„Аз не мисля, че съм поет. Един поет лети по-високо от мене. Не, не съм поет. Бих желал да бъда като Верлен или Тристан Корбиер.”
Жорж Брасенс казва тези думи през 1967 година, когато Френската академия му присъжда Голямата награда за поезия. Една от може би най-консервативните Академии (поне в Европа) дава специалното си отличие на автора – изпълнител, известен с директния, грубиянски изказ и поведение – ужас за добрите нрави! Приблизително по това време, във Великобритания, членовете на „Бийтълс” получават Ордена на Британската империя – първа стъпка към титлата „Сър”. Причината за този акт обаче не е поради „високохудожествени, музикални достижения”, а чисто финансова: заради постъпването в британската хазна на извънредно големи приходи, дошли от концертната и звукозаписната дейност на групата…
От другата страна на Ламанша циничният мъжкар Брасенс получава академичния приз за поезия по съвсем друг повод: за обогатяване на френския език. Известно е, че Жорж Брасенс създава нови думи, свои неологизми, които пее в песните си.
С времето тези негови слова добиват гражданственост и са използвани от народа и висшето общество, стават неотменна част от френската лексика. За тези подробности и още детайли относно песенния текст съм разговарял преди доста години с Милчо Спасов. И днес продължава да има стойност изследването му в областта на лириката за песни. Мисля, че на човек е нужно да прозре същината на това специфично изкуство – песенната лирика, и чак тогава да се зачуди как да нарича този, който го практикува и умее. (Виж заглавието).
А иначе – след като приемаме вдъхновението на композитора, дошло от поетичен изказ, не е ли същото, когато друг се вдъхновява от музика и я претворява в думи?! Поне от времето на Клаудио Монтеверди до днес е без значение дали придружаващият музиката текст е създаден преди нея, или след това. Когато музика и слово са във взаимна цялост, въпросът губи смисъл.
Защото той (смисълът) вече е на друго място: пренесъл се е в музикално-поетичната творба.
Предаването съдържа песенна лирика от Евтим Евтимов („Шепа кестени”, „Длъжни - недлъжни”), Милчо Спасов („Сребърни ята”), авторски изпълнения на Били Джоел, Жорж Брасенс, Михаил Йончев, повлиян от френската култура („Някъде в живота”), и преводна песен от репертоара на Иван Лечев и българския дамски дует „Тото 2” с находчив и вкусен текст на Георги Денков („Шоколад и мляко”).
неделя, 16 октомври, от 17.00 часа
Музика: Франческо Чилеа По пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве Либрето: Артуро Колаути Първо представление: 6 ноември 1902 г. в Театро Лирико, Милано. Действащи лица: • Адриана Лекуврьор – сопран • Маурицио – тенор • Принц ди Буйон – бас • Принцеса ди Буйон – мецосопран • Мишоне – баритон • Кино – бас •..
Либрето: Йожен Скриб и Шарл Дюверие. Световна премиера: 13 юни 1855, Париж, Театър Grand opera Действащи лица: • Херцог Ги дьо Монфор, губернатор на Сицилия – баритон • Дьо Бетюн, френски офицер – бас • Граф Водемон, френски офицер – тенор • Ариго (Анри), млад сицилианец – тенор • Джовани да Прочида, сицилиански лекар – бас •..
Либретото е от придворния залцбургски капелан Джанбатиста Вареско. Той преработва либрето на Антоан Данчет, създадено за едноименна музикална драма на Андре Кампра и представена през 1712 г. Световната премиера на операта на Моцарт е на 29 януари 1781 г. в Мюнхен в новия дворцов театър. Творбата е написана за дворцовия карнавал. В България операта е..
Либрето: Хуго фон Хофманстал. Световна премиера: 26 януари 1911, Дрезден - Königliches Opernhaus. Първо изпълнение в България: 2 юни 1969, София, режисьор – Димитър Узунов, диригент – Асен Найденов. Действащи лица: • Маршалката, принцеса Мария Тереза фон Верденберг – сопран • Октавиан, граф Рофрано, неин млад любовник – мецосопран • Барон Окс..
Първо изпълнение: Санкт Петербург, 9 (21) февруари 1886 година. Време и място на действието: Москва и нейните околности, 1682 година. Действащи лица: • Княз Иван Ховански, началник на стрелците – бас • Княз Андрей Ховански, негов син – тенор • Княз Василий Голицин – тенор • Шакловити, болярин – баритон • Досифей, водач на разколниците – бас •..
Либрето: Александър Бородин (по мотиви от руската епическа поема от ХІІ век "Слово за похода на Игор" и материали от исторически летописи) Първо изпълнение: 23 октомври 1890 година, Мариински театър, Санкт-Петербург Първо изпълнение в България: 29 септември 1922 година, София Действащи лица: • Игор Святославич - Северски княз – баритон •..
Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер) Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж. Действащи лица: • Вилхелм Тел – баритон • Мелхтал – бас • Арнолд, негов син – тенор • Валтер Фюрст – бас • Лайтхолд – бас • Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас • Рудолф, негов адютант – тенор..