Радиосимфониците ще отбележат 75-та годишнина на композитора Стефан Драгостинов

„Традицията среща модернизма“ в следващия концерт на Радиосимфониците, с който ще отбележат 75-тия рожден ден на прочутия в цял свят наш композитор проф. Стефан Драгостинов. В програмата са включени две негови творби – Концерт за тромбон и оркестър със солист Атанас Карафезлиев и „Плачът на Иисус“ за струнен оркестър и клавесин с участието на видната ни пианистка проф. Милена Моллова.

Ето какво споделя проф. Стефан Драгостинов за своите творби:

„Създаването на Концерта за тромбон и оркестър (Concerto Grande per Trombone e orchestra) има дълга история. След поредицата написани солови сонати за цигулка, виола, виолончело, контрабас, кларинет и валдхорна, творческите ми търсения се насочиха към цугтромбона – инструмент с колосални художествено-технически възможности. Бях нахвърлил няколко наброски, изградени върху Балканската фолклорна традиция – в частност, ориенталския Макам – когато, като допълнително предизвикателство се яви и поканата на композитора Драгомир Йосифов – диригент на ансамбъла „Музика Нова“ – да напиша пиеса за участието на състава през есента на 2007 година във фестивала „Yourope Together“, провеждащ се в гр. Есен.

Създадената за ансамбъла „Музика Нова“ двучастна пиеса „Макам и Юруш“ е в основата на бъдещия Концерт за тромбон и оркестър.

Концертът е изграден в класически тричастен цикъл. Стремил съм се към своеобразно триединство и синтез на богатата Балканска фолклорна традиция, авангардните звуково-технологични конструкции на 20-ти век и политемпичните ми творчески търсения в предходни мои творби, като хоровата кантата „Панаирът“ и Концерт за пиано №1 (Polytempi №4).

В първата част – Макам (Moderato Assai) – са използвани специфични  звукови структури, характерни за арабската музика и Ориента, проникнали и в Българската музикална традиция преди столетия, по времето на Отоманската инвазия.

Думата „макам“ в арабския език съдържа над 20 значения. Освен мелодия, „макам“ е огромна територия на култури, простираща се от Западна Африка и Югозападна Азия чак до границата на великия коралов риф пред Австралия. В това понятие виждам най-вече единност на културни слоеве, които, взаимно оплождайки се и смесвайки се с християнски и източноазиатски култури във времето, крият древни тайни в своята многоликост - една от „новинките“ за бъдещето на съвременната музика. В буквената конструкция „макам“ откривам колосална енергия, тъй като думата - отпред назад и отзад напред - се чете по един и същи начин.

Изграждайки цялостната концепция на Концерта за тромбон, търсех какво би следвало да прозвучи след космическото съзидателно напрежение на първата част - Макам.

Така ми хрумна идеята втората част да я нарека – Юруш (Poco Allegretto); стремително отприщване на звука, което носи в себе си осмислена, съзидателна енергия, като своеобразен вектор – в посока, напред и нагоре.

Заключителната трета част - Космически Маратон (Cosmic Marathon - Quazi Senza Tempo) - представлява финално обобщение на експонирания в трите части тематичен материал – пъстра звукова палитра, в която – в перманентния стремглав диалог между оркестъра и солиста – доминира оптимизмът.  

Творбата е посветена на големия музикант и дългогодишен мой творчески съмишленик, проф. Атанас Карафезлиев.

Пасхалната поема „Плачът на Исус Христос“ за струнен оркестър и клавесин /JESUS CHRIST’S CRY Easter Poem for string orchestra and harpsichord/ е създадена през на 2019 година. След гостуването на формация „Драгостин Фолк Национал“ на Международния Московски Пасхален фестивал през пролетта на 2018 година, получих предложение от Маестро Валерий Гергиев – художествен ръководител на фестивала -  да напиша произведение за следващия пасхален форум. С Валерий Гергиев се познавахме от далечната 1974 година; бяхме състуденти от Ленинградската консерватория; повече от 30 години не се бяхме срещали. Приех с удоволствие поканата да създам творба за Пасхалния фестивал, която следваше да бъде изпълнена от оркестъра на Мариинския театър.

Написах кратка 10-минутна пиеса за струнен оркестър и клавесин. В стилистично отношение тя се родее с музиката, която съм създавал в края на 70-години на миналия век, повлиян от пост-авангардните течения на Полската композиторска школа и, в частност, музиката на Хенрик Гурецки – т. нар. „Нова простота“ (Neue Einfachheit). Постарах се да остана в сферата на тоналния звуко-образ, на една искряща,  лъчезарна и изчистена звукова палитра; образно казано – музика, взряна в Чертога на светлината.

За съжаление през следващите няколко години се стекоха събития, които осуетиха реализацията на този музикален проект; през 2020 година, целият свят бе блокиран от ковид-кризата, а в последствие, през 2022 година станахме свидетели на Руската инвазия в Украйна, която продължава и до днес.  

И така – уви! - Пасхалната поема остана в чекмеджето ми.

Щастлив съм, че след броени дни творбата ми ще бъде изпълнена от прекрасния оркестър на Българското национално радио, под палката на големия български диригент Маестро Симеон Пиронков“.

Под диригентството на Симеон Пиронков ще прозвучат още Симфония за духови инструменти на Игор Стравински и Симфония №91 на Йозеф Хайдн.

Билети в Рекламно-информационния център на БНР (бул. "Драган Цанков" №4), на касата в залата и в мрежата на Ивентим.

*Вход свободен за ученици от музикалните училища и студенти от НМА „Проф. Панчо Владигеров“, специалност „Музика“ към СУ, Департамент „Музика“ към НБУ и АМТИИ Пловдив, срещу ученическа или студентска карта!