Стабилност, реалистичност, резултати – така финансовият министър Владислав Горанов определи философията на държавния бюджет за следващата година, който бе приет на първо четене.
Бюджетът за 2016 г. е съобразен с реалността. Той е функция на това, което създаваме, и дава достатъчно възможности държавата да изпълнява своите функции: за социална закрила на тези български граждани, които не могат да се справят сами, за инвестиции в човешки капитал, за сферата на отбраната и сигурността, където имаме международни ангажименти. Това е бюджетът, който отчита всички реалности и потребности, които ще има държавата през следващата година, и най-важното гарантира стабилност на фона на проблемите в обкръжаващата ни среда, свързани не само с икономическата, но и с глобалната сигурност, заяви министър Горанов и подчерта, че основна цел на бюджета е намаляването на дефицита и разсейването на опасенията, че държавният дълг расте непропорционално.
Заложеният дефицит е 1,8 млрд. лева. Новият дълг, който страната ни ще може да поеме през 2016 г., е до 5,3 млрд. лева. С текстовете се актуализира и тазгодишният бюджет.
Ако през 2012 г. България имаше бюджетен дефицит от едва 0,6% и беше сред най-добрите примери в Европа, сега ние поддържаме четвъртия най-висок дефицит в ЕС – около 5,8% от БВП – коментира Десислава Николова от Института за пазарна икономика (ИПИ). – В периода на най-тежка криза 2009-2012 г. бюджетният дефицит бе с над 2 млрд. лв. по-нисък от това, което имаме за периода 2013-2015 г. За последните три години огромните дефицити не са оправдани от цялостната икономическа обстановка.
За поредна година Институтът за пазарна икономика изготви свой алтернативен бюджет. Според Десислава Николова предложеният проект е с нулев дефицит, но постигнат с цената на тежки реформи.
Най-вече нашата цел е да се свият текущите разходи и разходите за заплати в бюджетната сфера с 10% – каза Десислава Николова. – Това не е ново предложение, защото то беше залегнало в предложения от правителството бюджет за 2015 г. За съжаление, правителството се провали в това си начинание.
Според алтернативния бюджет следващата година може да приключи с нулев бюджетен дефицит, при планиран от кабинета 2 на сто, ако правителството предприеме много сериозна реформа в сектор „Правосъдие и вътрешен ред”, разбие монопола на Здравната каса и рационализира бюджетите на силовите ведомства.
Тази година за първи път се заровихме повече в бюджета на съдебната власт, в бюджета на МВР – продължава Десислава Николова. – По отношение на съдебната власт ние сме шампиони и по брой на прокурори и съдии спрямо местното население. Да не говорим за огромната администрация, която е най-голямата в Европа. Става въпрос за огромна неефективност. Трябва да се мисли за оптимизация на разпределението на този ресурс.
ИПИ предлага отпадане на неефективни налози като данък „дивидент” (сега 5%), данък „лихва” (сега 8%) и данък върху наследствата, а също намаляване на данъка върху едноличните търговци до 10% (сега 15%). Според Десислава Николова, ако се ограничат данъчните преференции и по-конкретно облекченията за земеделци, ваучерите за храна и преференциалния ДДС за туризма, прехвърли се 1/5 от приходите от подоходния данък към общините, ефектът върху приходите за хазната ще е незначителен, но ще доведе до ръст на предприемачеството и потреблението, а от там ще повлияе и ръста на икономиката. Правителството трябва да се откаже от планираното покачване на осигурителните вноски за пенсия, а вместо това да се засили постепенно ролята на личните спестявания, да отпадне възможността за отказ от спестявания и прехвърлянето им към солидарната система. Освен това, по-активно управление на публичната собственост може да бъде постигнато чрез приватизирането на задлъжнели държавни предприятия като „Български пощи” и БДЖ. Според изчисления на ИПИ общият ефект от тези промени е близо 1,4 млрд. лв., като не се включват приходите от приватизацията.
От ИПИ са изчислили, че за следващата година всеки един данъкоплатец средно трябва да плати 4857 лева. Имаме и дългове от 3711 лева, които ще ги плащаме в бъдеще.
