Фънк

Снимка: Архив

В американската музика от началото на нейната пъстра история се е настанил трайно един странен и неразбираем за мнозина термин: блу ноут (blue note). В интонирането на мелодията „блу ноут” е онова, което е т.н. „суинг”, по отношение на ритмиката. От позицията на пуриста и двете явления са неясни, нечисти, нямат точна музикална дефиниция и най-вече: няма как да бъдат прецизно обозначени и изписани. И внасят (известно) разклащане в класическия звуково-ритмичен порядък… дори и в относителната позволеност при свободата на „рубато”. Какво да се прави - относно „блу ноут” и „суинг” нотното писмо дава само принципна насока в начина на изпълнение, подвластно преди всичко на чувството, желанието, състоянието, усета на изпълнителя.
При разнообразните проявления на джаза в столетното му съществуване определенията за него не са еднозначни и точни, а примерите за джаз са тъй разнообразни, че е логично да се появи въпросът: как е възможно толкова различни музикални и звукови проявления да носят едно и също име (джаз)? На този фон, някъде около 60-те години на XX век, се появи стилово музикално течение, което носи у себе си всички споменати елементи, в съчетание с възникналата исторически по-рано музика, обозначена като Rhythm’n Blues (наречена първоначално „расова музика”, определена малко по-късно като „рок енд рол”). Получилата се почти невъзможна за обяснение и разказ шарена палитра се концентрира в изкуство, музикално явление, обозначено с една дума. Твърди се, че етимологичен първообраз на тази дума е африканско понятие за неприятен аромат, за нещо нечисто. Тук пуристите (вече и по правило) нямат думата. Някак, по-добре е и за тях. А иначе, това явление е дълбоко и чувствено, понякога е много силно, неземно и дори – неповторимо.                                                                                      
Наречено е Funk.                                                                                                                                                                                                                          
четвъртък, 9 май, от 23.00 часа

По публикацията работи: Кристиян Бояджиев

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

"Адриана Лекуврьор" от Франческо Чилеа, опера в четири действия

Музика: Франческо Чилеа По пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве Либрето: Артуро Колаути Първо представление: 6 ноември 1902 г. в Театро Лирико, Милано. Действащи лица: • Адриана Лекуврьор – сопран • Маурицио – тенор • Принц ди Буйон – бас • Принцеса ди Буйон – мецосопран • Мишоне – баритон • Кино – бас •..

публикувано на 19.12.24 в 13:25

"Сицилианска вечерня", опера в пет действия от Джузепе Верди

Либрето: Йожен Скриб и Шарл Дюверие. Световна премиера: 13 юни 1855, Париж, Театър Grand opera Действащи лица: • Херцог Ги дьо Монфор, губернатор на Сицилия – баритон • Дьо Бетюн, френски офицер – бас • Граф Водемон, френски офицер – тенор • Ариго (Анри), млад сицилианец – тенор • Джовани да Прочида, сицилиански лекар – бас •..

публикувано на 05.07.24 в 10:20
Антон Раф в ролята на Идоменей

"Идоменей", опера в три действия от Волфганг Амадеус Моцарт

Либретото е от придворния залцбургски капелан Джанбатиста Вареско. Той преработва либрето на Антоан Данчет, създадено за едноименна музикална драма на Андре Кампра и представена през 1712 г. Световната премиера на операта на Моцарт е на 29 януари 1781 г. в Мюнхен в новия дворцов театър. Творбата е написана за дворцовия карнавал. В България операта е..

публикувано на 28.06.24 в 07:50

"Кавалерът на розата", комична опера в три действия от Рихард Щраус

Либрето: Хуго фон Хофманстал. Световна премиера: 26 януари 1911, Дрезден - Königliches Opernhaus. Първо изпълнение в България: 2 юни 1969, София, режисьор – Димитър Узунов, диригент – Асен Найденов. Действащи лица: • Маршалката, принцеса Мария Тереза фон Верденберг – сопран • Октавиан, граф Рофрано, неин млад любовник – мецосопран • Барон Окс..

публикувано на 14.06.24 в 09:22
Декори от Първо действие на операта „Хованщина”, Москва, 1897 г.

"Хованщина", народна музикална драма в пет действия от Модест Мусоргски

Първо изпълнение: Санкт Петербург, 9 (21) февруари 1886 година. Време и място на действието: Москва и нейните околности, 1682 година. Действащи лица: • Княз Иван Ховански, началник на стрелците – бас • Княз Андрей Ховански, негов син – тенор • Княз Василий Голицин – тенор • Шакловити, болярин – баритон • Досифей, водач на разколниците – бас •..

публикувано на 24.05.24 в 17:39

"Княз Игор", опера в 4 действия и пролог от Александър Бородин

Либрето: Александър Бородин (по мотиви от руската епическа поема от ХІІ век "Слово за похода на Игор" и материали от исторически летописи) Първо изпълнение: 23 октомври 1890 година, Мариински театър, Санкт-Петербург Първо изпълнение в България: 29 септември 1922 година, София Действащи лица: • Игор Святославич - Северски княз – баритон •..

публикувано на 17.05.24 в 08:50
Сцена от четвърто действие на операта „Вилхелм Тел“

"Вилхелм Тел" от Джоакино Росини, опера в четири действия

Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер) Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж. Действащи лица: • Вилхелм Тел – баритон • Мелхтал – бас • Арнолд, негов син – тенор • Валтер Фюрст – бас • Лайтхолд – бас • Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас • Рудолф, негов адютант – тенор..

публикувано на 26.04.24 в 12:15