ХVІ век ражда ново направление във възгледите за лечението на болестите чрез лекарства, така наречената ятрохимия или хемиятрия, чиято цел е алхимията и свързаната с нея средновековна мистика да се поставят в услуга на медицината. Създател на ятрохимията е швейцарският лекар, естественик, алхимик, астролог и философ Теофраст Парацелз. Според него действието на лекарствата е специфично, а не универсално. И до днес е известна фразата му, че „не трови отровата, а дозата”, защото „всички вещества са отровни. Няма такива, които не са. Само дозата разграничава отровата от лекарството”.
Философската мисъл през ХVІІ в. тълкува музиката като теоретична дисциплина, която е тясно свързана с математиката и физиката. В същото време античната идея за нравственото или етосното въздействие на музиката придобива нови измерения. Под формата на „теория на афектите” се възражда интересът към способността на музиката да предизвиква определени емоционални състояния.
В Европа през ХVІ и ХVІІ в. съществуват ясни идеи за това как музиката може да лекува болести, кои страдания са свързани с музиката и защо тя може да лекува или наранява човешкото същество.
През този период връзката на музиката и медицината се проявява по два отделни пътя, които всъщност са дълбоко свързани. Според първия слушането на музика или нейното изпълнение може да бъде замислено като лек за определени страдания, като подкрепа на възстановяващия се или като преобръщане на причината за заболяването. Тук се споменават предимно болести, свързани с ума и съзнанието, за главна от които в тези векове се смята меланхолията. Второто направление за музикотерапията е свързано с важната роля на музиката в медицинската мисъл като модел на свръхестествен феномен, в дълбок план разбиран като единство на тяло, съзнание и душа. В това отношение трудовете на немските писатели Грегор Райш и Хайнрих Корнелиус Агрипа са ценен извор за астрологичната медицина и психология на темпераментите.
В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..
Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..
В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..
Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..
Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..
Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура. Според учени разпределянето на времето,..
Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..