложен целият ЕС и за подпомагане на България във връзка с него са заделени само 72 милиона евро. Дори според заместник-председателя на ЕК Кристалина Георгиева, тази сума е недостатъчна и София трябва да кандидатства за допълнително външно финансиране, в подходящ за това момент.
Моментът и сега е подходящ. Бежанската вълна расте драматично. В първите седем месеца на тази година миграционният натиск не само се е удвоил в сравнение със същия период на 2014-а, но и продължава да расте. През януари в България са пристигнали 1070 души, а през юли те вече са били 1869. Преобладават бежанците от конфликтни страни като Сирия, Афганистан и Ирак, а това предполага, че не бива да им се отказва убежище. Същевременно постъпват тревожни съобщения, че е вероятно няколко европейски държави да поискат България да приеме обратно 5600 мигранти. Повечето от тях са в процедура за получаване на статут на бежанци, но не са дочакали тази процедура да се развие и кои от тях легално, а кои не, са успели да проникнат в Западна Европа. Сега, по силата на спогодби за реадмисия, те формално подлежат на връщане в България като държава на първа регистрация в ЕС. Успокоението на еврокомисар Георгиева, че това не означава, че всички са си опаковали багажите и вече са на път за България, е малка утеха. Дори да бъде върната само половината, за малка България броят им ще е голям и сериозен проблем. Става въпрос за хора, които убедително са показали, че желаят да се интегрират в други страни, а не в България. Според Агенцията за бежанците, от 10 хиляди души, получили закрила, ще се съгласят да бъдат интегрирани в страната едва 5-10%, което означава между 500 и 1000 души. Интегрирането е пожелателен, а не задължителен процес, и станалите ще трябва да бъдат изпратени в родните им страни. Това също не е лесно, тъй като някои държави отказват да съдействат.
Малка утеха е също признанието на върховния представител на ЕС по въпросите на външната политика и политиката за сигурност Федерика Могерини,че истинска система за споделяне на приема на бежанци в ЕС все още няма, поради което граничните държави ще продължават да са под най-голям миграционен натиск, а други може и да не са толкова солидарни. Очевидно е, че бидейки също гранична държава, в условия на икономическа криза България трябва да разчита преди всичко на собствени сили. Разбира се, без да престава да търси и начини за минимизиране на проблема. И без да страни от усилията за решаването му със специални политики спрямо държавите в конфликт, от където той идва. А както и преди сме казвали, засега тези усилия са още скромни. Бежанските неволи на България засега нямат край!
