Регистрацията на партии и коалиции за предсрочните избори в България започна вчера и ще приключи на 8 февруари. Броят на участниците и тяхното коалиране е важен въпрос, но вниманието на обществото в момента е ангажирано с други аспекти на предизборната обстановка. След като се видя, че за тези избори смяна на пропорционалната избирателна система с мажоритарна няма да има, сега страната е изправена пред проблема как за малкото време до изборите да въведе и машинно гласуване.
Стартът на регистрацията за изборите съвпадна с решение на Върховния административен съд, че машинно гласуване трябва да има във всички над 12 хиляди секции в страната и чужбина, а не частично само в 500, както бе решила Централната избирателна комисия /ЦИК/. Решението предполага, че в много кратки срокове комисията трябва да осигури и криптира над 12 хиляди машини за гласуване, а после да обучи избирателните комисии да работят с тях. Средства за придобиване на машините служебното правителство обещава, но ЦИК няма представа как да ги осигури. Дори не знае какво би станало, ако на търга за доставчици не се явят кандидати. Пред БНР омбудсманът Мая Манолова коментира, че законът е давал възможност за плавен преход за въвеждането на машинно гласуване, но институциите са пренебрегнали ангажиментите си до такава степен, че сега законовите разпоредби не могат да бъдат изпълнени. Същевременно, до изборите на 26 март промени в закона са невъзможни, защото няма парламент, и остава само той да бъде приложен. Дали бързината, с която това се налага да стане, няма да обезсмисли машинното гласуване като средство за ограничаване на купуването на гласове, още никой не се пита. Ситуацията изглежда абсурдна и някои я оприличават на „Параграф 22”.
Нещата се усложняват допълнително от предизборните прогнози, защото само в рамките на една седмица те показаха впечатляващи разминавания.Агенция „Алфа рисърч” първо изчисли, че партия ГЕРБ ще спечели изборите с 32,6% от гласовете на твърдо решените да гласуват, а подкрепата за БСП ще е 28,8 на сто. После агенция „Галъп” предрече победа на БСП с 29% и второ място за ГЕРБ с по-малко от 28%. Накрая ЕСТАТ прогнозира преднина от близо 9 на сто в полза на ГЕРБ, която щяла да надвие БСП с 36.1% срещу 27.5% от гласовете. Разминавания в такъв размер не могат да се обяснят с методологични различия на сондажите, навяват съмнения за политически пристрастия и манипулации, а в крайна сметка и напрегната предизборна борба без оглед на средства.
Напрегната предизборна борба, при това с непредсказуем край, предричат и анализи на института „Иван Хаджийски”. Според авторите им,балансът на силите между двете основни партии – БСП и ГЕРБ, е в рамките на статистическата грешка и шансове за еднопартиен кабинет са само теоретични, а за коалиционен – с множество неизвестни. Поради това някои политически сили още от сега се ориентирали към следизборни сметки, което пък предполагало не по-малко напрегната следизборната кампания. Ако последното се окаже вярно, до редовно правителство може и да не се стигне през април.
