Радиосимфониците представят "Пролетен полъх" на 9 май

На 9 май от 19 часа в зала „България“ Радиосимфониците с диригент Константин Илиевски ще представят следващата си концертна програма, която ще започне със симфоничната поема „Веселите шеги на Тил Ойленшпигел“ от Рихард Щраус.

Рихард Щраус е сред най-великите композитори на XX век. Той е сред най-умелите познавачи на симфоничния оркестър и човешкия глас, човек със съдба да преживее две световни войни, но и да напише своята великолепна експресивна музика.На границата между XIX и XX век и заедно с Густав Малер, той не е само композитор, а и се нарежда сред най-добрите диригенти на своето време. Пише музика, която винаги е пищна и дълбока и може би тъкмо заради това си качество е трудна за изпълнение. Славата и интересът са го съпътствали през целия му живот – когато е млад, творбите му се порицават, защото са дръзки, а когато е в зрелите си години, застъпниците на новите течения го обявяват за старомоден. Въпреки това, Щраус намира и развива свой собствен отличителен почерк, изразен чрез богата оркестрация, новаторска хармония и програмен подход към музиката. Именно творбата „Веселите шеги на Тил Ойленшпигел“ много точно характеризира стила на композитора. Прочутите истории и многоликият образ на Тил Ойленшпигел винаги са интригували редица писатели, художници или композитори. Народен герой, роден около 1300 г., шегаджия, остроумен присмехулник, странстващ артист и провокатор, който е успявал да надхитри всекиго, се превръща в емблематичен герой на немския и нидерландския фолклор. Най-характерните за почерка на Щраус симфонични поеми – „Дон Жуан“ и „Смърт и просветление“ също се раждат в този период (1889-1895) и съвсем ясно го определят като „водещ композитор от късния романтизъм“.

Солист в концерта ще бъде Маргарита Калчева, която ще изпълни Концерт за контрабас и оркестър от Емил Табаков. Тя е дългогодишен солист-оркестрант в Симфоничния оркестър на БНР и е водач на контрабасовата група в състава. Изявява се с множество оркестри у нас и в страни като Италия, Португалия, Швейцария, Малта, Япония, Корея, Сърбия и други. Изпълнява премиерно творби на Пьотр Илич Чайковски, Марин Големинов, Енио Мориконе и Димитър Христов. Освен в СО на БНР, съвместява позицията си на водач и в контрабасовата група в Японския симфоничен оркестър ОЕК-Каназава, в оркестъра ОФМК-Монако, както и солист на Камерата Орфика в Нов български университет в София, където е била преподавател. От 2023 г. е солист на Камерния оркестър „Профундис“ в Северна Македония. През последните години регулярно гастролира с Балканския камерен оркестър в Япония. Като солист и  камерен изпълнител е реализирала редица записи  на класическа и съвременна музика за БНР и БНТ. 

Програмата ще завърши с „Пролетно тайнство“ от Игор Стравински.

Идеята за „Пролетно тайнство“ хрумва на Игор Стравински по време на завършването на неговия балет „Жар птица“. Сюжет, в който присъства стара вещица от езически времена и ритуал, завършващ с жертвоприношение на Пролетта. Тази идея узрява, укрепва и расте в сътрудничество с руския художник и писател Николай Рьорих, чийто художествен дар през онези години прославя езичеството, „праславянството“, „скитизма“ (страст, характерна за руското предреволюционно изкуство на поетите (представители на руския символизъм) Александър Блок, Сергей Городецки и композитора Сергей Прокофиев). Обредът на пролетта възкресява езическата Рус, нейната природа, игрите на предците, обхванати от инстинкта за размножаване, подчинени на ритуалния календарен кръг, правейки жертви в името на живота, в името на пролетното обновяване на земята. Тези „картини на езическата Рус“ мощно утвърждават култа към природата, нейните сили се пробуждат с идването на пролетта. Творбата е представена през 1913 г. в прочутия театър „Шанз-Елизе“ в Париж, но не се приема добре. Нито хореографията, поставена от легендарния руски и френски балетист Вацлав Нижински, нито музиката са разбрани от публиката. Освен това премиерата довежда до скандал. Но ако хореографията все още получава противоречиви оценки - от признание до отричане, то музиката скоро е оценена по достойнство. Само година по-късно под диригентството на Пиер Монтьо, „Пролетно тайнство“ преживява триумф, който оттогава непрекъснато съпътства тази изключителна музика - кулминацията на „руския“ период на Стравински.