Концертмайсторът на Виенската филхармония Албена Данаилова гостува на Радиооркестъра

Симфоничният оркестър на БНР с диригент Марк Кадин ще закрият концертния си сезон на 10 юни от 19.00 часа в зала „България“.

Специален гост-солист ще бъде известната ни българска цигуларка Албена Данаилова – първата жена-концертмайстор на оркестъра на Виенската филхармония.

Албена Данаилова има успешна кариера на солист и камерен музикант. Била е първи цигулар в Баварския държавен оркестър, където по-късно става концертмайстор. Един сезон тя свири и в Лондонския филхармоничен оркестър. Водач е на „Ensemble Wien“. Редовно концертира в България, Германия, Израел и САЩ. Има записи  за немското радио „Kultur“, Северогерманското радио и Българското национално радио.

Заедно с Радиосимфониците тя ще изпълни Втори концерт на Бела Барток - едно от големите произведения за цигулка на XX в.

Вторият цигулков концерт на Барток е написан през 1938 г. и се отличава със своята сложност и колорит. Темите му напомнят темпераментни унгарско-цигански импровизации. Продължавайки традициите на Лист, композиторът сякаш се възхищава на пъстрите, свободно орнаментирани мелодии на цигулката и елементи на унгарските чардаши. Творбата се явява своеобразно музикално сбогуване с родината преди емиграцията на композитора в САЩ през 1939 г.

Във втората част на концерта ще прозвучат "Blumine" от Густав Малер и  „Увертюра, скерцо и финал“ от Роберт Шуман.

Рядко изпълняваното произведение „Увертюра, скерцо и финал“ в ми мажор оп. 52 на Шуман е приятно и пролетно, пропито с идеята за младост и разцвет. Но, за съжаление, става любимо на публиката едва след смъртта на композитора.

Малер нарича  Blumine „любовен епизод“, а необичайното име, което му дава, произлиза от заглавието Herbst-Blumine („Есенни цветя ”) на немския писател Жан Паул. Лежерни нотки с образите на онзи флорален свят, от който композиторът черпи вдъхновение именно за тази своя кратка композиция, потънала в забвение. От забравата тя отново изплува петдесет години по-късно, в същата златна епоха, в която величието на Малер най-накрая намира пълното си признание.