Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Интервю на Дмитрий Шостакович за в.”Правда” по повод създаването на 14 симфония,опус 135.

„Все още съм под впечатлението от тази творба. Написах симфонията доста бързо, 
защото много дълго я обмислях, за първи път се сетих за тази тема през 1962 г. Тогава 
оркестрирах вокалния цикъл на Мусоргски „Песни и танци на смъртта”- велико 
произведение, пред което аз винаги съм се прекланял. И ми дойде на ум, че всъщност то 
има един малък недостатък – много е кратко - целият цикъл е съставен само от четири 
номера. А дали да не събера смелост и да го продължа?- си помислих. Но тогава още не 
знаех как да разработя тази идея. Сега отново се върнах към нея, след като прослушах 
редица велики произведения от чуждата и руската класика. Аз бях поразен, с каква 
мъдрост и сила се решават в тях „вечните теми” за любовта, живота, смъртта, при все, 
че в новата си симфония аз имам собствен подход към тях. За мен са много близки думите 
на Островски :” Най-скъпото за човека е неговият живот. Той се дава веднъж и трябва да го преживеем така,
 че да не ни бъде мъчително болно за безцелно пропилените години,
да ни мъчи позорът на дребнаво и подличко минало, за да можеш, когато умираш, да кажеш : 
целия си живот и всички сили отдадох на най-прекрасното нещо на света- борбата за 
освобождение на човечеството”.
Бих искал, когато слушателят размишлява над новата ми симфония, посветена на 
английския композитор Бенджамин Бритън , да помисли за това. И за това, което го 
задължава да живее честно, плодотворно, в името на своя народ, на своето Отечество...
За тези неща мислех, докато пишех новото си произведение. Симфонията е написана за 
камерен оркестър (струнни и малко ударни), двама солисти – сопран и бас. Подборът на 
стиховете може да се сметне в някаква степен за неочакван. Това са стихове от Федерико 
Гарсия Лорка, Гийом Аполинер, Райнер Мария Рилке и Вилхелм Кюхелбекер –нашият 
поет-декабрист. За съжаление, творчеството му е малко познато у нас. Аз случайно 
попаднах на негов сборник и бях поразен от дълбочината и красотата на неговата поезия.
 Избрах 11 стихотворения, като музиката ги обединява в четири части на симфонията.
... Аз бих искал, - завършва композиторът – след изпълнението на симфонията ми, 
слушателите да си тръгват с мисълта: „животът е прекрасен”.


1. Де профундис(Ф.-Г. Лорка)

Сто души силно влюбени
Заспаха вековен сън
Дълбоко под сухата земя.
Покрити с червен пясък
са пътищата на Андалусия.
Клоните на зелени маслини
Засланят Кордова. 
Тук ще поставят техните кръстове,
За да не ги забравят хората.
Сто души, силно влюбени,
Заспаха вековен сън.

2.Малагеня (Ф.-Г. Лорка)

Смъртта влезе и излезе от хана.
Черни коне и тъмни души
В клисурите магьосници бродят.
Замирисаха на сол и гореща кръв
Съцветия от нервна колебливост.
А смъртта все влиза и излиза.
И няма да си тръгне от хана.

3. Лорелай (Г. Аполинер) 

При русокосата магосница, от рейнския край,
Мъжете се тълпяха и мряха от любов.
Епископът заповяда да я осъдят,
Простил и всичко в душата си,
 заради нейната красота.
«О, кажи Лорелай, с тъй прекрасни очи
Кой те научи на тоз чар опасен?»
- «Тежи ми животът, епископе.
Моят взор е прокълнат.
Всеки погледнал ме, получава присъда.
О, епископе, в очите ми гори пожар.
Предайте на огъня този страшен чар!»
- «Лорелай, пожарът ти е всесилен, аз самият
От теб омагьосан съм и не мога да съдя».
» Замълчете, епископе! Помолете се и повярвайте-
Това е воля Господня – предайте ме на смъртта.
Моят любим замина, и е в далечна страна.
Опротивя ми животът, няма смисъл за мен.
Сърцето ми се настрада, аз трябва веч да умра.
Дори като се погледна, виждам смъртта.
Моят любим замина и от този миг
Денят не ми е мил, в душата ми е нощ».
Епископът извика рицари трима: «По-бързо
Заведете Лорелай, в манастир далечен.
Махни се безумна Лор, волоока Лор!
Монахиня ще станеш и ще угасне твоят взор».
Трима рицари с девата тръгнаха.
Казва тя на стражарите си намръщени , строги:
«На онази висока скала искам пак да застана,
За да видя отново своя замък прекрасен,
За да видя отново образа свой,
Преди да вляза в манастира суров.»
Вятър къдриците й роши, погледът й гори.
Напразно стражата вика :« Назад, Лорелай!»
-« От завоя на Рейн лодка изплува.
В нея е моят любим. Той ме вика.
На душата ми толкова леко е.
Тъй прозрачна вълната е...»
От високата скала в Рейн се хвърли тя,
При вида на отразените в потока
Нейни рейнски очи и къдрици, от слънце огряни.

4. Самоубиец (Г. Аполинер)

Три лилии, лилии три, над моя безкръстен гроб.
Три лилии,чиято позлата студените ветрове отнасят.
И небето черно, продънило се от дъжд, понякога напоява.
И сякаш като на грозни скиптри, тържествена е тяхната красота.
От раната расте една и щом залезът запламти,
Като окъравена изглежда скръбната лилия таз.
Три лилии, лилии три над моя безкръстен гроб.
Три лилии, чиято позлата студените ветрове отнасят.
Друга расте, от страдалното ми сърце,
На ложе червиво, а трета разкъсва устата ми с корени.
Те самотни растат на моята могила и пуста е 
Земята около тях, проклета като живота ми е тяхната красота.
Три лилии, лилии три над моя безкръстен гроб.

5. Нащрек (Г. Аполинер)

В траншеята ще умре, преди да падне нощта,
Моят малък воиник, чийто взор уморен
Следеше от укритието, дни наред,
Славата, не искаща да долети.
Днес ще умре преди да падне нощта 
Моят малък войник, мой любовник и брат.
Ето, затова искам да бъда красива.
Нека гръдта ми гори като факел ярък.
Нека погледът ми опърли заснежените ниви. 
Нека с пояс от могили кръстът ми бъде обвит.
В кръвосмешение и смърт да бъда красива
Искам за този, който трябва да бъде убит.
Залезът като крава реве, рози горят,
От птица синя взорът ми пленен е. 
Бие на Любовта и на треската грозна часът.
Дойде часът на Смъртта и няма връщане назад.
Днес той ще умре, както розите умират,
Моят малък войник, мой любовник и брат.

6. Погледнете, мадам (Г. Аполинер)

- Мадам, погледнете!
Изпуснахте нещо...
- Глупости, това е сърцето ми.
Вдигнете го веднага!
Ако искам – ще го дам, ако искам –
Ще си го взема отново, повярвайте.
И аз се смея, смея 
Над скършената от смъртта любов.

7. В затвора Санте (Г. Аполинер)

Преди в килията да вляза
Съблякоха ме гол почти
И глас злокобен ме преряза
Гийом приличаш вече ти
На Лазар,слязъл в гроба тесен
И кой ще каже излезни,
О сбогом, сбогом моя песен
Живот предишен и жени.
Сред тази дупка като мечка аз
Разтъпквам се отново и отново
Напред-назад, напред-назад през час
Небето синкаво като окова
Сред тази дупка като мечка аз
Разтъпквам се отново и отново
Градският шум до мене долита
Но лишен и от кръгозор
Виждам само небе сърдито
И стените на моя затвор.
Свършва денят и по цели нощи
Мига лампа в моя затвор
Само двама сме будни още
О светлина ,о мой разум горд.

8. Отговор на запорожските казаци до султана в Цариград  (Г. Аполинер)

На Велзевула същински брат
По разбойник и от Варава
Като паднл ангел рогат
Хранен с тиня със смет и плява
Не ни чакай на своя шабат
Риба вмирисана чак от Солун
Низ от гадни сънища крив
Без око от удар подмолен
Твойта майка с дрисък вонлив
Те изплю от корема болен
На Подолието палач
Зурла свинска задник на кранта
В струпеи, в язви сгърчен от плач
Свойте богатства си дръж в хазната
С тях дано да ти купят илач.

9. О, Делвиг, Делвиг! (В. Кюхелбекер)

О, Делвиг, Делвиг! Каква е наградата
За стиховете и делата велики ?
Къде е утехата за таланта,
Сред злодеи и глупци?
В суровата ръка на Ювенал,
Бич страшен за злодеите свисти
И бяга цветът от страните им. 
Трепери властта на тираните.
О, Делвиг, Делвиг! Преследването що е?
Безсмъртието е съдба,
И смели вдъхновените дела,
И песнопението сладко.
Така и нашият съюз живее - 
Свободен, радостен и горд!
Твърд в щастие и в несрета.
 На музите любимци ний сме !

10. Смъртта на поета (Р.-М. Рилке)

Умря поетът. Лицето му запазило
Бледния цвят, нещо отхвърля.
То нявга всичко знаеше, 
Но знанието му угасваше
И връщаше се в равнодушието на деня.
Как да разберат колко дълъг е този път!?
О, и светът – всичко беше така единно:
Езерата, и пропастите, и равнината
Бяха същността на лицето му.
Лицето му беше онзи простор,
Към който се стреми и напразно го привлича.
А маската страхлива ще умре,
Открито предоставена на погледите.
На вечно тление обречен, нежен плод.

11. Заключение (Р.-М. Рилке)

Всевластна е смъртта.
Стои на стража и в най-щастливия ни миг.
В мига на висша жизненост тя в нас се притаява.
Жадува, чака ни и плаче в нас.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Мартин Георгиев ще дирижира Симфоничния оркестър на БНР на 9 декември в зала "България"

Оригинална програма с подбрани творби ще представят Радиосимфониците в концерта си на 9 декември в зала „България“. Зад диригентския пулт този път ще застане младият диригент Мартин Георгиев. Заедно с емблематичния радиооркестър той ще представи своя Симфоничен триптих №2 "Морски песни". За първи път в концерта ще прозвучи "Морска песен" III,..

публикувано на 01.12.22 в 12:55

Диригентът на Симфоничния оркестър на Словашкото радио Костантин Илиевски дирижира българските Радиосимфоници на 25 ноември

На 25 ноември от 19 часа в зала „България“ Симфоничният оркестър на БНР  ще представи Симфония №5 на  Густав Малер - е дна от великите симфонии на композитора, в която се преплитат човешките чувства и преживявания. Прочутото Adagietto (четвъртата част от симфонията), за което се говори, че е написано от Малер като музикално признание за..

публикувано на 22.11.22 в 13:00

Красива музика, аржентинска страст и българска премиера в концерта на Радиосимфониците на 21 октомври

Цветна и вълнуваща програма ще представи Симфоничният оркестър на БНР в следващия си концерт на 21 октомври в зала „България“ от 19.00 часа.  Публиката ще чуе за първи път „Tres movimentos concertantes” от Даниел Бинели – съвременен аржентински композитор, аранжор, майстор на бандонеона и широко признат като най-добрият интерпретатор на..

публикувано на 13.10.22 в 14:20

Органова музика представят Радиосимфониците в концерта си на 30 октомври

На 30 октомври от 19:00 часа в зала „България“ Симфоничният оркестър на БНР  продължава с концерт от Абонаментен цикъл “Христо Ботев“ под палката на Константин Илиевски, диригент на Словашкия радиооркестър. Те ще изпълнят Концерт за орган, тимпани и струнни от Франсис Пуленк – един от най-красивите органови концерти, произведение, поръчано от..

публикувано на 14.10.20 в 15:00

Главният диригент на Симфоничния оркестър на БНР Марк Кадин за новия концертен сезон 2020/2021

"Щастливи сме, че ситуацията ни позволява да открием концертния си сезон и се надяваме, че ще можем да го завършим благополучно. Задачата ни никога не е лесна – сезонът да е съдържателен и да не е банален, да избегнем щампите и да заинтересуваме публиката, да изпълняваме нова музика, но не само да не се повтаряме, но и да не се стремим да сме..

публикувано на 25.09.20 в 22:15