Български творби с Радиосимфониците, Константин Добройков и Мартина Табакова

Заповядайте на втория концерт с български творби на Симфоничния оркестър на БНР на 15 януари от 19.30 часа в Първо студио на БНР с гост-диригент Константин Добройков. Програмата ще започне с Токата от Димитър Ненов (оркестрация Лазар Николов). Можем в началото да направим своеобразен мост между откриващата и финалната творба с думите на Константин Илиев за Димитър Ненов - “…Той проправи широка пъртина, по която тръгна голям възход на нашето клавирно изкуство. Характерно за неговото изпълнителско майсторство бяха културата на звука, неповторимото чувство за архитектурното изграждане на формата, безупречното познаване на стиловите особености на всеки автор и епоха и това равновесие между емоционалното и интелектуалното начало… Ненов разви своето творчество предимно в областта на клавирната, вокална и симфонична музика. Той остави сравнително малко творби, но всички разкриват оригинална мисъл, забележителна композиционна техника и вдъхновена поетичност на музикалните идеи”. Това е записано в архива на БНР – радиото, за чието развитие Димитър Ненов има значима роля като първият уредник на новопоявилото се (тогава) радио, по покана на Сирак Скитник. Именно Ненов поставя основите на фонотеката, по негово настояване е закупен първият роял в радиото.

Пианист, композитор, но и архитект и публицист, Димитър Ненов е ключова фигура в българската култура през първата половина на XX век.

Големият му музикален талант е виден от най-ранното му детство в Разград, той бързо овладява под ръководството на майка си голям репертоар, след като семейството се мести в София, ходи (макар и не много систематично) на уроци при проф. Андрей Стоянов. Пътят си като пианист, а и композитор, търси и изгражда сам, използвайки насоките на своите преподаватели. Още като ученик започва да композира – сонати за пиано, квартети, дори две ранни симфонии. По настояване на родителите си, заминава да учи архитектура в Дрезден (1920 – 1927). Успоредно с това продължава да композира, инкорпорирайки съвременните тенденции в европейската музика. Учи един семестър в Консерваторията в Дрезден, след което напуска и спорадично взима частни уроци – „… оформих и завърших това, което знаех, защото, когато взех първия си урок по хармония, аз бях написал скиците и наполовина привършил инструментацията на първата си симфония, а сонатите за пиано и пиано и цигулка бяха вече остарели. Учил съм при Теодор Блюмер и  Пол Бютнер в Дрезден. Учех всъщност от партитурите, от концертите и оперите, от цялата музикална литература и съответните теоретични книги“, пише Димитър Ненов.

По-късно (1932) завършва Консерваторията в Болоня и започва да преподава в Музикалната академия в София, превръщайки се в един от най-авторитетните професори по пиано. Междувременно след завръщането си от Дрезден в София работи като архитект, проектира железопътни гари в различни градове, сгради в Русе. Но музиката все по-категорично „измества“ архитектурата и четири години след завръщането си, заминава отново – за Полша, където учи при знаменития пианист Егон Петри. След това идва и Болоня.

Великолепен, самобитен, ярък пианист с кариера с европейски измерения (като Ненов е концертирал и извън пределите на Стария континент) - това няма как да не даде отражение върху творчеството му.  Като композитор, той е представител на модернизма, по свой собствен уникален начин. Клавирните творби заемат важно място в музикалния му път – сред тях са Концерт и Фантазия за пиано и оркестър, Соната за пиано, Тема с вариации, Танц, два етюда, шест миниатюри и други. Токатата е сред най-прочутите и изпълнявани творби за пиано изобщо в българската музика. Димитър Ненов я композира между 1939 и 1940, сам я изпълнява премиерно и многократно след това.

Лазар Николов, друг голям български композитор, авангарден, ученик на Димитър Ненов в Музикалната академия, той цял живот има специално отношение към личността и музиката на  Ненов. Лазар Николов е съставител на сборника „Димитър Ненов. Спомени и материали“. През 1980 оркестрира Токата за симфоничен оркестър, убедително и вярно на духа на многопластовата космополитна фигура на Димитър Ненов.

С премиерното изпълнение на Концерта за пиано и оркестър от Албена Врачанска ще отбележим 60-годишния ѝ юбилей. 

Албена Врачанска е завършила Националната музикална академия в София, където нейни преподаватели са Пламен Джуров, Александър Райчев, Божидар Спасов, Лазар Николов. През 1996 заминава за Люксембург за да учи композиционни техники, музикален анализ и компютърна музика при Клод Ленерс. Оттогава живее и работи в Люксембург.  През 2007 получава поръчка да напише творба по повод „Културна година – Люксембург и регион“ и тя композира Gladius за електрическа китара и ансамбъл, за която получава Наградата за култура на община Есперанж. През 2010 e премиерата на проекта ѝ „Завръщането на пеперудите“ с Люксембургската филхармония. През следващите години пише много камерни произведения и клавирни пиеси (някои от тях са посветени на български пианисти като Пламена Мангова, Борислава Танева, Инес Симеонова). Следват и поръчки от Симфоничния оркестър OPL (Люксембург), за който пише симфоничната увертюра „Мигновение“ и от Оркестър Modus 21 в Грац. Композира операта „Мракът”, музикалната фреска “Eresinde’s Long Walk”, оперният диптих „Любов и ревност“ за Операта в Стара Загора, Двоен концерт за баритон – саксофон, пиано и струнен оркестър за „Софийски солисти“. През 2020 е композитор във фокус на Софийски музикални седмици, а през 2023 в Първо студио на БНР е световната премиера на радиооперата ѝ „Синьото пиано“. Осъществява редица културни проекти, свързващи България и Люксембург.

През 2024 в София са представени нейните „Мелодии за глас и пиано“, обединени под заглавието Sanctuary, записани по-рано в Люксембург.

Албена Врачанска е артистичен директор на фестивалите "New Classic Stage" и “Les Concerts du Foyer Europeen”. Удостоена е с редица отличия, сред които Орден за заслуги на Великото херцогство Люксембург.

Вторият ѝ концерт за пиано и оркестър с подзаглавие Sogno premonitore е композиран специално за Мартина Табакова и Симфоничния оркестър на БНР. Създаден е с подкрепата на Министерството за култура на Люксембург  - “особено съм признателна за тази помощ, защото проект от такъв мащаб отнема много време и усилия и е практически невъзможно да се реализира без инициативата и съпричастието  на солист и оркестър”, пише авторката.

Програмното заглавие предизвестява характера на музикалното съдържание, както и единството на замисъла за структурата, необходимо е да се поднесе на публиката без прекъсване. Но вътрешната структура е от три ясно определени дяла, които заедно представят сонатна форма в голям мащаб.

„Дял първи или съответно първа неделима част излага последователно в оркестъра  и в партията на солиращото  пиано основният тематичен материал, а той е конструиран от буквите, съставящи името на Мартина - Ми А(ла) Ре Т( ut=до) с ИН(ищо) А(ла)

Следва преход с пеене, което е специфично за Мартина Табакова, тя е и певица. Ако друг пианист представя концерта, има възможност да се включи допълнителна вокална партия. Текстът всъщност разкрива емоционалното състояние, което е основно вдъхновение за цялото произведение.

Bтората неделима част донася нов тематичен материал, развивайки материала от първата - може да се определи като разработъчен дял. Логично следват виртуозна каденца и съкратена реприза на първия дял. 

Звученето особено в първия дял е тонално, въпреки нетоналния подход при създаването му. Това става благодарение на тематичния материал, изграждащ една много чиста диатонична структура, която дори вертикално конструираните клъстери не нарушават.

В концерта са инкрустирани някои “новаторски” елементи, но така логично и симбиотично, че дори не се възприемат като новаторски – имам предвид тибетската купа и дисонантните клъстери от втория дял, те стават органична част от иначе традиционалната пианистична и оркестрова текстура“ (Албена Врачанска)

Компактен и рационално построен, този съвременен концерт звучи емоционално и преоткрива мечтателните състояния, които са така характерни за романтичния клавирен репертоар.Това, което е характерно за соловите пиеси от клавирното творчество на Албена Врачанска, е видно и тук -  пестеливост и максимално развитие на материала, без излишни елементи, но с подчертан интерес към контрастни съпоставки.

Вечерта ще завърши с Трета Симфония от Константин Илиев.

Константин Илиев е многоизмерна личност, ключова за развитието на българска култура - композитор, диригент, педагог, дългогодишен професор по дирижиране.  Основател е на Русенския симфоничен оркестър и на Държавната опера в Русе. Роден е на 9 март 1924 година в София. Завършва Музикалната академия, където учи композиция при проф. Панчо Владигеров, дирижиране при проф. М. Големинов и цигулка при проф. Владимир Аврамов. Специализира дирижиране и композиция в Пражката музикална академия като посещава и заниманията по четвърттонова композиция на проф. Алоис Хаба. През 1947 се завръща в България. За кратко време работи като музиколог в Радио София, след което започва активна диригентска дейност. През 1947-1948 основава Симфоничния оркестър в Русе. Диригент е последователно на балета на Софийската опера, главен диригент на Русенския симфоничен оркестър, на Русенската опера (1949­-52) и на Варненския симфоничен оркестър (1952­-56). От 1956 до 1984, с известни прекъсвания, е диригент и главен диригент на Софийската филхармония. Поставя началото и на Фестивала на камерната музика в Добрич. Ярък и безкомпромисен представител на българския музикален авангард. Ще цитирам един от неговите ученици по дирижиране, Пламен Джуров – „Константин Илиев продължаваше дълги години да бъде безспорният авторитет, жадуваната страст за различност, за провокация, за вдъхновение…беше не просто композитор, а Композиторът, който проправя път на новата музика, на новите композиционни техники, подходи и слушателски навици…когато се връщаше от чужбина, винаги носеше партитури, събираше ни да слушаме и да търсим логиката, инвенцията, необичайното“.

Константин Илиев композира многопосочно, създава 2 опери и 1 балет, кантатно-ораториални творби, 6 симфонии, седем Tempi concertati за различни инструментални ансамбли, 4 струнни квартета, хорови творби, филмова и театрална музика. И не само. Aвтор е на три книги, статии и студии, като една от книгите му е за Лазар Николов. От 1967 е професор по оркестрово дирижиране в Държавната музикална академия в София.

Създадена в началото на 50-те години на XX век, устремно и изпълнена с диригентска работа за Константин Илиев, Третата му симфония е посветена на неговия приятел и съмишленик в изкуството Добрин Петков. Премиерата ѝ е във Варна под диригентството на автора с Варненския симфоничен оркестър на 15 април 1955. Десет години по-късно (1965 – 1966) Константин Илиев я преработва и на 25 октомври 1967 я представя със Софийската филхармония в зала „България“ в София.

Константин Добройков е главен диригент и художествен ръково- дител на камерен ансамбъл „Софийски солисти“ от 2022 г. В периода 2013–2022 г. е диригент и част от ръководния екип на Държавна опе- ра-Пловдив. Той е и диригент на Sofia Record Factory от 2016 г. насам, a през 2021 г. получава номинация за „Грами“ като диригент на един от издадените албуми на компанията. През 2018 г. Константин Добройков дебютира със Софийска филхармония, а от 2016 г. е регулярен гост-диригент в Симфоничния оркестър на Българското национално радио. През 2014 г. започва близка колаборация с Държавна филхармония-Кошице, Словакия, където дирижира многобройни концерти в няколко поредни сезона. Константин Добройков работи и със Симфоничния оркестър на Словашкото радио, Братислава, както и с водещия камерен ансамбъл на Словакия „Синфониета Братислава“. От 2011 г. до 2013 г. той е асистент-диригент на Boston Civic Symphony Orchestra, Бостън, САЩ.

Роден в семейство на музиканти, Константин Добройков започва музикалното си образование на шестгодишна възраст в НУМТИ „Добрин Петков“, Пловдив, където от 2021 г. е и диригент на симфоничния оркестър. След дипломирането си в Idyllwild Arts Academy през 2003 г., учи ударни инструменти и оркестрово дирижиране в Oberlin Conservatory of Music. През 2010 г. получава магистърска степен със специалност оркестрово дирижиране от University of North Carolina: School of the Arts. Следващите три години прекарва в обучение за докторската си степен по оркестрово дирижиране в Boston University.

През 2018 г. Константин Добройков специализира в майсторски клас на знаменития диригент Даниеле Гати.

Мартина Табакова е роденa в град Бургас в семейство на музиканти. От пет годишна започва занимания по пиано, балет, танци и изобразително изкуство. След първия й рецитал в пети клас, не закъсняват и наградите от конкурси и редижа концертни изяви. Завършва Национално училище за музикално и сценично изкуство „Проф. Панчо Владигеров“ в родния си град, а след това се дипломира с магистърска степен в НМА „Проф. Панчо Владигеров“, София. Учи при знаменити педагози като професор Дмитрий Башкиров и Марина Капацинская.

Взима участие в майсторските класове на Борис Блох, Жан-Бернар Помие, Огустен Дюме, Паоло Поличе, Венцислав Янков, Панчо Владигеров - младши, Пламена Мангова, Влад Димулеску и други.

Участва в различни фестивали и академии, сред които: San Martino a Natale - Венеция, Musica Arvenzis - Словакия, Summer music academy Mozarteum - Залцбург, Festival Musicale delle Nazioni - Рим, Lake Como Varenna Festival, Международен музикален фестивал „Варненско лято“, Европейски Музикален Фестивал, „Софийски музикални седмици“,  „Международен фестивал на камерната музика“, „Дни на музиката в Балабановата къща“ и др.

Мартина е лауреат на Национални и Международни конкурси, сред които: Aevea Piano Prize, Italy; Leopold Bellan International Music Competition, France, International Moscow Music Competition, Russia, Rudoph Barshai International Competition, Russia, Carl Filtsch International Piano Competition, Romania, Tkaczewski International Piano Competition, Poland, Международен конкурс за немска и австрийска музика "MAGIC", „Панчо Владигеров“, „Светослав Обретенов“, „Музиката и земята“, „Димитър Ненов“, Конкурс за чешка и словашка музика. Носител е на стипендии от Министерство на културата и Национален фонд „Култура“.