Възроденият монумент на Цар Освободител - Александър II

Снимка: Теодора Михова

Така се нарича и тематичната изложба в Националния археологически институт с музей при БАН, посветена на 135-годишнината от Освобождението на България през 1878 г.
Над 300 фотоса и различни експонати представят извършената цялостна реставрация и консервация на паметника, дело на бележития италиански скулптор Арнолдо Дзоки.
В някои източници името му е посочено като Арналдо. Роден е през 1862 г. във Флоренция. Той е само на 19 г., когато постига успех с релефа „Последните дни на Помпей” (1881 г.). Прави релеф и на Гарибалди. Националният герой и темата за свободата се превръщат в едно от големите творчески предизвикателства за Дзоки. През 1883 г. печели втора награда в конкурса за паметник на Гарибалди в Рим. Негов е паметникът на Гарибалди в Болоня. А статуята на гениалния ренесансов художник Пиетро де ла Франческа му носи златен медал от изложба (1892). Поверяват му изработката на паметници като: на композитора Луиджи ди Палестрина, за геройската защита през 1788 г. на град Алтамура, на Христофор Колумб в Буенос Айрес (1916), на генерал Лафайет в САЩ (1919), на Александър III в Санкт Петербург. В България скулптурни творби на Дзоки има в Русе, Севлиево, Ловеч, Оряхово, Дряновския манастир. Негово е надгробието на Стефан Стамболов в Централните софийски гробища, а така също и фонтанът в Пловдив.
Арнолдо Дзоки печели конкурса за проект, обявен по инициатива на Върховния поборническо-опълченски комитет. За участие се записват 90 творци от 15 страни. С проекти са готови 32-ма от 13 държави: 9 от Париж, 3 от Флоренция, 3 от София, по 9 от Цюрих, Берлин и Прага. По един проект има от Рим, Виена, Будапеща, Копенхаген, Лисабон, Хага, Хановер, Торино, Букс, Тифлис и Смирна.
Основният камък е положен на 23 април 1901 г., тогава Гергьовден. Интересно е да се знае от потомците, че в основите е зазидана метална капсула, в която са поставени специален акт, всичките издания на комитета „Цар Освободител” и всички български монети в обръщение от Освобождението до същата 1901 г. Официалното откриване на паметника е на 30 август 1907 г.
106 години по-късно, в наше време, сме свидетели на първото цялостно реставриране на Паметника.
Изложбата, която представя този процес, може да бъде видяна до 7 март 2013 г. в Националния археологически институт с музей.

По публикацията работи: Петра Талева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Премиера на „Дафнис и Хлое”, Париж 1912 г., декор - Леон Бакст.

Митологични образи: Дафнис и Хлое

В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..

публикувано на 03.02.22 в 07:50

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16

Петър Делян като историческа фигура и романов герой

В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..

публикувано на 20.08.20 в 09:05
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42

Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..

публикувано на 25.06.20 в 10:07