"Енигматични символи" в концерта на Симфоничния оркестър на БНР

С „Празнична музика“ от Васил Казанджиев Симфоничният оркестър на БНР ще открие концерта на 18 октомври от 19 часа в зала „България“ и ще отбележи 90-годишнината от рождението на големия ни композитор, диригент и педагог. Казанджиев е един от ярките личности, който успява да изгради свой стил и се утвърждава като един от съвременните европейски класици. Автор е на множество музикални произведения: пет симфонии, произведения за симфоничен оркестър, инструментални концерти, музика към филми и театрални постановки, хорови и камерни творби и др.

Следващо произведение в програмата е също толкова изключително и наситено със специфична звукоизобразителност.

„Рапсодия в синьо“ е може би най-популярната творба на символа на американската музика – Джордж Гершуин. Малцина знаят, че гениалният композитор, роден в семейството на руски евреи, емигрирали в Америка, пише уникалното си произведение за изключително кратък срок. Идеята за нея се ражда късно през нощта на 3 януари 1924 г., когато Джордж Гершуин, брат му Айра и поетът Бъди Десилва играят билярд на 52-ра улица на Бродуей. Вниманието на Айра е привлечено от пасаж във вестник „Ню Йорк Трибюн“, който съобщава за концерт на нова американска музика с композитор и диригент Пол Уайтман и неговия оркестър, а Джордж Гершуин работи по нова джаз композиция. Джордж, който за първи път чува за този проект и за участието си в него, учуден приема новината. По това време умът му бил зает с новата му музикална комедия „Сладък, малък дявол, премиерата на която е трябвало да се състои само след три седмици. А сега и да напише изцяло ново друго произведение. В дъното на всичко стоял Пол Уайтман, един от прочутите диригенти през 20-те години на 20-ти век, носител на титлата „Кралят на джаза“, който пуска предварителна информация във вестниците и споменава имена на колегите си без дори да ги е питал дали биха се съгласили да участват в проекта му. До обявената дата остава по-малко от месец. Диригентът говори по телефона с Джордж Гершуин – един от най-обещаващи млади американски композитори и се случва нещо, за което Уайтман дори не е и мечтал. Гершуин се съгласява да участва в концерта. Казват, че Пол Уайтман успява да извие ръцете на Гершуин, убеждавайки го, че всичко, което трябва да направи композиторът е просто да напише соло за пиано, а Ферде Грофе, който бил брилянтен в аранжирането, щял да адаптира музиката за оркестъра. Друга версия гласи, че Джордж е бил изкушен да се включи в проекта заради известните музиканти като Рахманинов, Стравински и Дамрош, които били поканени на премиерата на въпросния концерт. Докато пътува във влака към Бостън, където трябва да репетира музикалното си произведение „Сладък, малък дявол“, Гершуин нахвърля рамката на новата си творба. Това, което все пак написва Гершуин, не е джаз концерт, а рапсодия за пиано и джаз оркестър, в която обединява елементите на европейската симфонична музика и американския джаз със своя уникален мелодичен талант. Първоначално композиторът се спира на заглавието Американска рапсодия, но по стечение на обстоятелствата се намесва отново брат му Айра. На изложба на американския художник Джеймс Уистлър той вижда картината му Nocturno In Blue and Green и предлага на брат си Джордж да нарече новата си творба Рапсодия в синьо. Джордж не само се вслушва в съвета на Айра, но приема и друга негова идея като променя звученето на творбата си така, че да използва експресивно-романтична мелодия, която създал импровизирано на едно парти преди време. И макар до онзи момент Джордж Гершуин да не е написал много произведения за пиано, точно тази рапсодия му извоюва феноменален успех и днес носи етикет за шедьовър на американската музика.

В концерта на 18 октомври заедно със Симфоничния оркестър на БНР и гост-диригента Мишел Тилкин ще я изпълни изтъкнатата ни пианистка Пламена Мангова.

Пламена Мангова печели Втора награда на престижния международен конкурс „Кралица Елизабет” в Брюксел през 2007 г., с което поставя началото на блестящата ѝ международна кариера на престижни сцени от Европа до Южна Корея, Япония и Хонг Конг. Лауреат е на важни международни конкурси за пиано и камерна музика (“Paloma O'Shea” в Сантандер и “Vittorio Gui” във Флоренция) и др. Пламена Мангова свири с редица престижни оркестри, сред които Оркестърът на Щатскапеле Берлин и Пабло Ерас-Касадо, „Московски солисти“ под диригентството на Юри Башмет, Английски камерен оркестър под диригентството на сър Колин Дейвис, Филхармоничният оркестър на Токио, Симфония Варсовия, Софийски солисти, Люксембургската филхармония, Националният оркестър на Белгия, Симфоничният оркестър на Санкт-Петербург, Камерният оркестър на Европейския съюз, оркестър MDR Лайпциг, Ротердамска филхармония, Софийска филхармония, Симфоничните оркестри на БНР и Класик ФМ и др. След записите на интеграл от творби за цигулка и пиано на Сергей Прокофиев с Татяна Самуил (за лейбъла Cypres), тя прави двоен албум с камерни творби от Шостакович за фирмата Fuga Libera. Първият диск, който е за соло пиано, получава наградата „Златен Диапазон на годината“ 2007. Вторият диск с камерна музика на Шостакович, реализиран с Татяна Мелниченко, Наталия Пришепенко и Себастиян Клингер е отличен с наградата на списание „Пицикато“, Люксембург. Запис на нейния рецитал с творби от Бетовен е високо оценен от списанието „Диапазон“, също и изпълнението на „Бурлеска” от Рихард Щраус с Националния оркестър на Белгия, издаден в края на 2008 г. Дискът с Клавирен концерт № 1 от Брамс е също успешно партньорство с Белгийския национален оркестър. Записът получава възторжен отзив от Брейс Морисън във водещото английско списание „Грамофон“. Следва запис на камерни произведения в дует със знаменития руски виолончелист Александр Князев. Дискът „Мостове на любовта“ с произведения на Албена Петрович-Врачанска излиза през март 2020 г. и е номиниран за престижните немски награди „Опус Класик“, а последният рецитален албум на пианистката (от края на 2021 г.) „Съкровенни писма“ с творби на Роберт Шуман, Клара Шуман и Йоханес Брамс получи специалната награда „Джокер“ на музикалното списание Crescendo и бе представен на различни важни европейски сцени. Пламена Мангова е носител и на престижните български награди „Кристална Лира“ и „Златно перо“ за принос в българската култура и изпълнителско изкуство.

Белгийският диригент Мишел Тилкин е известен със своята забележителна международна кариера. През март 2018 г. той става новият музикален директор на Кралския банкокски симфоничен оркестър в Тайланд.  От 2010 г. е редовен негов гост-диригент, а от 2013 до 2017 г. е главен диригент и на Тюрингската филхармония. Също така е дирижирал оркестри като Държавен оркестър на Рейнската филхармония, Нюрнбергски симфоничен оркестър, Симфоничен оркестър (SWR) в Щутгард, , Южнохоландска филхармония, Държавен оркестър на Атина, Новосибирски държавен оркестър, Израелска камерата, Белгийски национален оркестър и др.

Знаете ли какво е общото между архитект, секретарка, син на поет и приятел със заекване? Отговорът на тази загадка се крие в заглавието на последното произведение в програмата – в своите „Енигма“ вариации Едуард Елгар отдава закачлива почит на своите приятели, колеги и любими хора чрез поредица от варианти, носещи техните инициали или цветни прякори: RBT, Dorabella, WN и Nimrod. Всички вариации са базирани на тема, импровизирана от композитора една вечер на пианото, която съпругата му Алис много харесала. Твърди се, че Елгар е шифровал и партитурата... Въпреки че енигмата остава неразгадана, композицията заема видно място в репертоара на симфоничните оркестри. 

Билети в Рекламно-информационния център на БНР (бул. "Драган Цанков" №4), на касата в залата и в мрежата на Ивентим.