Засилващият се миграционен натиск към Европа прави темата за приемане на България и Румъния в Шенгенското пространство особено актуална и тя бе основна при едно скорошно посещение на вицепремиера Меглена Кунева във Финландия. Същевременно правителството усеща, че заплахата от тероризъм, съчетана с безпрецедентен бежански поток към западноевропейските страни, води Шенген към промени и искаБългария да е част от този процес.
Основните аргументи за приемането остават същите: България е изпълнила техническите критерии за членство, но развитие в посока на приемането й не се забелязва. Макар и извън Шенген, България изпълнява стриктно ангажиментите си по охрана на външните граници на ЕС. Доказателство за това е и самият факт, че маршрутите за масовото преселение от Близкия Изток към Европа, особено драстично напоследък през Унгария, я избягват. София продължава да е склонна и за частично влизане в Шенгенското пространство, първоначално с т.нар. „сини граници”– по въздух и вода. За разлика от преди обаче, сега правителството настоява приемът повече да не бъде отлаган. Или както вицепремиерът Кунева са изрази, решение за Шенген трябва веднага, а не след като бъде извършена съдебната реформа и бъдат променени Законът за съдебната власт, ГПК, НПК или Наказателния кодекс.
Кабинетът споделя и новото схващане в ЕС, че Шенгенското споразумение не трябва да се възприема вече само като въпрос на свободно движение на хора, но и като инструмент за сигурност. В този контекст то твърди, че като не разполага с пълен достъп до шенгенската информационна система, България не може да е 100% ефективна в борбата с престъпността. И наистина, ако България имаше пълен достъп до въпросната информационна система, вероятно нямаше да допусне замесване на нейни граждани в трагедията с „камиона ковчег”, изоставен пълен с мъртви емигранти в Австрия. Трафикът на хора е толкова сложно начинание, че не е по силите на национална информационна система да установи как така едно превозно средство с унгарски номера, някогашна словашка собственост, може да бъде изоставено от български шофьори на 50 км от Виена със 71 мъртви бежанци от Близкия изток, натоварени незнайно къде. Трафикът на хора е отдавна вече транснационално явление и може да бъде неутрализиран само с транснационални действия и средства.
ЕС е в момент на преосмисляне на миграционната си политика и София изявява желание за активно участие и в този процес. В контекста на това желание външния министър Даниел Митов обяви намерение България да инициира разговор в Европейския съюз за разширяване на стратегията и по-сериозни действия срещу „Ислямска държава”. Особено важно е, според София, да се прави разлика между бежанци и икономически мигранти и на тази основа отношението към едните и другите да е различно. Също така, смята правителството, усилията трябва да са насочени не само към ефектите на бежанския поток, но и към неговите корени, които са свързани с проблемните държави в Близкия изток и Северна Африка.
Развитие по въпроса за приемаето в Шенген София очаква на предстоящото заседание на Съвета по правосъдие и вътрешен ред през септември, а окончателно решение на съвещанието на Европейския съвет в края на октомври. Дали обаче обстоятелствата ще позволят това? Германският вътрешен министър този месец предупреди, че членството на страната му в Шенген може да не издържи, ако и други страни не споделят бремето по приемането на бежанци. Във връзка с осуетения наскоро терористичен акт срещу влак между Амстердам и Париж, Белгия поиска преразглеждане на шенгенските разпоредби, което да позволи повече проверки на самоличността и багажа на пътуващите, а това на практика е възстановяване на част от граничния контрол. Шенгенското споразумение позволява подписалите го страни да възстановяват контрола по границите от съображения за националната сигурност, и това вече е правено от Франция и Португалия. Сега обаче заплахата от бежански натиск е дългосрочна и може да продиктува продължително възстановяване на граничния контрол.
Става така, че от една страна миграционният натиск предполага, но от друга препятства приемането на България в Шенген, заради свързаните с него промени. При тези обстоятелство възниква въпросът – към влизане в какво пространство се стреми България? И не е ли по-добре възможните решения да поизчакат.
